по-късно като кардинал, обезчестил - ПРОДЪЛЖЕНИЕ
дъщеря си, а вече като папа и внучката си, която му
била и дъщеря.
В момента, когато на кардинал Коса му съобщават за
смъртта на папа Инокентий VІІ, то той е бил горе-долу, в почти същата ситуация,
само че в Болоня.
Веднъж както си вървял по улиците на Болоня Балтазар
Коса вижда на един балкон две млади и много красиви жени, които привлекли
вниманието му. Кардинал Коса накарал предания си приятел, едноокия и грозен
гигант Малчо, да проучи как стоят нещата с тези две жени. Оказало се, че те са
майка и дъщеря. Майката на тридесет и две години, а дъщерята на четиринадесет,
но имало и съпруг, който бил глава на това семейство.
Без да се съобразява с това кардинал Балтазар Коса
заповядал на Малчо да наблюдава къщата и да гледа кога бащата, този глава на
семейството, ще излезе от къщата, за да влезне той. И така, нашият кардинал
успял да съблазни и майката и дъщерята. Само за по-малко от месец кардинал
Коса, с помощта на Малчо, успял да прелъсти и обладае и двете жени и редовно
взел да ги посещава, но само тогава когато бащата излизал от къщата.
През една хубава сутрин кардинал Коса се запътил към
една кръчма, която се намирала в центъра на Болоня. Той бил в много добро
настроение, защото в тази кръчма трябвало да го очаква едноокия Малчо, който
точно от тази кръчма, която се намирала точно срещу къщата на двете нови
любовници на кардинал Коса, наблюдавал редовно тяхната къща. Едноокия и грозен
гигант Малчо осъществявал връзката между двете жени, любовници на кардинал Коса
и самия кардинал. Той съобщавал на кардинал Балтазар Коса кога съпруга, главата
на семейството, ще напусне къщата за да заведе там нашия човек кардинал
Балтазар Коса.
Този път кардиналът бил доста предпазлив, защото само
преди няколко дни при него от Рим пристигнала неговата любима Яндра дела Скала.
Ето защо всичко което правел кардинал Коса не трябвало да бъде забелязвано от
никого. Това трябвало да е тайна, за да не разбере Яндра дела Скала за
похожденията му и да стане скандал.
Когато кардинал Коса влезнал в кръчмата той не намерил
там Малчо и много се ядосал. Веднага излезнал от кръчмата и тръгнал към дома на
едноокия гигант. Още когато влезнал в дома на Малчо и започнал да се изкачва по
стълбите Балтазар Коса чул познат, нежен женски глас и изтръпнал.
Като застанал пред вратата на Малчо, то тя била
заключена и с един удар кардинал Коса изкъртил тази врата. В момента, в който
вратата паднала и кардинал Балтазар Коса ахнал от изненада. Пред очите на
кардинала се открила една много странна и невъобразима гледка, която на пръв
поглед на него не би трябвало да му направи някакво особено впечатление. Просто
в леглото на едноокия грозник Малчо лежала една гола жена. Но каква жена
била това? Жена с много нежна и млечно бяла кожа, която имала страхотно, като
изваяно от мрамор, тяло с красиви крака, хубав ханш и красива талия, над която
се очертавали красиви гърди. Жената си била закрила лицето с чаршафа от леглото
и силно го притискала към себе си. До нея изправен стоял едноокия гигант Малчо,
който целия треперел от страх. Кардинал Коса седнал на леглото до голата жена и
започнал да гали съвсем нежно и леко жената по нежната млечнобяла кожа. А тя
жената, от своя страна леко потрепвала, което доставяло на кардинал Коса
огромно удоволствие, особено като гледал как нещастния Малчо изпаднал в ужас,
започнал да се суети около него, да го моли да не открива лицето на жената и да
го нарича “Ваше Светейшество”...
Изведнъж по стълбите се чул тропот на хора, които
бързо се изкачвали по тях. Кардинал Коса бързо и пъргаво скочил от леглото, а
Малчо още по-бързо покрил женското тяло с чаршафа.
Пратениците били вече в стаята и единия от тях казал
на кардинал Коса, че трябвало веднага да замине за Рим, защото е починал папа
Инокентий VІІ. Смъртта на папа Инокентий, както му съобщили пратениците, е
настъпила от апоплектичен удар.
Лека усмивка заиграла по устните на могъщия папски
легат кардинал Коса. Той излезнал бързо навънка, защото трябвало да вземе Яндра
дела Скала и бързо да замине с нея за Рим.
Десет години по-късно се е разбрало, че папа Инокентий
VІІ е бил отровен и че тази отрова му е била дадена лично от кардинал Балтазар
Коса. И това е едно от обвиненията отправено десет години по-късно към папа
Йоан ХХІІІ за убийството на папа Инокентий VІІ през месец ноември 1406 година,
а обвинението към Балтазар Коса е отправено чак през месец май 1415 година.
Както се досещаш драги ми читателю, всичко продължава
по познатия ни вече сценарий. Отново конклава от кардиналите се събира, за да
избере нов папа. Отново всичките кардинали са съгласни, че трябва да бъде
прекратен разколът в църквата и отново кардиналите избират папа без да се
съобразяват с това...
Така е защото самите кардинали нямали интерес от
такова обединяване на църквата и за това нямат желание да го направят и т.н.
Този път за папа е бил избран и то по съвета на
Балтазар Коса, един източноправославен патриарх. Това бил патриарха на
Константинополската Архиепископия Анджело Корарио, който в същото време е бил и
кардинал в католическата църква.
Тука трябва да кажа, че Константинопол е бил покорен
от латините в 1204 год. и тогава кръстоносците създават Латинска империя на
балканския полуостров. Тогава за император бил избран Французин, а за Източен
патриарх Венецианец и така е било до изгонването на латините от Византия. Още
през същата тази 1204 година бил създаден съюз между Българите и Гърците.
В 1205 година на четиринадесети април българския цар
Калоян в битката при Одрин, разгромява император Балдуин І Фландърски, който е
бил и един от водачите на ІV кръстоносен поход. Той бил пленен и откаран в
тогавашната столица на България Велико Търново и там той бил затворен в тъмница
от цар Калоян и умира там като пленник на Българите. Тази битка е описана
съвсем подробно от летописеца на ІV кръстоносен поход Жофроа дьо Вилардуен...
Джовани Лотарио,
граф Ди Сени... Това било светското име на папа Инокентий ІІІ, който станал
папа в 1198 година. Този папа се е борил за върховенство на папската власт над
светските владетели. Папа Инокентий ІІІ успял да принуди английския крал Джон
Безземни, а и други европейски монарси да се признаят за негови васали. Папа Инокентий
ІІІ е сложил началото на “Светата Инквизиция”. Той е бил и инициатора и на ІV
кръстоносен поход, в който българският цар Калоян разбива и пленява император Балдуин
І Фландърски в битката при Одрин. Същият този папа Инокентий ІІІ признава
българския цар Калоян за Крал. Той изпраща кардинал Лъв като специален пратеник
в България при цар Калоян, който през месец ноември 1204 година тържественно
коронясал, по заповед на папа Инокентий ІІІ българския цар Калоян. Кардинал Лъв
извършил тържествената церемония и дал на българския цар Калоян титлата Рекс
(Крал) и всички кралски атрибути които придружават тази титла. Заедно с това на
цар Калоян му била дадена и папската була, с която се потвърждавало неговото
удостояване с титлата Крал от папа Инокентий ІІІ.
За Балдуин І Фландърски има и легенда и в тази легенда
се разказва за любовта между Балдуин Фладърски и Царица Ирина, жената на цар
Калоян:
Балдуин І Фландърски е бил един едър и много красив
мъж. Още когато го затворили в тъмницата, царица Ирина изявила желание да види
страховития пленник, за когото чувала да се разказват много страшни неща. За
Император Балдуин била построена специална кула, на хълма Царевец в столицата
на България Велико Търново, с тъмница в нея. Там в тази тъмница затворили
Балдуина. Когато още го водили Император Балдуин Фландърски видял красивата
Ирина, съпругата на цар Калоян и веднага се влюбил в нея. А и тя Царица Ирина
също много харесала чужденеца и поискала от съпруга си цар Калоян да и
разреши да посети Балдуин в тъмницата му. Цар Калоян решил да угоди на жена си
и разрешил на Царицата да посети Балдуина. Когато влезнала в тъмницата при
пленения Император, между красивата Ирина и Балдуин припламнала искрата на
любовта и това погубило Император Балдуин І Фландърски. Царица Ирина, съпругата
на Цар Калоян започнала често да посещава тъмницата на Балдуин. Тя обсипвала с
нежни ласки пленения Император, който пък от своя страна отговарял на любовта
на Ирина с още по-пламенна любов. Веднъж Цар Калоян вижда жена си Ирина в
прегръдките на Балдуин. Той заповядал веднага след като си отиде Ирина, да бъде
хвърлен Император Балдуин от Лобната скала. Така по този начин и от това място
били изпълнявани смъртните присъди.
Когато научила за смъртта на Балдуин І Фландърски, тя
царица Ирина, отишла в манастир, приела името Ксения и станала монахиня. Според
някои от преданията Ирина ражда дете от Балдуин в манастира.
Според житието на преподобна Ксения, тя извършила
много монашески подвизи и много добри дела. Преподобна Ксения или царица Ирина,
все едно, се прославила и с това, че в столицата на новата Латинска империя
Константинопол тя основала един от най-прочутите и великолепни манастири, който
бил наречен от нея Пантократор или от гръцки на български това значи
Вседържител. Така красивата царица Ирина заживяла сама с мислите си.
Нейната памет се е почитала от православната църква на
тринадесети август по Юлианския календар. Такава е легендата за царица Ирина и
Балдуин Фландърски драги ми читателю.
След това в 1207 година пак българите разбиват Италианския
владетел Бонифаций Монфератски, който е крал на Солунското кралство и също е
един от водачите на ІV кръстоносен поход. Бонифаций Монфератски е бил убит по
време на сражение с българите. И на края в 1261 година Михаил VІІІ Палеолог
отблъсква латинците от Константинопол и възстановява Византийската империя. Той
сключва търговски договор с Генуа, а в 1274 година сключва и уния с папата. Но
до тогава за Източноправославни патриарси били избирани само венецианци.
И така на престола на Свети Петър се възкачил
венецианеца Анджело Корарио и приел името папа Григорий ХІІ. Всичко, което
става след това е едно и също както и при другите папи. Папа Григорий ХІІ
обещава, че ще се откаже от папския престол ако същото направи и папа Бенедикт
ХІІІ в Авиньон. Започват се пак разни безсмислени преговори, след това идват
обидите и от двете страни и т.н. до безкрай.
Папа Григорий ХІІ бил смятан за протеже на Балтазар
Коса, защото Коса е станал кардинал преди него. Кардинал Коса поддържал
Григорий ХІІ, а папата от своя страна се съветвал за всичко с кардинал Коса и
го оставил да продължи службата си като папски легат в Болоня. Така всичко
вървяло много добре и за папа Григорий ХІІ и за кардинал Балтазар Коса докато
един ден те се скарали, понеже Балтазар Коса му казал в лицето какво мисли за
него и папа Григорий ХІІ побеснял и това станало така.
Кардинал Балтазар Коса станал най-могъщия и влиятелен
човек в католическата църква и всички кардинали, а и самите папи, гледали да
бъдат в добри отношения с него. Гениалният му ум, големите знания и несметните
богатства, които притежавал, а те били награбени още от пиратския занаят на
Балтазар Коса, го правели недостижим. Кардинал Коса превзел град Форли и го прибавил
към богатите папски енории, които папския легат управлявал така, че все едно
това било негова собствена държава.
Балтазар Коса бил кардинала на когото папа Григорий
ХІІ се доверявал напълно и го смятал за свой приятел. Веднъж папа Григорий ХІІ,
заедно с Карл Малатеста, владетел на Римини и кондотиер на светия престол и
кардинал Балтазар Коса, пътували за Тоскана.
Нашия герой Балтазар Коса бил много замислен, защото
точно си припомнял сцената в дома на едноокия грозник Малчо. Още тогава той се
усъмнил, но с всеки изминат ден започнал да се уверява, че нежния женски глас,
който чул когато се изкачвал по стълбището му бил познат. А и това красиво,
голо женско тяло, което му било познато до най-малката извивка, го накарало
горчиво да се усмихва. Да... Той Балтазар Коса би дал живота си за това
същество с това познато до болка тяло и този нежен глас, който не веднъж нежно
му шепнел любовни слова. “Как можа Яндра да легне с този грозник?” си мислел
кардинал Коса, защото наистина жената, която била в леглото на Малчо била Яндра
дела Скала...
Балтазар Коса обичал с цялата си душа и сърце тази
жена и въпреки, че той самия бил женкар и се забавлявал безразборно и ненаситно
с любовници бил готов да жертва живота си за нея, за Яндра дела Скала, както го
е правил многократно и то от обич към нея, а тя... “Легнала с този грозен, едноок
гигант Малчо”. Веждите на кардинал Коса се навъсили още повече.
От тези тежки мисли го извадил папа Григорий ХІІ със
силния си глас, който му говорел, че нямало значение за него къде ще бъде
свикан църковния събор, но той бил папата и щял да свика събора не в Савона, а
в Удине и че така щяло да бъде много по-добре за неговите хора.
Кардинал Коса изгледал презрително папа Григорий ХІІ и
съвсем тихичко казал:
“На кого ги разправяш тия Ваше Светейшество? И мене ли
искаш да заблудиш? Та ти изобщо не трябваше да издигаш нови кардинали и защо ти
трябваше тази беля на главата. Вместо да бъдеш по-предпазлив ти постъпи против
волята на всички нас, а това не е в твой интерес...” и т.н.
Папа Григорий ХІІ изгледал гневно кардинал Коса и
заповядал на Карл Малтеста да арестува Балтазар Коса.
Балтазар Коса се засмял с тъжна, но жестока усмивка,
скочил бързо на крака, хвърлил кардиналските одежди и застанал срещу папа
Григорий ХІІ и Карл Малтеста облечен в ризница и със стилет в ръка. Пиратската
кръв закипяла в него, обърнал се към Карл Малтеста и му казал, че са сбъркали и
не е трябвало да се доверяват на “този коварен венецианец” и посочил с поглед
към папа Григорий ХІІ без дори да произнесе името му.
След това Балтазар Коса заповядал на Малчо, който бил
зад една завеса и бързо излезнал, да вдигне войските по тревога и казал на Малтеста,
че ще изведе хиляда и петстотин войника срещу само петстотин на Малтеста.
След този показателен случай много църковници, а и
някои историци, привърженици на папа Григорий ХІІ започват да говорят и да
разпространяват версията, че кардинал Коса е направил засада на папа Григорий
ХІІ, който бил на път за Тоскана, но това не е вярно. Ако кардинал Коса е
направил засада на папата, то тогава папа Григорий ХІІ е нямало да може да
отправи пет дни по-късно анатема срещу кардинал Балтазар Коса. Нямало е да може
да свали от звание и длъжността “Папски легат” кардинала, а и да забрани на
народа да изпълнява заповедите на кардинал Балтазар Коса.
Всичкото това папа Григорий ХІІ е направил, както
казахме, само пет дни след този случай и то с папска була! А точно по
това време кардинал Коса не е имал никакво желание да става папа и още
по-малко, за тази цел да прави такъв шумен преврат, че чак да устройва разните
му там засади, защото Балтазар Коса е бил предоволен от това което е бил и т.н.
Та към онзи момент Балтазар Коса е бил най-влиятелното
духовно лице в цяла Италия, по-влиятелен и от самия Григорий ХІІ, а на всичкото
отгоре и неимоверно богат. Кардинал Коса наистина решава да стане папа, но
доста по-късно и то когато му е било вече удобно на него самия, а и пътя за
тази цел му е бил съвсем разчистен. И за това ще стане въпрос, но какво става
по-нататък в този разказ.
След като папа Григорий ХІІ издава папската була срещу
кардинал Балтазар Коса и го сваля от длъжност, то кардинал Коса отива в град
Лука и се среща там с другите кардинали. Те братята кардинали, виждали в лицето
на кардинал Коса човека, който ще застане начело на движение срещу папа
Григорий ХІІ. Кардинал Коса успява да склони кардиналите да се присъединят към
него в борбата срещу папа Григорий ХІІ и да отидат при него в Пиза, където щели
да бъдат в безопасност. След това кардинал Коса заповядал да свалят фамилния
герб на папа Григорий ХІІ от всички държавни емблеми във всичките градове, които
били под негово владение и се обявил за независим владетел на най-богатата
папска епархия. В същото време папа Григорий ХІІ отправя анатема срещу
неверните си кардинали, които са се присъединили към Кардинал Коса. Същото
прави папа Бенедикт ХІІІ към непокорните кардинали, но братята кардинали не се
обиждат, а напротив, те разлепили по стените на къщите в Пиза обявления с които
обвиняват папите Григорий ХІІ и Бенедикт ХІІІ като виновници за разкола в
католическата църква.
Положението между двамата папи става непоносимо и на
края в 1409 година се стига до положението да се свикат не един, а три „Вселенски
събора”. Единия в Перпинян, втория в Удине и третия в Пиза. На съборите в Удине
и Перпинян щели да присъстват хората, които имали интерес разкола в църквата да
продължава. Но събора в Пиза бил подържан от църковници и монарси на западна
Европа, които желаели най-после този разкол в католическата църква да бъде
прекратен. Естествено е че точно на този събор присъства и нашият герой
кардинал Балтазар Коса.
Известния историк на католическата църква Йоханес
Алцог описва този събор в Пиза така:
„До сега не
е имало по-прекрасно и величествено зрелище от откриването на събора в Пиза. На
25 март 1409 година участниците в събора, след като изслушаха двамата видни теолози
Пиер д`Егю и
Жерсон, провъзгласиха събора за вселенски. Протестите на Бенедикт ХІІІ и
Григорий ХІІ бяха отхвърлени, а самите те наречени злобни клетвопрестъпници,
непоправими разколници и еретици отцепили се от християнството. Нито единият,
нито другият можеше да бъде глава на християнството.”
А в същото време друг историк Марк Рениери пише:
„Между кардиналите, които в миналото бяха привърженици на Григорий ХІІ, първо
място заемаше Балтазар Коса, кардиналът на катедралната църква „Свети
Евстатий”. Сега той бе станал главна опора на събора в Пиза, тъй като можеше да
му предостави на разположение войска, пари и земя. Докато папа Григорий ХІІ бе
принуден да търси убежище при Карл Малтеста, владетеля на Римини, Коса се
държеше като пълновластен господар в Болоня, Форли, Фаенца, без да обръща
внимание на заплахите и проклятията на папата. Именно той попречи на войските
на неаполитанския крал Владислав да нахлуят в Пиза и да разпръснат събора.
Един човек, издигнал се тъй високо и стремящ се да се
изкачи още по-високо, естествено, имаше много приятели и много смъртни врагове.
Из цяла Европа за него се носеха най-противоречиви слухове.
Едни разправяха, че произхожда от старинно, знатно
неаполитанско семейство, занимавал се с изучаване на изкуство и философия, по-късно
се увличал от военното дело, отличил се в много сражения и най-сетне предпочел
пред всичко друго служенето на църквата, бързо се издигнал и на това поприще, а
папа Бонифаций ІХ го назначава владетел на Болоня и на съседните и райони,
които той успява да спаси от опасността да бъдат откъснати и ги запазва във
владение на папската държава.
Други твърдяха, че Коса още като юноша се занимавал с
пиратство край бреговете на Сицилия и от тогава придобил навика денем да спи, а
нощем да бодърствува, че като студент в Болонския университет лекомислено се отнасял към
занятията и водел твърде безнравствен живот. А когато Коса става
свещенослужител, папа Бонифаций ІХ,
негов земляк, знаейки
способността му ловко да урежда всякакви дела, започва постепенно да го
издига на все по-високи и по-високи постове и най-после го направя владетел на
Болоня. Тук особено се проявяват военният и административният талант на Коса.
Той става пълновластен тиранин, който никого не зачита и не уважава и по
собствено усмотрение се разпорежда с имота и живота на гражданите.
Но, както и да е, гласовете на неговите приятели
звучеха по-силно от гласовете на враговете му и само под негово ръководство
хората се надяваха да бъдат изпълнени бъдещите решения на събора и да се
отворят за новоизбрания папа портите на Рим (който се намираше под властта на
краля на Неаполитанското кралство, приятеля на Григорий ХІІ)”.
Ето това се е писало за събора и за Балтазар Коса от историците, а в
това време той се движеше из улиците на Пиза с червената си кардиналска мантия
и правеше силно 
Няма коментари:
Публикуване на коментар