реших да приключа с този въпрос веднъж
за винаги… - ПРОДЪЛЖЕНИЕ
- Грешиш, защото Има е жива и убийците, които ти беше
подкупила да убият Има Даверона си признаха – каза Балтазар Коса и продължи:
- Но нека да бъдем честни Яндра… Ти беше откровенна с
мене, а сега аз ще бъда откровен с тебе…
Кардинал Коса станал от стола обиколил веднъж около
него, пак седнал и продължи…
- Аз отдавна
знаех за твоите изневери Яндра е, не веднага, но разбрах по какъв начин си
решила да ми отмъщаваш и това го научих от Малчо, който щях да убия още като те
видях в неговото легло, но той всичко си призна по време на изповедта… Сега ме слушай внимателно Яндра дела Скала,
защото ти беше много честна и искренна към мене и това ме задължава и аз да
бъда такъв към тебе… Знай, че ти умираш от моята ръка Яндра дела Скала… Знай че
ти си отровена от страшна отрова, която протича като болест и от тази отрова
връщане няма, а тази отрова ти дадох аз Яндра… Ех Яндра, Яндра… Аз те отрових
не заради твоите изневери, защото това бих го търпял и занапред, както ги
търпях и до сега… Знай, че ти умираш, защото злобно и упорито преследваше Има
Даверона, а Има е жената и никоя друга на този свят, на която принадлежат моята
любов и моята нежност…
Кардинал Балтазар Коса стана и си тръгна към вратата,
а Яндра дела Скала извика леко, надигна се от леглото и отново падна безжизнено
на него. Кардинал Коса се спря, обърна се и се върна до леглото. Той се
приближи, протегна ръка, наведе се и затвори очите на мъртвата Яндра…
А на долния етаж от същата болест е умирал и папа
Александър V и на трети май 1410 година Петър Филарг или папа Александър V
умира…
Историците от
онова време обвиняват кардинал Коса за смъртта на папата и че той, Балтазар
Коса, е отровил папа Александър V, за да заеме неговото място на престола на
Свети Петър. Така например е било отбелязано в летописите на почти всички
историци, а даже и в „Летописа на Болоня” е казано че: „Кардинал Коса нарочно
премества папа Александър V в Болоня, за да го отрови там!”… Историкът Морели е написал: „Всички в един
глас твърдят, че папата е бил отровен по заповед на кардинала на Болоня”… А Де
Поте пише: „Кардинал Коса отвежда папа Александър V в Болоня, дава му време да
състави и изпрати булата с проклятие на своите противници папа Григорий ХІІ и
папа Бенедикт ХІІІ и тъй като няма вече нужда от този „послушен инструмент”,
решава да се избави от него” и т.н.
Интересното тука, обаче, е че самият биограф на папа
Александър V, Маркос Рениери е написал, че:”Обвинението срещу Коса, че той е
ускорил смъртта на Александър V чрез отрова, е необосновано обвинение”…
А Дитрих фон Ним, който е секретар на папската
канцелария на няколко папи, включително и при Александър V, а става и биограф и
на папа Йоан ХХІІІ (Балтазар Коса) е написал, че не може кардинал Коса да бъде
така безотговорно обвиняван за смъртта на папа Александър V и т.н.
А в това време кардинал Коса отива и убива в спалнята
своя стар приятел и довереник още от пиратските си години Рениери, който тогава
е бил вече свещеник и епископ на Фано. Причината за това убийство е била, че
Рениери, като любовник и довереник на неговата, на Балтазар Коса, любовница е
казал на Яндра дела Скала, че Има Даверона е дошла и ще остане да живее в Пиза.
Веднага след като е извършил убийството кардинал Коса е отишъл и се е срещнал с
братята кардинали, за да се разбере с тях какъв ще бъде избора на новият папа,
та когато се събере конклава да е сигурен, че той, Балтазар Коса, ще бъде
избран за папа.
Тука няма смисъл да ти споменавам драги ми читателю,
че кардинал Коса е дал най-различни обещания на братята кардинали, че когато го
изберат за папа той ще им раздаде високи църковни постове, къщи, различни
имоти, а на някои от тях направо им е дал пари, за да гласуват за него,
въпреки, че не е имало нужда от това, защото Камило да Виореджио в своята книга
„Vita de` Pontefici”(Живота на Папите), която е била издадена в Неапол
през 1753 година е написал:
„Коса е имал достатъчно голяма и добре въоръжена
войска, за да принуди със сила кардиналите да го изберат за папа.”
Въпреки това Балтазар Коса не се е възползвал от
силата си, а е отишъл да преговаря и да обещава на брътята кардинали, защото
това и сега е останало, като една съвсем обикновена традиция при избиранито на
папа…
Така или иначе в същия дворец, където преди по-малко
от месец, умират почти едновременно, любовницата на кардинал Коса Яндра дела
Скала и папа Александър V, та на седемнадесети май 1410 година, там в същия
този дворец се събира да заседава и конклава, за да избере новия папа. На този
конклав се решава, че няма по способен и по-достоен човек от кардинал Коса,
който да заеме престола на Свети Петър, като „Пастир на стадото Христово” и
също така е било определено официалното му възкачване на папския престол да
стане на двадесет и пети май 1410 година в катедралата „Свети Петроний” в Болоня (свети Петроний е обявен като защитник на
град Болоня в Италия). Така пирата
Балтазар Коса е бил избран за новият папа, който пък от своя страна се спира и
си избира най-достойтоно, според него име и това име е папа Йоан ХХІІІ.
Защо Балтазар Коса избира името Йоан и коя е причината
точно това име да му хареса най-много? Балтазар Коса дълго е търсил кое име да
си избере и е прегледал делата на всичките двеста и пет папи, като е гледал кой
от тях е оставил най-ярката следа в историята на папите. Тогава, Балтазар Коса
вижда името на папа Йоан ХХІІ и силно се впчатлил от действията на този папа. И
защо ли?
След смъртта на император Хенрих VII през 1313 година
германските князе били свикани да изберат наследник на покойния вече Германски
император Хенрих VІІ. Князете трябвало да изберат един от самите тях, който да
се възкачи като наследник на Германския императорски престол, но вместо да
направят това князете влезли в ненужни спорове и се разделили на две фракции,
като едните подкрепяли Лудвиг Баварски, а другите подкрепяли Фридрих
Австрийски. При така стеклите се обстоятелства станало така, че било просто
невъзможно да бъде избран нов император на Германия, защото князете били неспособни
да изберат един от двамата.
Тогава, те князете, помолили папа Йоан ХХІІ да стане
арбитър и чрез представители и на двамата претенденти за престола написали
писма до папа Йоан ХХІІ, като всеки писал от името на своя избраник и молел
папа Йоан ХХІІ да се съгласи да направи подобаваща императорска коронация на
неговия избраник. Веднага папа Йоан XXII отговорил с писмо и до двамата
кандидати и до всички князе на Бавария, като ги съветвал, с това писмо, да не
търсят лесния изход, а да намерят единодушно решение.
Изведнъж Лудвиг Баварски назначил Жан дьо Белмонд за
императорски викарий на Италия, въпреки, че още нито един от двамата не е
избран за император, а това е било преоргатив само и единствено на императора.
Тогава папа Йоан XXII твърдо и ядосано отбелязал, че след като няма император,
по право, папата държи формално и временно, императорската власт. Така папа
Йоан ХХІІ веднага след като се възкачил на папския престол, издал папска була,
в която се казвало, че тъй като след смъртта на Имрератор Хенрих VІІ, то
императорския престол на Германия е останал вакантен и той папа Йоан ХХІІ, като
наследник на Свети Петър и наместник на Господа Бога Исуса Христа на Земята е
упълномощен да поеме управлението, както на духовните така и на мирските дела
на християните. Ето защо населението не само на Папската област, но и
населението на цяла Италия трябва да се
подчинява на неговите заповеди.
Това много допаднало на Балтазар Коса и той решил да
приеме името Йоан ХХІІІ и така под това име пиратът Балтазар Коса става двеста
и шестия папа на престола на Свети Петър. Но дали само това е накарало кардинал
Коса да избере името Йоан ще видим по-нататък в следващата глава на това
четиво.
Изведнъж с възкачването на престола на Свети Петър
нашият герой Балтазар Коса или вече папа Йоан ХХІІІ вкарва във Ватикана съвсем
свежия и в същото време пагубен, за духовниците светски дух, който е направил
живота им по-сладък, защото заедно с този светски начин на живот се започва
неописуем разврат, който бил изпълнен с доволство, охолен живот и пропаднали
жени, а духовниците без да чувстват никакви угризения и с голямо удоволствие
вкусвали от забранения плод и славели не Бога, а папа Йоан ХХІІІ. И точно тука
на това място е добре да цитираме някои от историците на Католическата църква и
Ватикана, като абат Муре, който в своята „История на папството” пише така:
„ Трябва да се отбележи, че с идването на Йоан ХХІІІ
светският дух прониква на светия престол.”
А известният немски историк и дипломат за
Австрия Лудвиг Пастор, който се е превърнал в един от
най-важните римо-католически историци на своето време и поради тази причина
през 1908 година му е била дадена благородническа титла от император Франц
Йозеф І и става от Лудвиг Пастор в Лудвиг Фон Пастор, та точно този
голям историк в своята "История на
папите пише:
„От всички последици на съдбоносния събор в Пиза
най-съдбоносна е тази, че за папа бива избран Йоан ХХІІІ.
Разбира се, Йоан ХХІІІ не е бил такова чудовище,
каквото го описват враговете му. Но известно е, че него са го интересували само
светските работи, че е мислил само за собствените си материални изгоди, че е
бил ловък и гъвкав политик, упорит при постигане на целта, повече воин,
отколкото църковен служител.”
По-нататък Лудвиг фон Пастор казва:
„Налага се специално да бъде проучена дейността на
Йоан ХХІІІ, ако искаме да отделим истината от лъжата, тясно преплетени в
описанията на тая личност.”
Всички останали историци като: Ергенротер,
Флоримонд де Раймонд , Карл Джозеф фон Хефеле,
Ерлер, а и други, са били много снисходителни и даже когато четем техните
описания на този момент от историята, то ние виждаме, че те са имали съвсем
благосклонно отношение към личността на папа Йоан ХХІІІ. Те просто обвиняват
папа Йоан ХХІІІ само в разврат и нищо повече. Но драги ми читателю, нека и ние с
тебе да погледнем какво е станало тогава, когато на престола на Свети Петър се
е възкачил папа Йоан ХХІІІ.
Още веднага след като в прочутата катедрала „Свети
Петроний” в Болоня е станало тържественото възкачване на светия престол и
обявяването на новия папа, който в случая е и нашия герой, пиратът, лудата
глава, големият любовник, но и пълният отличник по теология от университета в
Болоня Балтазар Коса. Той, както казахме и по-горе е приел името Йоан ХХІІІ, а
светският дух веднага прониква и там горе на престола на „Свети Петър.”
Нека да започнем с това, че папа Йоан ХХІІІ още
веднага е започнал да възстановява богатството си, което доста се беше стопило и
намаляло, когато сам той лично, ако си споняте, издържаше, плащаше и
изпълняваше всичките прищевки на предшественика си папа Александър V.
И така, Йоан ХХІІІ започва с продаването на църковни
постове, защото още като кардинал при папа Бонифаций ІХ той научава много добре
как трябва да се въртят църковните работи. Наред с този доходен начин за
печелене на пари Йоан ХХІІІ пуска в обръщение и продажбата на индулгенции за
опрощаване на греховете и то не само за извършени вече грехове, а и на грехове,
които предстоят да бъдат извършени. Така например ако някой е решил да убие или
да извърши някакво престъпление, което няма да е угодно на Бога, то той си
закупува съответните индулгенции на съответната цена за съответното
престъпление, което е решил да извърши, било то, убийство, кражба,
прелюбодеятие или за каквото престъпление е решил да направи и спокойно си извършва
престъплението, но вече без страх от Бога и без никакви угризения, защото с
индулгенцията, която си е закупил му е опростено всичко предварително и то
лично от папата.
Но е имало и владетели, както знаем от горенаписаното,
които не са зачитали събора в Пиза, а също така не са сметнали за нужно да приемат
за валидни и решенията и постановленията, които са били взети на същия този
събор. Ето защо Папа Йоан ХХІІІ още веднага, с качването си на престола,
започнал преговори с тези, които са били зле настроени към него владетели и
като много таланлив и забележителен политик, какъвто е бил Балтазар Коса, той
успява не само да убеди Сигизчунд, който е крал на Унгария и Бохемия, но и да
се споразумее, чрез успешни преговори и с най-стария враг на папския престол,
Неаполитанския Крал.
Ето така, новият папа Йоан ХХІІІ успява да увеличи териториите, които попадат под
негово влияние и да стане духовен пастир на населението, което живее в тези
територии. По този начин агентите на папа Йоан ХХІІІ, които са продавали
индулгенции за опрощаване на стари и нови грехове се появяват в почти всички
държави на цяла Западна Европа. Ето какво е казал Дитрих фон Ним за този момент
от историята на Ватикана, за който вече знаем, че е бил секретар на папската
канцелария на няколко папи, включително и при папа Александър V, а след това
става биограф и на папа Йоан ХХІІІ (Балтазар Коса). Та същият този Дитрих фон
Ним разказва какво са говорили по тържищата пратениците на папа Йоан ХХІІІ,
когато са продавали индулгенции:
„Самият свети Петър, ако бе жив, не би имал такива
пълномощия, да прощава греховете ви, каквито е дал на вас папа Йоан!”
И това се е виждало и чувало в държави като: Франция,
Англия, Германия, Италия, Полша, Бохемия, Унгария и в много други страни на почти
цялата Западна Европа. Но читателят на това четиво трябва да знае, че този
начин за скубене на пари от хората не е бил измислен от папа Йоан ХХІІІ, нито
от папа Бонифаций ІХ, а това изнудване на народите от църквата е започнало още
през 1032 година, което е стотици години преди да се родят тези папи. Тогава през
същата тази 1032 година монаси от един много древен манастир Касавра, който се
е намирал на остров Тремити, а този остров е бил в Адриатическо море и само на
петдесет километра от крайбрежието на Италия. Та тези монаси от този манастир
са успели да убедят някакво много богато семейство да внесе баснословна сума
пари за да бъде възстановен манастира, като убедили това семейство, че като
внесат тези пари Бог ще опрости извършените от тях грехове. Същите Монаси през
същата година са заявили на италианския маркиз Малфридо, че по този начин, като
даде достатъчно много пари ще успее да се спаси от гнева Господен за
извършените от него грехове и съответно маркизът дава много пари за да бъде
пречистена неговата безгреховна душа. От тука виждаме колко изобретателни са
Божите сружители при намирането на пари…
Има още много такива примери, но по-добре е да видим
какво е написал теологът Тома Аквински, който е бил канонизиран за светец през
1323 година от папа Йоан XXII.
Но преди това трябва да знаем, че Свети Тома Аквински
е най-видния италиански теолог и схоластичен философ. Неговите идеи лежат в
основата на късните философски възгледи на католическата църква, които още са
наричани „томизъм”. Папа Лъв ХІІІ съвсем официално провъзгласява томизма, за
основоположно учение във всички католически учебни заведения, а самият свети Тома
Аквински се смята от католиците за най-великия теолог в историята и за
един от тридесет и тримата отци на Църквата в това число са и създателите на
„Новия Завет”. Това го казвам само като информация, за да видиш и знаеш, драги
ми четателю, какви хора са вземали отношение, изказвали са се и какво е тяхното
мнение относно индулгенцийте и папските пратеници.
И така ето какво казва Тома Аквински по този въпрос:
„Те се изкачваха в планините, прекосяваха реките,
грабеха наивните сиромаси, като им вземаха дори най-необходимото. А за да не им
правят спънки, често се уговаряха с местните свещеници:
- Ако събереш паството си сред селото, ние ще ти дадем
една трета от получените пари. Заедно с нас ще ядеш каквото искаш и ще пиеш за
здравето на ония, които са ни платили…”
По-нататъка свети Тома Аквински продължава:
„Свещениците, повече от които бяха рушветчии и
развратници, готови да дадат всичко за пари и ядене, с готовност се
споразумяваха с папските пратеници, като подпомагаха мошеническата продажба на
индулгенции, а после започваше оргия, на която поканваха заможните селяни с
дараве. Те идваха с удоволствие, като си мислеха: „Днеска ще се повеселя, ще си
погуляя, а утре ще си купя индулгенция и ще ми бъдат опростени всички грехове.”
Този откъс от мислите на свети Тома Аквински е взет от
(Florimond de Raemond, Histoire de l`heresie, Paris, 1610) – което преведано от
Френски, приблизително означава това – „История на ерес,” написана в Париж през 1610 година…
Папа Йоан ХХІІІ беше определил строги
цени за всеки грях и знаеше неговите пратеници колко пари е трябвало да
донесат, на които били давани определен брой индулгенции, от които е трябвало
да се получат точно определини пари. Така по този начен били предотвротени
кражбите, които вършели или можели да извършат неговите пратеници. Ето и един
ценоразпис на индулгенции за определени грехове от историка Де Поте, който
пише, че тази „тарифа” имала 385 точки казва между другото:
1. За човек, който е убил майка си,
баща си или сестра си е можел да „изкупи” греха си като заплати индулгенция от
само един дукат за греха си.
2. За човек, който е убил жена си, за
да се ожени за другау индулгенцията е струвала два дуката.
3. Убиец на обикновен свещеник е
плащал четири дуката, на епискап девет дуката и веднага се е избавял от мъките
в ада.
4. Отравянето не се е смятало за тежък
грях, ако се съди по това, че отровителят е трябвало да заплати само дукат и
половина за индулгенция.
5. Много по-скъпо плащали тези, които
нарушавали някакви закони или задължения, за тях индулгенцията е струвала девет
дуката.
6. Монаси, които са извършили
прелюбодеяние в манастири или вън от него плащали за опрощаването на греха осем
дуката.
7. Грехът „скотоложество” (което е
перверзието Содомия и се състои от човешкия сексуален контакт с животно. В
руското законодателство това е престъпление и е наказуемо. Същото е и по
Наказателния кодекс на Канада в момента е наказуемо б.а.). Това престъпление се
оценявало на дванадесет дуката.
8. Монахини, които са прегрешили в
манастира или вън от него заплащали за греха си девет дуката, като запазвали
правото си да останат в манастира, а ако са настоятелки (игуменки б.а.), не са
били лишавани от почестите и продължавали да управляват манастирите.
9. Съжителството с майка си, дъщеря си
или друга близка сродница струвало два дуката.
10.
Изнасилилият млада девойка можел да изкупи греха си като заплати два дуката.
11. Оня,
който искал да яде през пости масло и месо си купувал индулгенция от два и половина
дуката.
12.
Крадецът, подпалвачът или извършилият някога убийство изкупувал греха си също
срещу два дуката и т.н. списъкът е много голям.
Както виждаш, драги ми читателю, тези
„тарифи” за избавление от грях са стигнали и до наши дни и греховете не са
стрували много скъпо, а хората с удоволствие са извършвали грехове и са си
плащали с удоволствие за това. Е, тогава какво да кажем ние простосмъртните,
нали?
След като папа Йоан ХХІІІ е бил
признат и от Неаполитанското кралство можело да се каже, че в неговите ръце е
била духовната власт почти над цяла западна Европа. Е верно, че все още папа
Григорий ХІІ, който е намерил убежиже в Полша и веднага е изпратил анатема на
Йоан ХХІІІ и папа Бенедикт ХІІІ, който пък е намерил убежище в Испания, са били
против нашият герой, но това изобщо не е плашило Йоан ХХІІІ, защото неговата
власт е била призната от всички крале и в почти всички държави.
Така например в Полша се е водила ожесточена война
между кръстоносците от Тевтонския орден и полския крал Владислав ІІ Ягело,
който бил син на литовския Велик княз Алгирдас. Това е станало причина на четеринадесети август 1385 година да
бъде сключена, така наречената, Кревска уния между Полша и Литва, според която
през 1384 година Ягело се оженва за полската кралица Ядвига, която пък е била и
втора владетелка от Анжуйската династия. Тогава Ягело приема християнството и
става Велик княз на Литва и крал на Полша под името Владислав II, а неговата коронация е била направена на четвърти март 1386 година. Това задължава Владислав ІІ
Ягело да продължи войната с 
Няма коментари:
Публикуване на коментар