Това задължава Владислав ІІ
Ягело да продължи войната с - ПРОДЪЛЖЕНИЕ
кръстоносците, която се е водила още от ХІІІ век и да
защити интересите на Полша и Литва.
Но каква е била причината за да се води тази война?
Ами още през тринадесетия век тевтонските рицари, които били подчинени пряко на
папата, са били помолени от полския княз Конрад Мазовиецки да отидат в земите
около Кулм, днешно Хелмно, за да помогнат в кръстоносния поход срещу езичниците
прусаци, които от своя страна контролирали търговията с кехлибар. Самия княз
Конрад Мазовиецки неуспешно се е опитвал в продължение на няколко години да
завладее прусаците, но не успява и тогава Тевтонските рицари получили правото да
владеят територията на Прусия, като за това им е била дадена златна була от
императора на Свещената Римска империя, като тази златна була е била придружена
и папски указ за целта. Тогава Тевтонския орден
е успял да унищожи прусаците почти напълно, а малко по-късно тевтонците
получават и земите на север по брега на Балтийско море, днешни Литва, Латвия и
Естония, като са имали амбициите и за по-нататъшното разширяване на тези свои
владения.
Има още много история тука, но накратко казано, така
се е стигнало до Битката при Таненберг
или битката при Грюнвалд, която е
била и решителното сражение между обединените сили на кралство Полша и Великото
литовско княжество от една страна и Тевтонския орден от друга. Монашеския орден
на Тевтонските рицари е претърпял голямо поражение, от което никога не се
възстановява, а великият магистър Улрих фон Юнгинген е бил убит. Битката при
Таненберг е била една от най-големите битки в тогавашната средновековна Европа
и ще остане паметна в историята. Така, предвожданата от Владислав II Ягела
полско-литовска армия разгромява рицарите от Тевтонския орден в тази известна битка
при Грюнвалд, която се е състояла на петнадесети юли 1410 година, но не успява
да покори напълно Тевтонците и т.н. …
Сега вече можем да се върнем и на нашият герой
Балтазар Коса, който тогава е папа Йоан ХХІІІ и като такъв успява да въдвори
ред и в Полша. Йоан ХХІІІ е изпратил свой пратеник при полския крал Светослав
ІІ Ягела и този пратеник, който е бил архиепископа на Пияченца е успял да
помири кръстоносците с краля на Полша...
Ето какво пише по този повод и историкът Камило Да
Виореджио: „Тевтонските рицари-кръстоносци, въпреки численото си
превъзходство, търпяха големи загуби от войските на Владислав Ягело. И Йоан
ХХІІІ, като посредничеше между двете страни, се грижеше главно за
кръстоносците”
А историкът Форстер пише: „Владислав беше съгласен на
примирие, но само при условие, че рицарите ще върнат всичко награбено и ще
заплатят, освен това, шестотин хиляди флорина на краля. Условията му бяха
приети.”
Да така е, драги ми читателю, правилно си прочел, че
Форстер е написал: ”Условията му бяха приети”, а това означава, че Тевтонските
рицари е трябвало да върнат всичко онова, което са били награбили плюс шестотин
хиляди флорина. Но всички знаем, че това е било просто невъзможно и въпреки
това парите са били върнати на Владислав Ягело, каквото е било условието на
направеното споразумение. Интересното е от къде са били взети толкова много
пари за да бъдат изпълнени условията по това споразумение с полския крал
Владислав Ягело. Съвсем естествено е, че Тевтонските рицари не са връщали нищо
и не са плащали нищо, но парите по условието, въпреки това, са били дадени, но
този път от самия папа Йоан ХХІІІ. Само не си и помисляйте, че папата е платил
това за сметка на собствените си приходи. Нашият герой Балтазар Коса или в
случая папа Йоан ХХІІІ лично издига четеринадесет духовници в сан кардинал и
тези нови кардинали са заплатили за това свое издигане в духовната иерархия със
съответната сума, която е била даже по-голяма от исканата от полския крал и
точно с тези пари папа Йоан ХХІІІ, е заплатил подкупа на Владислав Ягело. Ето
така далновидно са се въртяли духовните работи от нашия герой Балтазар Коса и
по този начин се стига и до признанието на папа Йоан ХХІІІ от почти всички
Европейски държави само с някои съвсем малки изключения.
Сега вече Балтазар Коса е осъществил и заветната си
мечта да влезе като законен духовен пастир на цяла Западна Европа в своята
столица Рим. И наистина папа Йоан ХХІІІ тържествено влиза във вечния град
придружен от възторжени тълпи от римляни, които са приветствали новия папа.
Така започва новата епопея на папа Йоан ХХІІІ. След като нашия герой Балтазар
Коса или папа Йоан ХХІІІ удобно се е настанил в папския дворец на Ватикана
първото нещо, което той прави е да издигне още няколко духовници в кардинали за
да попълни с получените средства своята лична хазна, а след това се оглежда и
се осведомява какво става с църконите работи по света, каква е политиката и кое
е най-важното нещо за момента и наистина вижда, че има едно учение, което е
проникнало от Англия и е завладяло континетнална Европа и това учение може
веднага да бъде порицано като еретическо.
Джон Уклиф… Това е било име на един професор по теология в
Окссфордския университет, който цял век и половина преди Мартин Лютер е
настоявал за реформация и заздравяване на църквата. Този професор Уклиф много енергично е защитавал правата
на всички национални църкви, в това число и на Английската църква, да се борят
против посегателствата на папската институция или по-точно, посегателствата на
папата върху самостоятелността на църквите. Същия професор Уклиф е издигнал и
идеята за Библията, която да не е написана само на латински език, а да бъде
преведена на всички езици, за да бъде достъпна и разбираема за всички народи и
фактически най-стария превод на Библията на английски език е направен от Джон
Уиклиф.
Църковните историци говорят в своите исторически
записки, че преди 1381 година и кралят на Англия и едрите феодали са подкрепяли
професор Уклиф, защото завиждали на богатството на църквата и техния стремеж е
бил да завладеят земите, които светата църква е притежавала. Избухналото селско
въстание през 1381 година, обаче, заставя всичките, които имали власт да се
съюзят и така професора от Оксфортския университет Уклиф останал напълно
изолиран, а неговото, все пак прогресивно учение, било забранено, осъдено и
обявено за еретическо…
По същото това време нашия герой Балтазар Коса или
вече папа Йоан ХХІІІ се обърнал с писмо към Краля на Неапол – Владислав, който
бил подръжник на папа Григорий ХІІ и прибрал и подслонил този папа при себе си
в Гаета в централна Италия под негово закрила. Папа Йоан ХХІІІ, обаче заплатил
сто хиляди форинта на Неаполитанския Крал Владислав, който имал финансови
затруднения, за да го признае и Неаполитанския крал Владислав веднага признава
папа Йоан ХХІІІ, свиква всичките свои църковни иерарси, като ги накарва и те да
признаят папа Йоан ХХІІІ и изгонва от Гаета, папа Григорий ХІІ, който напуска
Неаполитанското кралство и отива в град Римини, където владетелят е Карло
Малтеста, голям почитател и приятел на папа Григорий ХІІ.
Йоан ХХІІІ изпраща писмо до папа Григорий ХІІ, като му
предлага да го признае и той и да се откаже от папския престол, като му обещава
да го направи пръв кардинал и да му плати и на него петдесет хиляди форинта, но
папа Григорий ХІІ не приема, а му изпраща анатема (анатемата е най-тежкото
наказание, което се използва и до днес в църковните институции за борба с противниците
на светата църква, като: еретици, владетели, духовници, грешници б.а.), на
която папа Йоан ХХІІІ отговоря също с анатема. И така папа Йоан ХХІІІ решава да
свика и започва да подготвя църковен събор за решаване на църковните проблеми,
които е трябвало да бъдан решени още на събора в Пиза.
Годината е 1413 и в Рим тържествено е открит църковен
събор, на който са присъствали представителите на всички Западноевропейски
държави. Този събор е бил свикан от папа Йоан ХХІІІ в Рим, за да се обсъди на
него каква и как да бъде водена борба с английските еретици и тези оратори,
които се изказвали събора, са отделяли особено голямо внимание за да порицаят
еретическото учение на професора от Оксфордския университет Уиклиф, което било
проникнало дълбоко в континентална Европа. Съборът е заседавал цели два месеца
и под силното внушение на папа Йоан ХХІІІ това учение на Уиклиф е било обявено
за еретическо от скоро възкачилия се на престола Хенрих ІV от династията
Ланкастър, който бил вече оръдие в ръцете на католическата църква и по-точно,
оръдие в ръцете на папа Йоан ХХІІІ. Тука можем да кажем по няколко думи за тази
династия, защото нейната история е доста интересна.
Династията Ланкастър е кралски род, който е клон от
династията Плантагенет. Това название е на един род от английски крале, който
идва от Анжуйската династия, които са управлявали Англия от 1154 до 1399
година, а има и други историци, които твърдят, че този род е управлявал Англия
до 1485 година, но това не е от значение за нас. Плантагенети са преки потомци
и наследници на графовете на Анжу, а техните потомствени владения са се
намирали във Франция.
Постепенно освен над Англия и Анжу властта на
Плантагенетите се е разпространила и над френските области на Аквитания, на
Нормандия и над Бретан, а в Англия и над Уелс, Ирландия и остров Кипър. Тази династия започва да има и претенции за
наследствени права върху кралските корони на Франция, на Кастилия, на
Йерусалим, на Рим и на остров Сицилия. Плантагенетите с техните връзки и
владения коино се намирали от другата страна на Ламанша, са ставали причини за
чести сблъсъци с френската кралска династия на Капетингите, но след
отстраняването на тази династия от властта в Англия, на английския престол
започват да се изкачват крале от родовете на Ланкастър и на Йорк чийто произход
е също от кралския род на Плантагенетите. Този род от английски крале е
започнал да се нарича "Плантагенет" през ХV(петнадесети) век, но в
историята това име се утвърждава през едва през ХVІІІ (осемнадесети) век,
защото произхожда от прозвището, което било дадено на бащата на крал Хенри II,
Жофроа V д'Анжу, който бил наричан Плантажене, защото имал навик да украсява
шлема си с клонче от жълтуга.
За основател на рода Ланкастър се смята Джон Гонт,
херцог Ланкастър от 1340 до 1399 години, който е бил член на династията на
Плантагенетите и трети син (други казват, че е четвърти син) на английския крал
Едуард III (трети) и Филипа дьо Ено. Той е наречен Джон Гонт, защото е бил роден
в Гент, което е графство Фландрия (днешна Белгия б.а.). По-късно, към края на
неговия живот, са тръгнали различни зли слухове, че Джон Гонт бил син на
гентски месар, но тези слухове са били повлияни от факта, че баща му крал Едуард
ІІІ е отсъствал по време на раждането на своя син.
През 1399 година синът на Джон Гонт-Хенри Болингбрук
сваля от трона своя братовчед крал Ричард II (втори) и става крал под името
Хенри IV, за който говорим сега в това четиво, но запазва титлата херцог
Ланкастър, която продължават да наследяват и неговият син, а и внукът му.
Наследник на Джон Гонт става синът му Хенри V, който е
крал на Англия от 1413 до 1422 година и който на свой ред е наследен от
единствения си син крал Хенри VI, който е станал крал едва на десет месечна
възраст и управлява в началото чрез своите чичовци Джон, херцог Бедфорд и Хъмфри,
херцог Глостър от 1421 до 1471 години.
Крал Хенри VI (шести) е страдал от психическо
разстройство и през 1461 година той е бил детрониран от другия младши клон на
Плантагенетите династията Йорк, но през 1470 година в хода на Войната на розите
Хенри VІ е отново качен на престола и става отново крал за няколко месеца до
април 1471 година, след което той е бил затворен в Лондонската кула и убит.
Малко преди това е бил убит в битката при Тюксбъри и единствения син на Хенри
VІ и това е Уелският принц Едуард.
С убийството на Хенри VI се приключва с династията
Ланкастър, защото няма мъжко поколение.
Крал Хенри VII (седми) е основател на династията на
Тюдорите, който е заел Английския престол през 1485 година след битката при
Босуърт, но той е бил извънбръчен потомък, а впоследствие узаконен син на Джон
Гонт и е бил считан за наследник на династията Ланкастър. Встъпвайки на
престола, той приема титлата херцог Ланкастър, която от тогава е неразривна
част от Британската корона.
И така, както казахме вече по-горе крал Хенрих ІV
(четвърти) от династията Ланкастър се е нуждаел много от подкрепата на църквата
и фактически той е станал оръдие в нейнете ръце. Този крал започва гонения на
привържениците на професор Джон Уиклиф и неговото учение и през 1401 година камарата
на общините в Англия е приела статут против еретиците и в този статут се
казвало:
„Жалки проповедници, заслужаващи порицание, които
бунтуват народа, а църковните служители не знаят как да се борят с тях и как да
ги изловят и накажат. От днес нататък на епископите се дава право да арестуват
и хвърлят в затвора Еретиците лоларди. А ако те и там продължават да защитават
своите идеи и не искат да се отрекат от еретическото учение, ще бъдат предадени
в ръцете на светските власти, които са длъжни да приведат в изпълнение
установеното от църквата наказание. Еретиците ще бъдат изгорени на клада, а на
мястото, където се изпълнява присъдата, да бъде събран народ, та участта на
тези „проповедници” да послужи за пример на ония, които имат намерение да
следват учението им”
Няма коментари:
Публикуване на коментар