и да му разкажат
всичко което се е случило с него. ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Когато си е тръгвала от свиждането Има Даверона с
голяма мъка и със сълзи на очите се разделяла с Балтазар. Тя била уверена, че
вижда за последен път любимия си човек, защото знаела, че Балтазар Коса го е
очаквала сигурна смърт.
След като Има Даверона си тръгнала с насълзени очи от
Балтазар Коса, той разгънал кърпата, в която отчаяната девойка му донесла
баница и като разчупил тази баница Балтазар намерил в нея малка пила и стилет,
които девойката от отчаяние му сложила в тази баница. Това била последната
надежда на Има Даверона да опита да спаси любимия си и наистина е успяла.
Балтазар Коса не използвал пилата, но в замяна на това
пък той най-рационално използвал красиво и добре изработения стилет, който е
опасно оръжие в ръцете на онзи, който може да си служи и да борави добре с
него, а Балтазар Коса бил майстор с това оръжие. Щом намерил тези две
скъпоценни неща Балтазар Коса бързо и старателно ги скрил в гънките на затворническите
си дрехи, с които бил облечен и с благодарност си спомнил за благородната
девойка, която била готова на всичко за него.
Още на другата сутрин, когато един от тъмничарите,
капитан от ордена на света Мария правил проверка по килиите, за да види какво е
състоянието на затворниците, то Балтазар приклекнал и се снишил близо до
вратата, та капитана да бъде принуден да провре главата си за да го види.
Капитанът наистина проврял главата си, а в това време Балтазар скочил, хванал
го със здравите си ръце за устата и врата и здраво го стиснал и почакал в това
положение докато онзи загубил съзнание. След това взел ключовете, отключил
килията си и го дръпнал вътре в нея, за да му вземе дрехите и да се преоблече с
тях. Изведнъж Балтазар чул, че някой зад него вика капитана, той веднага скочил
и още на вратата на килията забил стилета си до дръжката в гърдите на
нещастника. Балтазар Коса свалил затворническите дрехи и се преоблякъл като
монасите от ордена на света Мария, които били много, защото както казахме, те
били охраната на този затвор. Прибрал си отново стилета и пилата, свалил
качулката на расото, с което се преоблякъл, ниско над челото си и съвсем
спокойно излезнал от кулата на свобода.
Най-напред Балтазар отишъл да се обади на Има Даверона
и тя да разбере, че всичко е наред, но не останал там за да не подлага
девойката на опасности, въпреки, че тя му се зарадвала като на бог. След това
Балтазар Коса се свързал и с приятелите си от университета, които много умело
го криели, а и сам той знаел много тайни и безопасни местенца в Болоня. Така
дошъл и големият, за Балтазар Коса ден, денят, в който той се срещнал с брат си
Гаспар. Двамата братя се прегърнали, а Гаспар казал на Балтазар, че е тук със
сто и двадесет човека от своите пирати, а останалите го чакат на корабите от
другата страна на канала.
Тука трябва да кажем нещо за града Болоня, та да не се
чуди читателят от къде тези кораби в Болоня, който е в подножието на Апенините.
Наистина град Болоня е разположен в живописната
Паданска равнина, която се намира в Северна Италия и е в подножието на
планинската верига на Апенините и през него минава само река Рено, която не е плавателна.
Със сигурност, обаче, може да се каже, че тука, в този
град, в Болоня е възникнал и първият университет в Европа, казвам това, защото
тука са свързани и студентите от университета в Болоня и така разказа ще бъде
по-пълен.
Та:
Вярно е, че най-старият университет в света е
основан в гад Кайро столица на Египет през 972 година от н.е.
Университетите в Европа възникват по-късно, чак през
ХІІ и ХІІІ век и първия университет е в Италия и това е университета в
Болоня, който е от 1058 год., а следващия е във Великобритания, Оксфорд от 1168
год. След това е пак университет в Италия, този във Виченца, но е със 147
години по-късно от този в Болоня в 1205 година и чак тогава е университета и в
Кембидж в 1209 год. Малко след това са възникнали и университетите във Франция,
Испания и Великобритания, но най-старите са в Италия. Така, че нашия Балтазар
Коса или бъдещия папа Йоан ХХІІІ е завършил теология в първия Европейски
университет.
До тука добре, но ние говорехме за корабите на Гаспар
Коса и как те са стигнали до Болоня. Е, тука има и една съвсем малка
подробност, за която още не сме споменавали нищо. В град Болоня има и
пристанище, което чрез канал е свързано с река По. Тази река извира от
Апенините и се влива чрез широка делта в Адриатическо море и е плавателна чак
до Пияченца. В края на този канал е пристанището Виареджо и до там са били
докарани корабите на пиратския адмирал Гаспар Коса. Той, както знаете вече, е
брат на нашия герой и заедно със своите кръвожадни пирати с нетърпение очаквали
да нападнат и да вземат плячката от Болоня.
Това се е случило през зимата на 1385 година. Било още
на разсъмване, а целия град Болоня гъмжал от хора, въпреки тъмнината на утрото.
Това били пиратите на Гаспар Коса, но предвождани от Балтазар Коса, а заедно с
тях били и неговите приятели състуденти. Тази импровизирана войска се хвърлила
в боя въоръжена със саби и стилети и тези хора бързо успели да обкръжат замъка
с кулата където била затворена Яндра дела Скала. Балтазар Коса първи се изкачил
по стълбите на замъка, като със сабята си разчиствал пътя и свирепо пробождал
войните кръстоносци от ордена на света Мария, които пазели този затвор.
Балтазар Коса е действал бързо, смело и много
решително, защото на всяка цена той е трябвало да измъкне и да спаси неговата
любима Яндра дела Скала. Хванал сабята с двете си ръце той раздавал смъртоносни
удари на ляво и на дясно със светкавична бързина, а от двете му страни се
чували виковете и воплите на защитниците на църквата и светата инквизиция.
Пиратите на брат му Гаспар са били много пъргави и ловки в боя и убивали без да
се замислят, защото за тях най-важното нещо е било постигането на целта. Ако те
успеели да освободят Яндра, те много добре знаели, че ще бъдат богато
възнаградени от техния главатар, а в случая тези главатари били двамата братя
Гаспар и Балтазар Коса, които пиратите обичали и са били готови на всичко за
тях.
Труповете на капитаните от ордена света Мария, просто
хвърчали, като падали от стълбите надолу заедно с други трупове на защитниците
и приятелите на църквата, а по-нагоре се е чувал кръвожадния рев на пиратите.
Те с трясък разбили вратата, която водела към кулата. Балтазар Коса бил ранен в
ръката, но той не чувствал никаква болка, а разярен питал само къде е Яндра и
раздавал удари и изведнъж... О,о,о чудо, Балтазар Коса видял любимата си Яндра
дела Скала в бъркотията, която била протегнала към него ръце. Яндра като видяла
кръвта по ръката на ранения Балтазар бързо започнала да я бърше, но Балтазар
Коса се изсмял, вдигнал Яндра дела Скала на ръцете си и заобиколен от пирати,
които го пазели тръгнал по стълбите надолу към улицата. После той се спрял за
миг за да извика на хората си, че работата е свършена и всички да се съберат,
пирати и студенти, на северната порта. Там ги очаквали конете, на които
пиратите се качили и бързо изчезнали от града, а студентите от университета в
Болоня, се разпръснали и са изчезнали якодим по своите тайни скривалища където
техните момичетата очаквали с нетърпение своите герои...
Балтазар Коса и брат му Гаспар Коса, преминали билото
на високите планини и се озовали в устието на река Арно, близо до Пиза. Гаспар
Коса поискал да остави малко от неговите хора на помощ на брата си, но Балтазар
Коса твърдо отказал. Той взел от Гаспар само няколко лодки в заем и после се
разделил с него и поел сам по свой път заедно с Яндра дела Скала, която от този
момент нататъка не се отделяла от него. Заедно с нея Балтазар Коса събирал екипаж
от пирати в една подозрителна моряшка кръчма, като Яндра била преоблечена като
мъж. След това с тези хора и лодките от брат му Гаспар, Балтазар Коса успява да
завладее един кораб още през първия ден, а през следващите дни завладели още
няколко кораба и така Балтазар Коса също успял да създаде като брата си Гаспар
Коса, цял пиратски флот в Средиземно море.
Пиратската флотилия на Балтазар Коса успешно
кръстосвала Средиземно море и нападала най-различни кораби, които съдбата ги
изпращала в ръцете на пиратите. Същите пирати командвани от Балтазар Коса
слизали на брега и ограбвали цели градове, села и дворци, а даже и колиби
и след като прибирали плячката си ги подпалвали. Всичко това ставало край
бреговете и по островите на Европа и Африка. Балтазар Коса обичал най-много да
прави ударите си край Алжир, Тунис и Мароко, но не се е отказвал и от Испания,
Балеарския архипелаг, Корсика, Сардиния, Сицилия и даже и в самата Италия и
това е траело цели четири години.
Веднъж, когато Балтазар Коса се завърнал на родния си
остров Иския, вкъщи и с голяма плячка, то майка му казала, че макар и къщата им
да е голяма, тя не може да побере богатствата, които той донася. Майката на
Балтазар Коса го погледнала тъжно и му казала още, че той, Балтазар Коса от
рода Коса е трябвало да служи на църквата, а не да кръстосва моретата и да
граби. И че цели петстотин години техният род давал редовно служители на
църквата, та за това и той също трябвало да стане свещеник.
Балтазар Коса бил сдържан, все едно, че бил съгласен с
майка си. Той мълчал и мислел как да осъществи едно страхотно голямо нападение,
което бил замислил. “След това ще му мисля,”си казал той на себе си.
Както казахме по-горе, след като я освободена от
Балтазар Коса, Яндра дела Скала неотлъчно е била навсякъде с него и до него.
Облечена като мъж с черни, прилепнали и добре опънати по бедрата и панталони и
камизол, старинна мъжка горна дреха, която била носена като жилетка по онова
време, под която се виждала тънка, от фина материя и бяла като сняг риза.
Красивото с много бяла кожа лице и дългата шия на Яндра дела Скала, били скрити
под плетен шлем. Това облекло подчертавало красивата женска фигура на младата
девойка, но плетения шлем, който тя носела, я правело да изглежда като съвсем
младо момче. В този си вид Яндра дела Скала присъствала на всички нападения,
обири, убийства и грабежи, които правел нейния възлюбен с пиратските си кораби
и набезите си по суша. Тя виждала слабостта на Балтазар към жените и много се
измъчвала. Особено когато Балтазар Коса отивал да се забавлява с някоя млада и
красива пленничка-робиня, които той си харесвал от плячката от жени-робини,
които били пленени за да бъдат продадени в робство. В такива моменти лицето на
Яндра дела Скала ставало тъжно и бледо, но не казвала нищо, а мълчала.
Веднъж слезли на
някакъв съвсем малък остров, който се намирал точно в средата на Средиземно
море и този остров бил неутралната територия на пиратите, защото както имало пирати
християни, така имало и мюсюлмански пиратски кораби, които вършели същата
мръсна работа, а островчето се намирало точно между Европа и Африка. Пиратите
наричали този остров Лампедуза. В средата на острова имало голяма и дълбока
пещера. Вътре в тази пещера на остров Лампедуза били скритите съкровища и на
пиратите мюсюлмани и на пиратите християни.
На християнската страна имало стара и голяма икона на
Дева Мария с младенеца Исус Христос на ръце и цялата икона била със златен
обков, а пред нея имало златно кандило. Под тази икона се намирали несметни
богатства и съкровища. Същото било и на отсрещната мюсюлманска страна,
богатствата на мюсюлманите също били неизмерими, само че там имало вместо икона
– гроб на мюсюлмански светец. Така, може би, цели векове и мюсюлманите пирати и
християните пирати криели богатствата си в тази пещера и мястото било свещено и
за едните и за другите.
Алонсо де Контрера, испански пират, когато разказвал
за този остров в спомените си твърдял, че и едните и другите пирати зачитали
установени обичаи. Никой не е смеел да докосне и най-малката дреболия в тази
пещера, даже и карфица да е тя. Също така този пират Алонсо де Контрера
твърдял, че е невъзможно да бъдели изброени чудесата, които правела тази икона
и че макар на острова да нямало жива душа, то кандилото пред иконата на Богородица
никога не загасвало и горяло непрекъснато и през деня и през нощта.
Така било докато вътре в тази пещера не влезнал
Балтазар Коса или бъдещия папа Йоан ХХІІІ. Като видял съкровищата той заповядал
всичките съкровища да бъдат натоварени на корабите му, а когато някой от
пиратите се обадил, че това е кощунство, то Балтазар Коса му отговорил, че той
е глупак. Така бъдещият папа Йоан ХХІІІ взел съкровищата от тази пещера, които
били и на мюсюлманите и на християните пирати.
По-нататък легендата, а и книгите разказват, че през
същата нощ буря връхлетяла пиратската флотилия на Балтазар Коса и всички кораби
са потънали. Пиратите са били издавили заедно с робите, които са били завързани
в трюмовете на тези кораби. Спасени били само четирима души и това били
Балтазар Коса, Яндра дела Скала и двама от пиратите. Единия пират е бил гигант,
но с едно око и с прякора “Малчо”, а другия пират се казвал Скарпио.
На сутринта и четиримата се събудили на непознат бряг,
но като се огледал по-добре Балтазар Коса познал мястото. Тази местност или
това място било много добре познато на всичките от малката група
корабокрушенци. Балтазар Коса обяснил на тримата си спътници, че се намират от
дясната страна на градовете Амалфи и Равело и че ако се сещат, точно тук, преди
по-малко от шест месеца нападнали и ограбили всичките села около брега, което
ги правело нежелани тука.
Коса успял да закупи едно магаре от един овчар, качил
на това магаре Яндра дела Скала и така четиримата потеглили навътре към сушата.
Цели три дни те пътували докато най после, съвсем изтощени, защото по пътя
срещнали неаполитански кралски войски, които се движели в същата посока и
нашите герои е трябвало да се промъкват между тях и то без да бъдат забелязани.
Така Балтазар Коса и неговите спътници стигнали до град Ночера, но не били
влезли в града, когато били нападнати от група селяни въоръжени с тояги. Тези
селяни били много и успели и то с бой да пленят и завържат тримата пирати и
Яндра, а след това ги завели в града и ги затворили в крепостната кула на град
Ночера в една тясна килия. По този начин приключило пътуването на четиримата корабокрушенци,
които се спасили от бурята.
Изведнъж се чул страшен грохот, от който стените на
крепостта започнали да треперят. След него се чул втори, трети, а крепостта
цялата треперела от тези залпове с катапулти, които изхвърляли грамадни камъни
и които с невъобразим трясък се разбивали в стените на крепостта. В това време
един въоръжен мъж от крепостта се появил на вратата и накарал надзирателя да
отключи вратата. Този човек направил знак на Балтазар Коса да го последва и
фактически, от тука нататъка започнала и папската епопея на бъдещия папа Йоан
ХХІІІ.
Докато вървял след стража Балтазар Коса си мислел
какво може да става. Той много добре знаел, че тази крепост на града, а и самия
град Ночера се намирали дълбоко във вътрешността на кралството. Когато го
водели през коридорите, Балтазар Коса успял да види през вратите богато
подредени стаи, а след това минал и през стаята за мъчения на Инквизицията.
След това се изкачили на горния етаж и го въвели в огромна зала, която заемала
целия етаж. В същото това време оръдията и катапултите не преставали да стрелят
по стените на крепостта и техния тътнеж продължавал съвсем ясно да се чува, а
стените на тази крепост продължавали да треперят от ударите на големи камъни по
тях.
За да стане по-ясно на драгия читател в каква каша се
е забъркал нашия герой, то нека да надникнем в писаното от историка,
архиепископ Тома Ачерски, който в произведенията си описва много добре този
исторически момент в разприте за папския престол по времето, на така наречения
Авиньонски плен на папите.
И така:
“ на седми април 1378 година, за първи път след
седемдесет и шест годишно прекъсване, конклава се събира във Ватикана, за да
избира нов папа. (Съвета на кардиналите, които избират нов папа, а също така
залата в която се събират и тронът, на който сяда предложения за папа, се
нарича конклав. Този трон има голям отвор в средата. Този който ще бъде избиран
сяда само с расото си, но отдолу е гол. Кардиналите минават един по един,
бъркат отдолу през този отвор на трона и опипват тестисите на избраника за да
се уверят, че е мъж и след това всеки от тях си вдига ръката и обявява на
латински “Да Мъж е”! Това е било въведено във Ватикана, след като папа Йоан VІ
е бил жена, както се твърди в легендата, която си имала един млад паж за
любовник и по време на богослужение ражда на площад “Свети Петър” в Рим. Сега
това твърдение е напълно опровергано от Ватикана, а като причина за този
“еретичен слух” се изтъква тогавашното силно влияние, на тосканските принцеси
Теодора и Марозия, което те упражнявали при избирането на папите през Х. век
б.а.).
Кардиналите, които били италианци, са само четирима, а
всички останали са били французи, които жадували да се върнат в Авиньон, защото
там живеели в охолство и тънели в богатства за собствено удоволствие. Пред
двореца, където заседавал конклавът, се събира почти целия Рим. Предполага се,
че там е имало около двадесет хиляди души, които скандирали, че искат новият
папа да е италианец. Кардиналите от Южна Франция искали да изберат свой
представител. Северняците им се противопоставяли. И за да могат да излезнат
победители над южняците те влизат в заговор с четиримата кардинали-италианци и
решават да изберат временно на папския престол италианец и това е архиепископа
на Бари, Бартоломей Приняно.
Кардиналите, обаче, не се решили да обявят
резултатите, защото исканията на тълпата станали още по-конкретни. Те вече
искали папата да бъде Римлянин. Тогава кардиналите решават и обличат в папски
одежди на един кардинал, който бил римлянин, въпреки, че той се съпротивлявал,
защото се страхувал, че народа ще открие измамата и тълпата от разярени
граждани няма да му прости.
Летописът на една от църквите в град Мец разказва, че
преди да изберат архиепископа на Бари, Бартоломей Приняно за папа, кардиналите
се уговорили с него. След няколко дни, той новоизбрания папа, да се отрече от
престола и че за награда му обещават кардиналски сан, защото, както казахме,
той бил архиепископ.
Кардиналите имали намерението да направят папа един
французин и това бил кардинала на Женева. Но за да се спасят от гнева на
римляните, то кардиналите най-напред се изпокрили, а след като народа се
поуспокоил те извършили церемонията и възкачили на папския престол архиепископ
Бартоломей, който приема името папа Урбан VІ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар