ЛЪЖА от Димитър Стойков -11- ЗАЩО ИМА ДВАМА ПАПИ С ИМЕТО ЙОАН ХХІІІ - следва продължение

църковните служители, които позорят светинята.”

                                                                         

ЗАЩО ИМА ДВАМА ПАПИ С ИМЕТО ЙОАН ХХІІІ

  

Ето защо аз искам да направя едно не малко отклонение и да разкажа за един от папите, до колкото мога разбира се и това е папа Йоан ХХІІІ от 1400 година.

Когато се ровех в старите книги, случайно попаднах на Филипо Албертини – Балтазар Косса, Болоня 1825 г., на Анри д`Алмерас – Един голям средновековен процес, Париж 1287 г. и на Агрипа срещу Nettesheim – De incertitudine et vanitate omnium scientiarum et artiumq 1622 г., това е на латински, което на български звучи горе долу така (Агрипа срещу Нетешайм - От несигурност и суета пъстро scientiarum и матура 1622 г. не е преведена добре б.а.), а също така и по-горе споменатия историк на Ватикана, кардинал Бароний, Еймар, който е специалист по историята на католическата църква, Карл Йозеф Фон Хефле, също историк, който е описал най-подробно смъртта на папа Йоан VІІІ, Йоханес Алцог, известен историк на католическата църква, Марк Рениери, историк на Ватикана и още много други, които прочетох и разбрах съвсем малко, но достатъчно за бурния живот на папите, за които има не малко, а доста жълтички, но забавни материали. Та за него, папа Йоан ХХІІІ искам да споделя с тебе драги ми читателю, защото този папа е най-колоритния и в негово лице можем да видим истинския живот на Ватикана, държава-символ на християнството.

И така... На северозапад при входа на Неаполитанския залив и близо до Неапол се намира малкия остров Иския, в който имало четири или пет села. Господаря на този остров е бил един от феодалите на южна Италия Мессир Коса. Този човек е и бащата на Балтазар Коса, който е бъдещия папа Йоан ХХІІІ. Родът Коса се е издигнал още по времето на Римската империя, така се е знаело и говорело в семейното предание на рода Коса, а за първи път името Коса било е споменато през 249 година от сътворението на Рим. Това е името на Корнелий Коса, който е бил изявен римски пълководец и далечен пра, прадядо на нашия герой Балтазар Коса. Така, че родът Коса е принадлежал към едно от най-старинните и благородни италиански семейства.

Балтазар Коса е имал безгрижно и радостно детство, защото той е растял на пълна свобода и е бил най-обичания, защото е и най-малкото дете в семейството. Той е имал трима братя, от които най-големия му брат Гаспар Коса е бил доста по-възрастен от него, близо с около двадесет години, а с останалите е имал малко по-малка разлика, но все пак той е бил най-малкия брат и съответно и най-обичания.

Гаспар Коса е бил стар морски вълк и прочут “Адмирал” на пиратска флотилия. Много от държавите са искали да го спечелят на своя страна, за да може Гаспар Коса да плячкосва корабите на техните съперници и конкуренти и са успявали и за това ще е грешно ако кажем, че Гаспар е бил обикновен пират, а е бил корсар. Корсарите са вършели същата работа както и пиратите само, че те не са нападали корабите на своите привърженици, докато пиратите нямат привърженици. Така, че Гаспар Коса е бил корсар, но това не е толкова важно за нашия разказ. Другите двама братя на Балтазар Коса са се занимавали със същата работа, защото те са командвали по един от корабите на брат им Гаспар и така цялото семейство е било доволно и щастливо, а и доста богато. Флотилията на Гаспар е била доста прочута по цялото крайбрежие и околните морета с кръвожадните си набези  и грабежи, а тяхната жестокост е била пословична. Капитаните на кораби, които тръгвали на път се молили да не срещат Гаспар Коса в морето.

И така, през една ранна утрин, когато Гаспар, големия брат на Балтазар Коса, се готвел да вдигне котва и да тръгне на лов по моретата с пиратите си Балтазар, който бил едва на тринадесет или четиринадесет години го помолил да го вземе със себе си на това приключение. Гаспар Коса се съгласява, взима братчето си и го зачислява в пиратския си флот. Така Балтазар Коса получил първото си бойно кръщение. Той смело се хвърлял в боя и побеждавал противниците си макар, че те винаги били по-възрастни от него. Балтазар Коса притежавал голяма физическа сила и бил ненадминат, въпреки възрастта си, а освен това той притежавал и вродена хитрост и това го правело непобедим.

Така малкият Балтазар Коса станал пират и този занаят му се харесал много, защото освен богатствата, които заграбвали в ръцете на пиратите попадали и много пленници, между които имало и жени. А това съблазнявало младия Балтазар, защото той още тогава, макар и млад юноша, е бил голям любител на жените и е получавал любовта на най-хубавите от пленените жени. Така Балтазар Коса усвоява любовта в най-ранната си възраст и с най-големи подробности и всички тънкости.

Балтазар Коса започнал да взима уроци по фехтофка и бой със стилет (къс, тънък и остър спираловиден нож б.а.) при най-големите майстори на този вид бой в Неапол и става абсолютен и непобедим майстор в тази борба. Така Балтазар Коса става вече оформен пират и с присъщата си смелост взима участие във всички операции на брат си в морето и по крайбрежието.

В такива забавления минава времето на Балтазар Коса и той неусетно навършва двадесет години. Тогава по желание на майка му сеньора Коса, а Балтазар е бил добър и послушен син, той захвърля пиратския занаят. Балтазар Коса отива в Болоня и става студент по теология и теологично право в прочутия Болонски университет. Благодарение на ума си Балтазар Коса бързо става бляскав студент и абсолютен отличник. Със знанията си той кара, не само студентите, но и професорите да се възхищават от него. Балтазар Коса става пример за подражание в целия университет и всички студенти са прехласнати и направо влюбени в него. Той става всепризнат главатар и повелител на студентите от целия университет в Болоня, което хич не е малко нещо, а богатството и харченето на големи суми пари, без значение за какво, го правят още по-популярен.

Жените на Болоня скрито са се любували и възхищавали на мургавия висок, строен и красив млад мъж, който възбуждал у тях силни сексуални желания. Така някои от жените на Болоня срамежливо, а други съвсем открито, са го поглеждали с нежност и любопитство. Балтазар Коса се запознава и има връзка с много и най-различни жени, защото, както казахме и по-горе, той е обичал жените и тяхната любов. А и те жените, са го обичали много и са му се отдавали безрезервно. Само една от тези жени го обича дълбоко и истински. Тя не се отдава на никой и е пазела любовта си към Балтазар Коса дълбоко в себе си без да пада низко и без да пречи на неговите похождения. Тази жена се е казвала Има Даверона, която е била една много богата и много красива двадесет и една годишна девойка. Тя, като съвсем чужда е наблюдавала как, той Балтазар Коса късно през нощта е тръгвал към бедняшкия квартал за любовни приключения с някое бедно момиче. От всички жени, които  са познавали Балтазар Коса по този начин се е държала само тя, Има Даверона. Така Балтазар Коса след като е започвал похожденията си с някоя жена, после бързо я оставял и се е захващал с друга, а след това с трета и т. н. Когато Коса е изоставял жена тя е започвала връзка с някой от неговите приятели, а те са били много.

Веднъж Балтазар Коса се захваща с една жена на име Мона Орета. Тази жена е била съпруга на един знатен богаташ на име Ладзаро Бенвенути. Когато Балтазар изоставя тази жена и скъсва връзката си с нея, то тази ревнива жена успява да накара съпруга си да убие нейния непослушен любовник Балтазар Коса. Веднага богаташа-съпруг наема един професионален убиец и срещу добро заплащане този професионален убиец се наема да убие студента.

Без да подозира нищо младия и безгрижен студент Балтазар Коса бил неприятно изненадан. В една хладна сутрин, увит в плаща си Балтазар, се завръщал от любовни похождения в бедния квартал. Той бил при едно бедно, но много красиво момиче. Изведнъж Балтазар Коса чува стъпки зад себе си и вдига лявата си ръка за да се защити и наистина в този момент наемния убиец-професионалист му нанася удар със стилет. Балтазар Коса успява да отбие този удар с предварително вдигнатата си лява ръка. Стилетът, обаче проникнал в лявата му ръка и от малката раничка потекло кръв. Това разярило Балтазар Коса и той светкавично се спуснал след убиеца и го настигнал. Балтазар така сграбчва само с едната си ръка убиеца, а с другата го стиснал за гърлото, че убиеца уплашен от не човешката сила на Балтазар Коса си признава всичко. Балтазар Коса пуска убиеца и веднага тръгнал към дома на Мона Орета. Когато стига до високата стена на оградата Балтазар Коса прескача тази ограда като разярено животно. Той се изкачва бързо по стълбите, влиза в стаята на знатния богаташ Лазаро Бенвенути, събужда го, казва му защо е тук и веднага забил стилета си в гърлото му. Лазаро Бенвинути е мъртав. Балтазар Коса бързо отишъл в стаята на бившата си любовница Мона Орета, хваща я за ръцете и ги извива отзад зад гърба, като ги прихваща с едната си ръка, а със стилета си в другата ръка и начертал на красивите и сластни гърди една кървава звезда.

Балтазар Коса бързо прескочил пак стената, но усетил, че го преследват слугите на Мона Орета. Той бързо се покатерил на едно дърво и прескочил от него един висок зид, зад който смятал да се скрие. Като стъпил на земята Коса видял, че се намира в някаква градина, а срещу него имало нисичка вратичка. Балтазар отворил спокойно тази врата и влезъл в къщата, там попаднал на един коридор където имало няколко врати, а едната от тях била леко отворена. Балтазар Коса се приближил тихичко и погледнал през процепа на полуотворената врата и дъхът му секнал. Той видял една млада жена как става от леглото си. Гърлото на Балтазар Коса пресъхнало от вълнение и той преглътнал слюнката си в сухата си уста. Жената съвсем естествено и небрежно, с грациозно движение повдигнала дългата си нощница и открила доста високо красивите си крака, които току-що били напуснали топлото си легло и търсели на пода изящните си пантофки.

Балтазар Коса бил възхитен и в същото време поразен от красотата на тази божествена красавица. При тези обстоятелства при, които я виждал в момента, неговото въображение било много бедно, за да си представи красотата на тази велика, за него не жена, а богиня на всички жени. По преценката на Коса тази млада и красива жена е била на около двадесет и една години.

След като станала от леглото младата красавица наметнала на красиво изваяното си тяло една изящна пелерина и тръгнала към вратата където бил нашия човек. Коса бързо и съвсем безшумно изчезнал и се отдръпнал зад най-близкия завой на коридора. Младата жена излезла в коридора с лампа в ръка, където бил и Балтазар Коса и съвсем безшумно, с лека като дихание походка тръгнала направо към него. На Балтазар Коса му се сторило, че красивата девойка не ходи, а “плува във въздуха”, без да докосва пода. Изведнъж момичето се спряло и погледнало направо към към Балтазар Коса с ясен и лъчезарен поглед. Тя не се уплашила от него, а обратното… Коса се страхувал да не стресне момичето и то да се скрие от него, а след това да изчезне това видение и тази прекрасна гледка. Но напразно, момичето стояло срещу Балтазар Коса, гледало го право в очите и като видяло стилета, който Балтазар Коса още държал в ръката си и окървавената му ръка съчувствено го хванала, за да го подкрепи, защото разбрала, че го преследват. След това с вълнение извикала прислужницата си и докато прислужницата на момичето дойде на Балтазар Коса му се струвало, че погледа на момичето прониква дълбоко вътре в него и стига до сърцето и душата му.

Когато прислужницата Лоренца пристигнала, девойката взела лампата, отишла и отключила една по-особена врата, която се намирала между две колони. Девойката влезнала в тази тайнствена стая и затворила вратата след себе си. Когато прислужницата Лоренца промивала раната на Коса той видял черепи, нарисувани лица на стените, два скелета, три сърца направени от някакъв метал или камък и боядисани в червено за да изглеждат като кървави, а на пода бил начертан кръг със забит в средата стилет и около него разхвърляни карти.

“Коя ли е тази красавица и как не се страхува?”, тези мисли се въртяли в главата на бъдещия папа Йоан ХХІІІ. Балтазар Коса не задал никакъв въпрос, но не можел и да не мисли какво е видял при отварянето на вратата в тази странна стая на момичето и се чудил:

“Как светата инквизиция още не е успяла да се добере до тази красавица?” Той си помислил, че тази загадъчна девойка се занимава с магьосничество, а това се наказвало от светата инквизиция със смърт чрез изгаряне на кладата.

Когато Балтазар Коса си тръгнал навънка вече се стъмвало. Той излезнал предпазливо на улицата и си тръгнал, като се загърнал в плаща си. Като стигнал до един от кварталите на Болоня Балтазар Коса се спрял, защото пред него изведнъж изникнал двореца на неговата верна приятелка Има Даверона, за която говорехме вече и той влезнал в този дворец.

На другата сутрин когато се събудила Има Даверона за първи път имала чувство на пълна свобода след смъртта на родителите си. Това станало, защото след като се събудила, първото нещо което видяла в леглото си било нейния любим Балтазар Коса.

След като Коса разказал на приятелката си за приключенията през изминалия ден Има Даверона разбрала, че Балтазар Коса е дошъл при нея за да разбере, коя е тайната красавица, която му оказала помощ. Това натъжило горката Има, но в никакъв случай не се стигнало до някакви сцени на ревност или до скандали. А за скарване между тях двамата или разваляне на приятелството им и дума не можело да става, а напротив.

Има Даверона се досещала коя може да е митичната девойка, която е помогнала на Балтазар Коса, но искала да се увери в това си предположение и тръгнала да разбере дали ще се потвърди това, което тя мисли. В същото време Балтазар Коса останал в още топлото от Има Даверона легло.

И наистина, предположенията на Има Даверона излезнали верни. Тя наистина познавала това момиче, което било нейна връстница и ако Балтазар поне е помислил малко, то е щял да се досети, че още когато Има Даверона му е била любовница, му е разказвала точно за нея, за своята връстница Яндра дела Скала, която е пристигнала от Верона, който е родния град и на двете.

Яндра произхождала от най-богатия и стар род на Верона. Бащата на Яндра – Антонио дела Скала и дядо и Кане дела Скала били владетелите на Верона, както и нейните прадеди. Антонио дела Скала, нейния баща, бил убит от брат си Бартоломео дела Скала, който след убийството става владетел на Верона. За да се спаси от чичо си, който искал да убие и нея за да заграби и цялото богатство, тя Яндра, наследницата на големите богатства на рода дела Скала, била принудена да избяга от Верона и да отиде в Болоня през 1381 година.

Яндра дела Скала, драги ми читателю, е не само една млада красавица, а е млада, красива и много богата жена, която е била изключително образована и с много големи способности. Със своите изключителни познания по астрономия, астрология и медицина и то медицината, в почти сегашния и вид, Яндра е будила възхищение. В същото време тя е прочела и е познавала съвсем задълбочено Аристотел и всичко, което е било свързано с науката и философията. С други думи Яндра дела Скала е била явлението на ХІV век.

Но нека да продължим нашия разказ за папа Йоан ХХІІІ по-нататъка:

Когато Има Даверона се завърнала тя основно разказала всичко за Яндра на нейния възлюбен Балтазар Коса. Също така Има Даверона е предупредила Балтазар Коса, че домът, в който живеела Яндра дела Скала не е неин дом, а е на кардинал ди Санта Кияра, който бил влюбен в Яндра и кардинала я скрива в този дом за да я спаси от светата инквизиция, която е започнала да преследва Яндра дела Скала още от преди шест месеца когато тя е била в Неапол. Има Даверона казала на Балтазар Коса още  и това, че светата инквизиция е успяла да залови Яндра дела Скала, а кондотиера (началник на група наемни войници или вожд на авантюристи през средновековието б.а.) Алберинго Джусиано по поръчка на влюбения кардинал успял да я отвлече и да я заведе в тази къща на кардинала. Самия кардинал ди Санта Кияра лично му заплатил богато за тази услуга. Но съвсем отскоро Яндра била отново открита и тази къща била под наблюдението на светата инквизиция и че ако, той Балтазар, се реши да отиде там при нея ще рискува живота си, защото всеки момент Яндра дела Скала ще бъде заловена и че това било въпрос на часове или даже на минути. Това още повече пробудило достойнството на мъж в Балтазар Коса и пиратската искрица пламнала в него. Балтазар Коса и без това си имал мъжественост и смелост в излишък.

Още докато Има Даверона казвала последните си думи, то Балтазар Коса бил вече на улицата. Само след броени секунди той бил пред тайнствената къща. Без да се бави нито за миг и без да се замисля Балтазар Коса направо влезнал в къщата и за негова голяма радост, още в коридора, той видял красивата Яндра. “Ех това небесно създание кога ли е успяло да се появи тук толкова бързо?” си помислил бъдещия папа. Очите на Балтазар Коса срещнали погледа на Яндра дела Скала, който излъчвал спокойна проницателност. Балтазар Коса се извинил на Яндра за така неочакваното си сутрешно нахлуване, казал си името и титлите, които имал като: Балтазар Коса, граф Беланте и владетел на Исксия и Процида, а след това благодарил за оказаната помощ и се обяснил в любов на красавицата.

Яндра дела Скала погледнала към Балтазар с надменна ирония и тъкмо да каже и тя нещо, то Балтазар Коса скочил и се спуснал до прозареца без да обръща внимание на Яндра, защото в този момент погледа на Балтазар видял няколко човека да надничат през зида на къщата. Той разгледал добре тези хора и опитното му око бързо познало преследвачите на инквизицията. Балтазар Коса веднага си спомнил за предупреждението на Има Даверона. Той се обърнал към Яндра и със заповеднически глас и казал да бяга и да се спасява, защото инквизицията обкръжава къщата и...

Яндра стояла на едно място без да мръдне и иронията, която била изобразена на лицето и се превърнала в горчива усмивка. В това време Балтазар Коса виждал през прозореца как двора на къщата се изпълвал с хора от инквизицията. Той хванал Яндра, вдигнал я леко на ръце и хукнал с нея към улицата, но и там било пълно с агенти на инквизицията. Тогава Балтазар Коса оставил Яндра дела Скала да стъпи на земята, застанал пред нея и извадил със свиреп поглед стилета си. Започнала неравна борба, в която Балтазар успял да забие стлета си в няколко агента, но те били много и успели да арестуват и Яндра и Балтазар. И двамата били затворени в кулата на двореца на управителя на Болоня, който се намирал в центъра на града и строго охранявани от капитаните на полувоенния и полумонашески орден на света Мария. Този орден от полумонаси носели метални ризници под монашеското си расо с изобразен червен кръст на него. Никой не можел да проникне там където били затворени Яндра дела Скала и Бартазар Коса, а да се говори с тях било изключено, защото било забранено, а те били строго охранявани.

За любовта на Има Даверона, обаче, пречки нямало. Горкото момиче успяло да използва всичките си връзки и с влиянието на подеста ( днес градоначалник б.а.), успяла да получи разрешение за посещение и разговор с Балтазар Коса и то чак десет дни след арестуването на двамата нещастници. Има Даверона успяла да научи каква ще бъде съдбата на двамата и уверила Балтазар, че всичко ще се решава от съда след три месеца. Така бил решил великият инквизитор на Италия Доменико Бранталино и още, че Яндра била обвинена в магьосничество, а той Балтазар Коса, като неин любовник и защитник, който бил омагьосан от Яндра.

Както знаеш драги ми читателю, Балтазар Коса наистина бил омагьосан от Яндра, но в съвсем друг смисъл на думата, той просто бил влюбен до полуда в тази красива жена, но в онзи момент изобщо не и е бил никакъв любовник.

Великият инквизитор много добре е знаел, че Яндра дела Скала е любовница не на Балтазар Коса, а на кардинал ди Санта Кияра, но решил да не намесва истинския любовник на Яндра. Арестуването на Яндра дела Скала, където се бил забъркал от любов и нашия герой, било извършено от светата инквизиция по анонимен донос. Такива арести се извършвали редовно от инквизицията по онова време и съвсем невинни и честни хора отивали на кладата в името Христово. За да бъде затвърдена властта на католическата църква тя употребявала терор и всявала страх сред хората иначе, те хората, не биха я търпели. Ето защо в кодекса на “светия съд” в един от параграфите на същия такъв се казвало, “че обвинението в ерес трябвало да се подържа дори в случаите, когато то излизало от устата само на един единствен доносчик.”

Има Даверона била абсолютно права и това, което казвала на своя любим, че тяхната съдба ще се решава едва след три месеца било наистина така. Момичето било готово на всичко за Балтазар Коса, даже да даде и живота си за него, ако трябва.

Балтазар Коса наредил на Има да се свърже с най-верните му приятели състуденти, които взимали дейно участие в лудориите, които вършели заедно, а това били много диви и луди глави. След като се свърже с тях Има Даверона трябвало да им предаде, че трима човека от тях, но поотделно, да отидат в Неапол и там да се срещнат с Гаспар, както знаете, това е големият брат на Балтазар Коса, адмирала на пиратската флота и да му разкажат всичко което се е случило с него.