Бартоломей, който приема името папа Урбан VІ. ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Почти веднага кардиналите се убеждават, че са
направили голяма грешка като са избрали този човек за папа макар и временно.
Урбан VІ бил много властен и строг църковник, а също така и много твърд при
вземане на решенията си.
Урбан VІ решава да остане в Италия, докато кардиналите
искали да се върнат във Франция. Освен това кардиналите разбират, че папа Урбан
VІ е решил да забрани симонията (придобиване на духовни длъжности чрез заплащане
или подкуп б.а.), а тази симония донасяла огромни печалби на кардиналите.
Папа Урбан VІ вижда, че цялата света колегия от
кардинали е против него. Ето защо той се подсигурил, като избрал нови
кардинали, които били негови хора. Тези кардинали папа Урбан VІ е избрал
измежду доста преданите му негови архиепископи.
След известно време кардиналите от конклава се събрали
в град Анани и там провъзгласили за незаконно избирането на папата, понеже то
било извършено под натиска на римляните. При папа Урбан VІ са били изпратени
пратеници за да му предадат, че те, кардиналите от конклава, са съгласни той да
си остане папа само, че при едно условие и това условие било да му бъде даден
техен опекун, който да направлява действията му.
След като папа Урбан VІ не се съгласява с това
условие, то кардиналите наели гасконски, английски и наварски войски и ги
изпращат срещу папа Урбан VІ и неговите привърженици. Тогава започнали страхотни
кланета из цяла Италия, а въстаналите жители на Рим хващали и убивали всички
чужденци, защото ги смятали за хора на кардиналите.
В същото време папа Урбан VІ назначава двадесет и
девет нови кардинали. Недоволните кардинали обявили Урбан VІ за самозванец,
анатемосват го и избират за папа Роберт Женевски, прочут бандит и убиец, който
още като папски легат бил изклал цялото население на Чезена.
Така в Европа станали двама папи. Държавите в Италия,
и Германия, а също така и в Англия, Унгария и Полша признават за папа Урбан VІ.
А Франция, Шотландия, Неаполитанското кралство, Савоя и Испания признават
другия папа”.
Точно в този невъобразим въртоп попаднал и нашият
герой Балтазар Коса заедно със своите трима приятели и това, както знаете са:
Красивата Яндра дела Скала, гиганта пират с едното око, Малчо и другия пират
Скарпио.
Именно при папа Урбан VІ бил заведен и разговарял с
него Балтазар Коса и за учудване на всички, даже и на кардиналите на папата, те
отлично се разбрали, защото и папата мислел така, както мисли и пирата.
- Вярно ли е твърдението на моите кардинали, че си
разбойник? – попитал папа Урбан VІ нашия герой.
- Не! Ваше Светейшество – отвърнал Балтазар Коса.
- А какъв си? – попитал отново папата.
- Аз съм пират, а не разбойник и сега съм дал обет да
стана свещеник, защото това е желанието на майка ми и съм теолог – довършил
той.
Папа Урбан VІ изгледал лукаво с проницателния си
поглед Балтазар Коса от главата до петите и си помислил: “Това е човекът!” и
веднага казал:
- Добре... Аз ще изпълня желанието на майка ти и ще те
направя божи служител, но ти ще трябва да изпълниш моите желания, които са
повелята на светата църква.
- С радост съм готов да служа на Ваше Светейшество –
казал примирено нашият герой.
- Добре тогава, отговори ми... Ще можеш ли да се
справиш с кралските войски, които са ни нападнали и обкръжили, за да изпълнят
нечистивите мисли на краля – папа Урбан VІ отново погледнал изпитателно към
Балтазар Коса.
- А с какви войски ще разполагам аз? – попитал
Балтазар.
- Ами защитниците на крепостта, това са войските –
отвърнал папата.
- Много са изтощени и отчаяни, но ще се справя и това
ще стане утре сутринта – казал Балтазар Коса и по знак даден от папата си тръгнал.
Когато се върнал в килията при приятелите си Балтазар
Коса отворил широко вратата на килията и казал:
- Свободни сте!
В ранната сутрин на следващия ден... вече започнало да
просветлява и очертанията на крепостта се виждали ясно на небесния фон. Балтазар
Коса излезнал в двора на крепостта и в утринния сумрак заповядал на войските да
се построят. Както обещал на папата Балтазар Коса наистина смятал, не само да
победи кралските войски, а решил да ги смаже и като талантлив пират и
професионалист го направил. Най-напред Балтазар Коса развеселил войниците, като
им разказал няколко смешни историйки от своя пиратски живот и след като
войниците се развеселили и ободрили, чак тогава Балтазар Коса се решил да
нападне с тях кралските войски, които били много по-многобройни от защитниците
на крепостта.
Нападението било съвсем неочаквано и съкрушително за
редовните кралски войници, които в случая били врага, който пирата обещал на
папата да победи. Балтазар Коса успял да пробие първата редица на кралските
войски и сам като хищник, който е преследвал дълго време жертвата си, се
хвърлил в боя с две саби и разярени викове. След него с устрем се хвърлили в
боя и досегашните защитници на крепостта. Войниците на папата били готови на
всичко, защото те вече вярвали на Коса и го имали като един от тях.
Балтазар Коса преследвал неприятелските войски и успял
да ги изблъска назад, а след това ги натикал в морето като тотално ги разбил и
то без да даде жертви. Той успял да плени от неприятеля катапултите, с които
била обстрелвана крепостта и много войници и офицери. Балтазар Коса довел тези
пленници на папа Урбан VІ и ги накарал да коленичат пред него.
Доволен от действията на Балтазар Коса, папа Урбан VІ
го изгледал отново с оня проницателен поглед, който вече нашият герой познавал.
След това папа Урбан забил погледа си право в очите на Балтазар Коса и казал:
- Ти ми каза, че разбираш от теология и си запознат с
нея. Истина ли е това, което ми каза – Урбан VІ изпитателно гледал Балтазар
Коса.
- Ваше Светейшество, не съм казал, че разбирам или че
съм запознат с теологията... Аз казах, че съм теолог! – твърдо и уверено
отговорил Балтазар Коса.
- А от къде си толкова уверен? – с присмех казал папа
Урбан.
- Бях студент по теология и то пълен отличник в
Болонския университет цели пет години Ваше Светейшество.
Като казвал това Балтазар Коса гледал съвсем открито
папа Урбан VІ, но право в брадичката на папата, а не в очите, защото знаел от
майка си, която много го обичала и възпитавала в изтънчени салонни обноски, че
по висшестоящ се гледа не в очите, а в брадичката, за да не бъде смутен ако
погледа ти е по-твърд от неговия. А освен това, по този начин имаш вид, че си
кротък, честен и примирен подчинен, който почита началството. Това харесало на
папа Урбан VІ, той се усмихнал снизходително и казал провлечено:
- Така,а,а... Значи студент теолог, но без диплома,
защо?
- Съдба Ваше Светейшество, така се стекоха
обстоятелствата, че бях принуден, заради жена, да се махна от Болоня. Може да
се случи на всеки млад човек, но това нищо не значи, защото в една дискусия ще
удържа победа над всеки теолог! – като казвал това нашия герой леко се
подсмихвал.
От този отговор на Балтазар Коса, папа УрбанVІ останал
много доволен и решил веднага да посвети в сан нашия герой. Историците разказват,
без да посочват имена, че:
“Папа Урбан VІ възложи следствието на светата инквизиция
срещу непокорните му кардинали на един бивш пират”.
Секретарят на папа Урбан VІ, Дитрих фон Ним разказва:
“Папата сам присъстваше на мъченията на кардиналите и сам даваше нареждания на
мъчителите, а това бяха хората на Балтазар Коса: Малчо, Скарпио и още двама,
които вече бяха ръкоположени за свещеници. Те бяха и жестоките инквизитори
на Балтазар Коса, който правеше предварителните разпити и чак след това изпращаше
дадения кардинал в залата за инквизиции.”
До тук спирам уважаеми читателю, защото не ми се иска
да описвам мъченията, на които са били подлагани непокорните кардинали. Някои
от тези кардинали не са издържали мъченията и са умиряли...
Тези мъчения са описани най-подробно от Дитрих фон
Ним, както казахме по-горе, който е бил секретар на папската канцелария на
Урбан VІ и съответно и на светата инквизиция. Като секретар Дитрих фон Ним е
присъствал лично на всички ужасяващи страхотии с трошене на кости в специални
за целта обувки, горене на жива човешка плът и т.н. Само мога да добавя, по
думите на Дитрих фон Ним, че папа Урбан VІ също е присъствал на тези разпити и
е давал указания на Балтазар Коса как да ги извършва и така папата е казвал:
“Ти не трябва да им отправяш преки обвинения, а трябва
само да питаш. Какво си направил ти? Защо са те затворили?... и те няма да
могат да ти отговорят и след това ще ги изпращаш в залата за мъчения...”
От казаното до тук разбрахме, че нашият герой Балтазар
Коса или бъдещия папа Йоан ХХІІІ, е бил посветен в духовен сан от папа Урбан VІ
и че даже е направил и първите си стъпки в духовното си поприще, като
инквизитор.
Балтазар Коса изведнъж се усетил на къде отиват
работите. Той разбрал, че на Крал Карл му било напълно ясно какво става в
крепостта на град Ночера, който бил негово владение и че той Карл, събрал
многохилядна армия и потеглил с тази войска към Ночера за да накаже папа Урбан
VІ.
“Това добре, но какво ще стане с нас след броени дни,
когато крал Карл ни обкръжи, а ние нямаме нито войска, нито оръжие, нито
храна?”
Тогава Балтазар Коса излезнал от крепостта и успял да
се срещне с Раймондо дел Балчо, който бил граф на Нола, с Томазо Сан Северино и
с Пиетро Тартеро. Тези и тримата били отявлени врагове на крал Карл, защото и
тримата били претенденти за неговия трон. И тримата събрали войска и тръгнали
заедно с Балтазар Коса към Ночера. По този начин Балтазар Коса успял да спаси
папа Урбан VІ и го измъкнал от Ночера, но папата взел със себе си и някои от
изтезаваните кардинали за да продължи да ги измъчва. Тези свещенослужители били
живи трупове особено епископа на Акуила. Този човек наистина бил в много тежко
състояние, защото му били изкълчени ставите на ръцете и на краката и за това
бил качен на кон, но и така му било много трудно и забавял всички бегълци.
Тогава по заповед на папа Урбан VІ, Балтазар Коса отишъл при този човек,
извадил изпод свещеническото расо сабята си и само с един замах го убил, като
разцепил черепа му на две.
Тука Дитрих фон Ним с нескрито възмущение говори за
папа Урбан VІ:
“Не съм чувал, казва той, някой друг църковен глава да
е извършвал такива противозаконни убийства сам или с ръцете на другиго.”
Балтазар Коса успял по сушата да доведе папа Урбан VІ
до Адриатическото крайбрежие. Тука Балтазар Коса успява да качи всички на един
кораб, който пътувал за Генуа, но спрял и на пристанището в Пиза. Владетелят на
Пиза, Пиетро Гамбакорти тържествено посрещнал папата. Този човек се обърнал с
молба към папа Урбан VІ да окаже поне малко снисхождение към духовните лица,
защото бил чул за мъченията, но Негово Светейшество се ядосал и обвинил още
по-силно измъчваните духовници. Когато корабът пристигнал в Генуа дожда (глава
на Венецианската и Генуезка бивши републики, изпълнител на решенията на
аристокрацията там б.а.) в този град предал на папа Урбан VІ писмо от
английския крал Ричард ІІ и в това писмо се казвало горе-долу това, че ако папа
Урбан не освободи неговият поданик, кардиналът на Итън, то крал Ричард ІІ ще
признае за законен папа Климент VІІ, който е другия избран папа и седалището му
е в Авиньон. Папата се ядосал много, но бил принуден да освободи английския
кардинал, защото иначе щял да загуби влиянието си в Англия.
Другото, което показва садистичния характер на папа
Урбан VІ, е че пет кардинали и четирима епископи били намерени заклани и
удушени с възглавници още в тъмницата на Генуа. Но историкът Де Путе е отбелязал,
че това се казва само от някои летописци. А Дитрих фон Ним, чиито източници
смятам за най-достоверни, защото, както казахме по-горе, този човек е секретар
на папската канцелария, та той говори за това време, че всички са били живи
когато папа Урбан VІ е бил принуден да напусне Генуа с кораба, на който са били
всичките, включително и нашия герой. Тука папата извикал при себе си Балтазар
Коса и му заповядал да намери девет чувала. В тези чували той накарал Коса и
другите двама пирати, едноокия гигант Малчо и приятелят му Скарпио, да
вкарат деветимата нещастници, кардинали и епископи в чувалите, да ги завържат
здраво отгоре и след това да ги хвърлят в най-дълбокото място на морето. Такъв
е бил края на епископите и кардиналите на папа Урбан VІ.
В същите записки на Дитрих фон Ним се казва: “Урбан VІ
искаше отново да се установи в Рим, но Бог не благоволи да му разреши това. По
пътя папа Урбан VІ падна от мулето и скоро след като пристигна в Рим умря.”
След смъртта на Урбан VІ, всички помислили, че
разколът е свършил и че ще има вече само един папа, но не било така, защото
разколът продължил.
Конклавът се събрал и избрал нов папа и това бил Петър
Томачели под името папа Бонифаций ІХ. Този папа бил приятел на семейство Коса и
връстник на самия Балтазар Коса, но с тази разлика, че Бонифаций ІХ бил
неграмотен и необразован, а Балтазар Коса, както знаете, е блестящ теолог висшист.
Още на другия ден след избирането на Бонифаций той
извикал при себе си Балтазар и му съобщил, че го назначава за архидякон в
катедралата “Св. Евстатий” във Ватикана. Това направил новия папа Бонифаций ІХ,
за да може Балтазар Коса да бъде близо до него и да може да го направлява по
теологическите въпроси, а и по всички останали въпроси.
Когато във Франция станало известно, че в Рим е избран
нов папа, защото папа Урбан VІ е починал, то веднага папа Климент VІІ от
Авиньон публично анатемосва новия папа. Бонифаций ІХ не знаел какво да
предприеме и бил съвсем безпомощен.
Тука секретаря на папската канцелария на Ватикана
Дитрих фон Ним, в своите записки казва:
“Този млад Неаполитански феодал, който с помощта на
кардиналите на Урбан VІ стана папа и глава на християнството, беше толкова
неграмотен, че едва подписваше документите, които му донасяха и то без да
разбира съдържанието им. Папа Бонифаций ІХ се объркваше и от най-простите
въпроси и той отговаряше както му дойде.”
След като получил анатемата на папа Климент VІІ, папа
Бонифаций се обръща за помощ към Балтазар Коса. Той помолил Коса да му помогне,
та и той Бонифаций ІХ да отправи една анатема към папата в Авиньон. Балтазар
Коса се съгласил да му напише анатемата, но при условие, вече нашият герой
поставя условия и то на папата, та при условие, че Бонифаций ІХ назначи за
свещеници неговите пирати Малчо, Скарпио и още двама от неговите хора да служат
при него в катедралата Свети Евстатий във Ватикана.
Желанието на Балтазар Коса било веднага изпълнено и
веднага, още на другия ден папа Бонифаций ІХ анатемосва папата “антихрист от
Авиньон” и то с много по-добра анатема от тази на Климент VІІ с изпипана от
всички страни от теологично-правна гледна точка или с анатема от класа, както
се казва. Тази анатема се е четяла при всички литургии и във всички църкви,
които са били подчинени на папа Бонифаций ІХ. В същото това време и по същия
начин се е четяла и анатемата на папа Климент VІІ от Авиньон във всички църкви,
които са били в негово подчинение.
Така двамата папи са се анатемосвали непрекъснато и
единия и другия, което е смешно, но и много тъжно за обикновените и истински
вярващи християни.
Мълвата носи различни слухове и между тези слухове се
носи и слуха, че всичките наследници на престола на Свети Петър – папите, са
били алчни, а и сега са алчни за богатства и много от тези “зловредни” за
папите слухове са абсолютно верни!
Така например един от тези алчни хора е бил и папа
Бонифаций ІХ. Този папа е бил известен със своята алчност и то е известен като
един от най-ненаситните и е влезнал в историята под прякора “Симониста”, защото
е продавал всичките църковни длъжности и то като е организирал цели публични
търгове за тях.
Най-алчните и корумпирани хора са църковниците,
драги ми читателю, независимо от коя църква са те Източна-православна или
Западна-католическа. А на всичкото отгоре сред тези среди царят и половите
извращения. Аз лично съм виждал как божи служител в расо мастурбира и то по
време на църковна служба, на венчавка в манастир. А при божите служители е
пълно и с други извращения, но за това по-късно.
По този повод секретаря на папската канцелария Дитрих
фон Ним пише:
“Мисля, че едва ли някога е съществувал човек, проявил
такава изобретателност и наглост при дирене на средства за лично обогатяване,
като Бонифаций ІХ.”
И наистина е било така, защото папа Бонифаций ІХ е
превърнал Ватикана в пазар и тържище за църковни длъжности. Стигнало се е и до
там, че когато новоназначения свещеник или архиепископ, който вече си е закупил
длъжността, но нямал налични пари за да си плати на папата за нея, то папа Бонифаций
ІХ го е улеснявал. Вместо пари в брой, папата е приемал да му се заплаща в
натура. Бонифаций ІХ е нямал нищо против да приема крави, коне, свине, пшеница,
яйца и какво ли не, а кандидатите за по-нисшите длъжности, които са били бедни
и нямало с какво да му платят, му работели като обикновенни работници. Те
строяли дворците му, а папа Бонифаций оценявал труда им като виждал в тях
достойни бъдещи свещенослужители.
Другото интересно нещо при Бонифаций ІХ , е че този
папа е разрешил във Ватикана да се настанят сарафи и лихвари, разни
спомагателни каси, за заеми и за размяна на пари. И от всичко това папа
Бонифаций ІХ е взимал съответен процент и въпреки всичко той е искал още и още,
защото това не му достигало.
В такива “тежки” за папата моменти, като този за
паричните постъпления в собствения му джоб, то папа Бонифаций ІХ винаги се
обръщал към Балтазар Коса за съвет, как да се спечелят повече пари?
- Ще направиш юбилей, което не е чуждо на Ватикана до
сега – казал Балтазар Коса и продължил…
... Преди, почти едно столетие, е обявена първата
юбилейна година от папа Бонифаций VІІІ, но между другото – казал нашия герой –
на теб трябва да ти е напълно ясно какво е това “Юбилей” и да знаеш какво да
правиш занапред – довършил Балтазар Коса.
- Е и какво е тогава юбилей... Хайде казвай де... –
попитал нетърпеливо папа Бонифаций ІХ.
- Юбилей – започнал тържествено Балтазар Коса – това е
специален рог или тръба, с която се е възвестявала свещената година у древните
евреи. Според законите на Моисей, това е обществено тържество, което се чества
на всеки петдесет години и на което всеки влизал във владение на наследството
си, дълговете се опрощавали и робите се пускали на свобода.
- Че тогава за какво ще трябва да правим юбилей бе
Балтазаре? Та как ще опрощаваме ний дълговете на хората бе човек?! – възкликнал
учуден папата и лицето му изразявало негодуване.
- Ние няма да опрощаваме никакви дългове, нито ще
освобождаваме роби, а и нямаме наследници, та да влизат във владенията си –
ядосал се Балтазар Коса.
- Ами тогава какво? – попитал в недоумение Бонифаций
ІХ.
- Ами вие Ваше Светейшество – изведнъж започнал
официално Балтазар Коса – ще опрощавате греховете на хората, които идват, а те
ще си плащат за това, уверявам ви. И тука, при Ваше Светейшество ще идват
хората от целия свят.
Балтазар Коса млъкнал и изгледал изпод вежди папата,
който тържествувал, но изведнъж лицето му се помрачило:
- Но има хора, които няма да могат да дойдат, защото
феодалите им не ги пускат при мен и това са доста хора, да вземем тези от
Ломбардия например – казал тъжно папата и добавил – а те са доста богатички.
Няма коментари:
Публикуване на коментар