се радваме, а всъщност се самозалъгваме...
СХИЗМАТА
Бързото разпространяване на новата вяра,
Християнството и неговото пряко влияние върху обикновените хора започва да
тревожи власт-имащите и те започват да се страхуват. Започва се ерата на
гоненията на Християните. Това става по времето на римския Император Нерон или
(Клавдий Цезар Друз Германик б.а.). Той е син на римската принцеса Агрипина
младша от връзката и със сенатора Гней Домиций Ахенобарб. Третия брак на
тази Агрипина е с Император Клавдий, който е неин чичо и той Клавдий,
осиновява сина на жена си Нерон и намира най-добрия възпитател за него и
това е големия философ Сенека. По-късно Агрипина убива с отрова съпруга си
Император Клавдий, за да осигури Римския престол за сина си Нерон, а след това,
за благодарност Нерон убива и майка си Агрипина и възпитателя си Сенека, защото
открива заговор от тях срещу себе си, а след това се самоубива и той, като
заповядва на личния си роб да го убие, но преди това извикал:
- Какъв артист губи света в мое лице?!
Но както и да е...
Та нека да се върнем към събитията от онзи момент. В
64 година от н.е., съвсем неочаквано град Рим се подпалва и изгаря. Едни
твърдят, че Нерон нарочно е запалил Рим за да обвини за това деяние
Християните, а след това е наблюдавал пожара, като е седял на един от хълмовете
на Рим и с арфа в ръце е пеел хвалебствени химни. Другите твърдения са, че Рим
заедно с Равена са подпалени от първобългарите, които били предвождани от хан
Аларих и т.н. Истина е, че Император Нерон е седял на един от хълмовете и
наблюдавайки пожара е плачел и наистина е пеел химни. А това говори, че Нерон
никога не е имал намерението да подпали Рим, защото е обичал този град. Но
истина е и това, че подпалването на Рим е послужило като претекст за Нерон и
той наистина обвинява Християните в това деяние. С това Нерон започва едно
нечовешко гонение на Християните и от тази шестдесет и четвърта година е започнало
началото на това гонение, което трае цели два века и половина след това. Нерон
е заповядвал да залавят Християни, да ги оставят на арената вместо гладиатори и
да пускат при тях лъвове и тигри и с това е правел кървави спектакли. Нерон е
заповядвал, също така, Християните да бъдат намазвани и овалвани целите в
смола, да бъдат запалвани и окачвани по улиците на Рим за да служат като факли
за осветление и какво ли още не. Късметлии били онези Християни, които били
само разпъвани на кръст като Исус Христос, а пътищата били обградени и от двете
страни с редици от такива кръстове с разпнати Християни на тях. Така Нерон
открива ерата на преследванията на Християнството и избива много хора между,
които и светите апостоли Петър и Павел. Въпреки всичко това, Християните
продължават да правят нови завоевания на душите и към тях се присъединяват все
повече и повече честни хора между, които даже и Императори.
И така в 313 година Император Константин Велики спира
гоненията на Християните. По-късно приема сам тази религия, която била тайно
приета от майка му Елена много преди това и дава мир на всички Християни чрез
Миланския едикт, с който се постановява религиозна свобода в цялата Римска
Империя. Този Едикт е бил приет от всички Християни с неописуем възторг.
От този момент нататък Християнската църква става
мощна сила и взема цялата власт в свои ръце. Устройват се църковни общини,
които са подчинени на Епископите и чрез властта на Римския Епископ, който е
пръв между всичките (сега това е Папата б.а.), Христовата църква налага
уважението на Империята към себе си. Император Константин І-ви Велики свиква и
Никейския събор, както споменахме по-горе. Това е първият Вселенски събор
свикан през 325 година в град Никея в Мала-Азия, на който вземат участие само
висшите представители на духовенството в християнската църква. Тук, на този
събор, е изработен и символа на вярата, а това е Исус Христос, а догмите са: Че
Християнина трябва да вярва в сътворението на света от единия Бог. Също така
трябва да вярва в Исус Христос, който като син божи е единосъщ с Бог Отец.
Всеки Християнин трябва да вярва във Възкресението и Възнесението на Исуса
Христа и в задгробния живот, а също така и в тайнствата и т.н.
Император Константин І- Велики и неговата майка Елена
са канонизирани за светци и сега светите равноапостоли Константин и Елена се
честват на 21 май.
Самата дума “Схизма” е църковен термин, който означава
разцепление в Християнството. Имаме Верска схизма, която е на верска основа и
означава различия по второстепенни въпроси в църковното учение и Църковна
схизма, което означава отлъчване от официалната църковна власт. Така, със
схизма се разделят Източната и Западната църкви през 1054 година, а през 1872
година Българската Екзархия също е била обявена за схизматична от Вселенската патриаршия,
която не желае да признае новата и самостоятелна Българска Екзархия. И тази
схизма от Вселенския патриарх над Българската църква не е вдигната и до днес?!
Но нека да не изпреварвам събитията в разказа си и да видим какво се случва за
да се стигне до Източната схизма.
Както казахме и по-горе, след спирането на гоненията
над Християните от Константин Велики и след Миланския едикт Християнската
църква става много мощна сила и завзема цялата власт, и светската и църковната,
в ръцете си. Крале, Императори и Царе започват да се съобразяват с
Християнската църква. Така започват и борбите за влияние вътре в самата църква,
които добиват особено големи размери. Наченки на неразбирателство между двете
църкви, Източната и Западната, се появяват още в петия век. Големите амбиции на
Цариградската патриаршия, расовите антипатии и различията по въпросите за
дисциплината постепенно разклатили доверието и подготвили разкола между двете
църкви. И така още в 863 година папа Николай І отлъчил Цариградския патриарх Фотий,
който бил властолюбив и мощен патриарх, а и голям византийски писател. Патриарх
Фотий имал знатен произход и неговото семейство било сродено със семейството на
Византийския Император Михаил ІІІ. Много начетен, като човек и писател,
Патриарх Фотий написва и оставя след себе си цял Мировавлион или Фотиевата
библиотека, както го наричат. Същият този Вселенски патриарх Фотий е написал и
един трактат Срещу Католиците, а също такъв трактат и Срещу Манехейците, един
сборник от 280 критически студии от четени от него книги, един Лексикон и много
други произведения.
Патриарх Фотий е кореспондирал с българския Княз Борис
І за уредбата и проблемите на българската Църква. Като оценява способностите на
Константин Кирил Философ, братът Методиев, Патриарх Фотий прави с него заговор
и скрояват двамата план за мисия срещу езичниците в Панония (днешна Унгария
б.а.) и в Моравия с цел те да бъдат откъснати от папското влияние и да бъдат
привлечени към Православната патриаршия. Точно поради тези причини Константин
Кирил Философ се разболява и умира в Рим при папите. Та той положително е бил
отровен с бавно действаща отрова, с която в ония, папските среди са действали,
а действат и сега много вещо и майсторски. С такъв вид отрови са били сменяни
много папи преждевременно по желанието на крале и прелати. Като казвам това не
искам да бъда празнословен, защото подлостта, алчността, охолството, разврата,
отравянията, цинизма, грабежите, убийствата, а и много други престъпления
изобщо не са чужди на папите и според историците на папството и на Ватикана
много рядко някой щастливец от папите, особено през средновековието, е умирал
от естествена смърт.
Такива историци са Еймар, който е специалист по
история на Католическата църква, Карл Йозеф Фон Хефеле историк, който описва
най-подробно смъртта на папа Йоан VІІІ, а историкът кардинал Бароний е
познавал, ако не всичките, то почти всички архиви на Ватикана и въз основа на
тези архиви е написал своето голямо произведение “Църковна летопис от раждането
на Христа до 1198 година”. В това си произведение добрият Кардинал моли
читателите си да не го ругаят, ако косите им настръхват при четенето на неговия
труд и това звучи така:
“Но аз съм длъжен да разкажа на нещастните християни
за страшните кощунства на църковните служители, които позорят светинята.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар