ЛЪЖА от Димитър Стойков -9- Истината е във ВЯРАТА

Христос, това е любов! Но нека да продължим нататък... 

                                                                          

ИСТИНАТА Е ВЪВ ВЯРАТА

Най-великата ерес, която завладява и преобръща религията с главата надолу в цяла Западна Европа се ражда в България и това е Богомилството.

Ако се запитаме защо цар Симеон Велики, който е най-великия български владетел през Първото българско царство, не оставя българския престол на най-големия си син Иван, както си е редно, а на престола, незнайно защо, се възкачва по-малкият му син Петър? Можем да си отговорим веднага на този въпрос.

Иван, големият син на Симеон Велики, е богомил! Той е един от водачите на това движение, а може и да е самият поп Богомил, който е основателят на тази ерес. Но кои са тези богомили, какви са те и какво мислят и проповядват?...

Богомилите са религиозна секта, която е основана в България в началото на Х век. В самото начало, богомилството е било насочено против гръцкото влияние в България, но след това придобива друга насока.

Богомилството е дуалистическо учение и проповядва, че в съществуването на света има две начала: добро и зло. Богомилите учели, както гностиците и манихеите, че светът не е направен от доброто начало, а от злото – не от Бога, а от дявола. Богомилите не уважавали кръста, защото според тях, той бил послужил за безчестието и смъртта на Спасителя.

Гностицизмът е съвкупност от теоретични учения, които са се развили в началото на християнството, особено през първите два века на нашето летоброене. Тези учения имали за цел да доведат до Гнозата, т.е. до опознаването на божествените истини. Това познание, което Исус Христос е дошъл да ни открие и което неговите ученици и приемници Апостолите, оставили в сянка.

Богомилството е точно едно от тези учения, които са откривали на хората истината, която Исус е искал да ни открие, но църквата е пазела в тайна.

Така например Новия завет на библията е представен така, че Исус Христос и времето, в което той се ражда, живее и умира е дадено в недействителна-невярна светлина. От това обикновения християнин добива съвсем неправилна представа за спасителя и за времето в което е живял той.

Мария Магдалина е не само първата жена, която е последвала Исус Христос, но е и негова съпруга, а в Новия завет на библията пише, че тя е блудница. Също така се предполага, а има и много разсъждения върху тази тема, че Исус е имал син и че този син е Варава. В новия завет на библията Варава е даден като разбойник и крадец и че когато питали народа кой да бъде разпнат на кръста, Варава или Исус, народа избрал да разпънат на кръста Исус и така нататък...

Тримата учени изследователи на християнството и личността на Исус Христос, след десет годишни проучвания достигат до заключението, че именно богомилството от България е изиграло съдбоносна роля в историята на цяла Западна Европа и техните думи, са:

“Една от загадките се отнася за произхода на катарите и макар в началото този проблем да ни се стори чисто научен, впоследствие той се оказа от изключителна важност. Днес историците смятат, че те са наследници на богомилите, религиозна секта, разпространена в България през Х и ХІ век, чиито привърженици се преселват на Запад. Няма спор, че сред еретиците в Лангедок има и доста богомили, а един техен проповедник оказва силно влияние върху политиката и религията в областта”.

И представете си, не е ли възможно този проповедник на богомилите да е бил син или внук на Иван, който да е наследил от дядо си Симеон І – Велики будния ум, любовта към знанието и таланта на водач? Но както и да е... Важното е, че много от катарите са били висши съновници в ордена на тамплиерите, които са имали голямо влияние и несметни богатства. Тези рицари не са взели участие в Албигойския кръстоносен поход основан от папа Инокентий ІІІ през 1204 година. Същият папа, който е основател и на Инквизицията, а през същата тази 1204 година сключва църковна уния с българския Цар Калоян.  Тогава Цар Калоян е бил тържествено коронясан от папския пратеник кардинал Лъв за Рекс (Крал б.а.) и му са дадени кралските символи, жезъл и корона, изпратени му от папа Инокентий ІІІ.

Друга подобна на Богомилството секта е Манихейството, но то е основано в Персия от Манес или Манихей...

Богомилите също не почитали иконите, защото ги смятали за идоли, а те не обичали идолопоклонничеството, а признавали само въздържанието и се отличавали с трезвеност.

Богомилството започва да се разпространява на Балканския полуостров, след това се прехвърля в Северна Италия и там богомилите придобиват името “патарени” или “катари”, а също така и в Прованс – Южна Франция където ги наричат “албигойци”.

 Тези трима учени и изследователи на живота на Исус Христос от чийто произведения съм черпил информация и които съм споменал по-горе в това четиво, разсъждават така по въпроса, дали Исус Христос е бил женен:

“Ако Исус в действителност не е бил женен, както започва да се твърди по-късно, как тогава да си обясним, че това не е отразено никъде? Ето защо сме склонни да мислим, че що се отнася до брака, Исус е следвал общоприетите норми на поведение по онова време, тоест бил е женен. Просто няма логично обяснение за мълчанието на евангелистите по въпроса.

Хипотезата, че Исус е бил женен става още по-правдоподобна покрай факта, че евангелистите често го наричат “рави”. Възможно е, разбира се, терминът да е използван в най-широк смисъл – учител. Но начетеността на Исус, познанията, които той проявява пред старейшините в Храма показват, че той едва ли е бил какъв да е учител и че вероятно е бил обучаван специално за равин. В такъв случай обаче той със сигурност е бил женен, тъй като според Мишна, еврейски кодекс с религиозно-юридически правила, “неженен мъж не може да бъде учител”.

Нека да вземем от библията Откровенията на Йоана, глава втора и стиховете към нея, в които се говори за сватбата в Кана галилейска... и така цитирам от библията:

“На третия ден имаше сватба в Кана галилейска и Исусовата майка беше там. И Исус и учениците Му бяха поканени на сватбата. И когато свърши виното, майката на Исуса Му казва: Вино нямат. А Исус й каза: Какво има между Мене и тебе, жено? Часът Ми още не е дошъл. Майка Му казва на слугите: Каквото ви рече, сторете. А там имаше шест каменни делви, поставени по обичая на юдейското очищение, които побираха по две или три мери. Исус им казва: Напълнете делвите с вода. И напълниха ги до горе. Тогава им казва: Налейте сега та занесете на Настойника на угощението. И те занесоха. И когато настойникът на угощението вкуси от водата, сега превърната на вино, и не знаеше от къде беше, (но слугите, които бяха налели водата знаеха), настойникът на угощението повика младоженеца (това съвсем ясно вече е Исус б.а.) и Му каза: Всеки човек слага първо доброто вино, и по-долното след като се понапият; ти си задържал доброто вино до сега. Това извърши Исус в Кана галилейска като начало на знаменията Си, и яви славата Си; и учениците повярваха в Него”.

От този цитат се вижда, че това е била сватбата на самия Исус, защото ако те с майка си Дева Мария са гости, от къде на къде Исус ще трябва да се погрижи за гостите. А това значи, че той, Исус и неговата майка Мария са били домакините там в Кана галилейска. Другото е, че на тази сватба, както и на всяка друга си има Настойник тоест Кум и Исус най-напред на него изпраща да пие от виното, както би направил и всеки младоженник и третото и най-важното! От този момент нататък Исус започва да прави чудеса и да има знамения, а именно след като става съпруг и съответно от тогава е и равин.

Коя е Мария Магдалина и дали точно тя е била жената на Исус Христос, защото в библията има две жени, които могат да претендират за негови съпруги. За едната, вече знаем, че е Мария Магдалина от Магдала или Мигдалил в Галилея, а другата е сестрата на Марта и Лазар и в четвъртото евангелие се явява като Мария от Витания.

Доказателството, че Мария от Витания е възможно да е жена на Исус, се появява изведнъж в евангелието от Лука 10:38 – 42  пише:

“И както вървяха, Той влезе в едно село; една жена на име Марта, Го прие у дома си. Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Исуса и слушаше речта Му.

А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, нибрежеш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи и, да ми помогне.

Исус и отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да и се отнеме”.

Тука в това евангелие от Лука, съвсем недвусмислено личи, че Исус е имал някакво влияние върху сестрата на Марта, Мария от Витания и че тя, Мария от Витания е не по-марко ревностна ученичка на Исус от Мария Магдалина.

Нека да погледнем бегло и към тайнството помазване или миропомазване. Трябва да знаем, че помазването е запазено право само за царете, а също така и за истинския “Месия”, което ще рече “Помазан”. Това значи, че Исус след помазването си наистина става Месия, а жената, която му възлага тази роля в никакъв случай няма да е случайна...

Още преди да спомене за Мария Магдалина, Лука говори за жена която помазва с миро Исус (Миро и Елей от гръцки език, това е дървено-маслиново масло с благовонни прибавки, което е приготвено и осветено с особени молитви и се употребява в таинството помазване или миропомазване б.а.). Тази жена Лука не казава коя е и не я оприличава с Мария Магдалина.

В Евангелието на Марко също се говори за помазването на Исус от жена и също тази жена не е казано коя е и той не казва, че тази жена е Мария Магдалина. Лука обаче казва, че Магдалина е “грешница”.

По-късно и другите евангелисти също започват да говорят, че грешницата е Мария Магдалина и че от нея “са излезли седем бяса” понеже била обладана от нечиста сила. Така Мария Магдалина е грешница не само за Лука, но и за всички по-късни църковници. Но даже и да е била грешница или блудница, както я наричат някои библисти, Мария Магдалина е била много повече от обикновена проститутка, защото тя е нещо много за Исус и то в традиционния смисъл на думата. Изглежда, че Мария Магдалина е била заможна жена и жена с добро потекло, като царско например. Сред приятелките на Мария Магдалина е имало и една съпруга на високопоставен царедворец при цар Ирод. Това го казва Лука в своето евангилие:

“на домакина Иродов, и заедно с нея и с други жени услужваха на Исус с имотите си”.

Ако погледнем от този аспект, в края на мисионерството на Исус Христос Мария Магдалена има огромно значение, защото и в трите евангелия нейното име се споменава на първо място сред жените, които са последвали Исус. Мария Магдалина е първата, която вижда, че гробът на Исус е празен и точно на нея Исус се разкрива най-напред и й показва, че е възкръснал.

Ето какво казват по този въпрос тримата учени изследователи на живота на Исус Христос в своите творби, които са написани по откритите от тях “тайни документи:”

“Има основателни причини да смятаме, че Мария Магдалина е жената помазала Исус. А дали Мария Магдалина не е всъщност Мария от Витания, сестрата на Марта и Лазар? Дали тези жени, които в евангелията се появяват в три различни контекста, не са едно и също лице? Църковниците от Средновековието явно са смятали така, същото становище е намерило отражение и в народните предания. На това мнение са и повечето съвременни библисти. Съществуват множество доказателства в подкрепа на подобна гледна точка.

В евангелията и от Матей, и от Марко, и от Йоан се подчертава, че Мария Магдалина е присъсвала на разпъването на Исус. В никое от тях обаче не се споменава, че там е била и Мария от Витания, нещо твърде странно за такава пламенна последователка на Исус. Звучи неправдоподобно тя – да не говорим за брат и Лазар – да не са присъствали в този върхов момент от живота на Исус. Подобен пропуск е необясним и алогичен, освен ако Мария от Витания, разбира се, не е упомената под друго име – Магдалина”...

Жената, която помазва Исус може да бъде отъждествена с Мария Магдалина, а също и с Мария от Витания. С други думи, ако Исус е бил семеен, то има само една жена и тя е Мария Магдалина. Тази жена е споменавана най-често в евангилията, но с различни имена.

“Във всички евангелия Исус се държи с Мария Магдалина както с никой друг и не крие предпочитанията си към нея, което вероятно е породило у другите ученици ревност. Ето защо са очевидни опитите в по-късните предания да се очерни ако не името и, то поне нейното минало.

Представянето на Мария Магдалина като блудница е нещо като отмъщение към жената, която е била по-близка с Исус от всеки друг”...

Имало е още много други неща в библейските предания, но това е било до ІV век. От тогава вече ние четем ново преработено и внимателно редактирано издание на Новия завет, в което има доста празнини, защото липсват доста неща, които църквата не е пожелала да бъдат достъпни и да се знаят от обикновените хора.

Вениамин, така се е казвал български болярин, който е бил единият от синовете на цар Симеон Велики, брат на цар Петър и на Иван, големия син на Симеон, който е бил богомил. Вениамин е езическо име и значи Магьосник. Този Вениамин е единствения от децата на цар Симеон, на който му е било дадено това езическо име и което подхранва легенди свързани с личността му. Епископа на Кремона Луитпранд е казвал, че Вениамин бил магьосник и че можел да се превръща във вълк и във всякакви други диви зверове и т.н. ...

Интересното тук е, че в древността е имало и Вениаминово племе. Не зная дали с името на сина си цар Симеон е искал да каже нещо, но това племе е било едно от дванадесете разделения на древна Палестиня. Главните градове на Вениаминовото племе са били Йерусалим, Ерихон и Ветел. Според древните предания Вениаминовото племе е останало верно на семейството на Давид и при схизмата е влезло в състава на Юдиното царство, което се е образувало след смъртта на цар Соломон като са се сляли двете племена Юдейското и Вениаминовото и столица на това царство става Йерусалим. По-късно това царство било покорено от Вавилонския цар Навуходоносор. Един от потомците на Вениаминовото племе е и свети апостол Павел, който в посланието си към римляните направо казва:

“И тъй, казвамъ: Отхвърлилъ ли е Богъ Своите люде? Да не бъде! Защото и азъ съмъ израилтянинъ, отъ Авраамовото потомство, отъ Вениаминовото племе”.

Вениаминовото племе е било винаги в конфликти с другите израилтянски племена и въпреки това, те били с голям авторитет и са се ползвали с уважение сред другите. От това Вениаминово племе е и първия израилски цар, който се казвал Саул и бил помазан за цар от пророк Самуил. Цар Саул умира в 1055 година преди Христа в битка с филистимяните, където е бил разбит от тях, а след това се самоубива. Въпреки това от тук започва и първия царски род и продължава с цар Давид през 1055 година, който е от Юдиното племе и унаследява престола от Саул.

В легендите се разказва, че Давид победил исполина Голиат от филистимците в единичен бой с прашка. Давид успял да улучи с камъка от прашката си грамадния Голият право в челото и с тази победа цар Давид побеждава и покорява филистимците и прави от Йеросалим своя столица. Той занесъл там светия Кивот, който представлявал ковчег от кедрово дърво обкован със злато, а вътре в него евреите пазели двете каменни плочи с написани на тях десетте божи заповеди.

В Новия завет се казва, че Исус Христос е от Давидово коляно или с две думи, Христос е от племето на Юда. Това превръща Исус в очите на Виниаминците в цар узурпатор, което изобщо не им допада и това положение можело да бъде овладяно само ако Исус се ожени за жена Виниаминка. Така щяла да бъде създадена истинска династия и Израел щял да има по този начин един велик и силен цар и първосвещеник.

Мария Магдалина е била от Виниаминовото племе и е имала и царско потекло. Това не се казва в Новия завет, но в по-късните издания се споменава, че тя е от Виниаминовото племе и то, че имала и царско потекло.

Така вече цялата работа става съвсем смислена в политически и в исторически аспект. По този начин Исус Христос, като цар и първосвещеник от Давидовия род може да има съвсем законни претенции към престола. Така той се жени за благородничката Мария Магдалина от Виниаминовото племе и по този начин от този брак се получава нова династия със символично значение.

Христос наистина може да бъде наречен “Юдейски Цар”, който може да обедини цялата страна, да поведе след себе си целия народ и да прогони римските нашественици. Римския прокуратор Пилат Понтийски се плаши от това и за това заповядва Исус да бъде разпнат на кръста, като нарежда отгоре да бъде изписано над разпнатия Исус ”Юдейски Цар”. Тримата изследователи твърдят, че: „професор С. Дж. Ф. Брантън от Манчестерския университет твърди, че този надпис е автентичен.”

Тези трима учени и изследователи на живота на Исус Христос, както казахме по-горе, се добират до тайните свитъци с “Документи на Братството на Сион” и по някои от твърденията в тези документи, те написват своите трудове.

Ето защо аз като се позовавам на тези трима учени мисля, че се опирам на достоверни данни и това донякъде ме успокоява, че нещата които пиша имат някакъв смисъл. Но ако продължим по тези документи и по тяхната логика се стига до един абсурд, защото излиза, че сам Исус е направил предварителен сценарий на своето разпъване. Сам той режисира това разпъване и за това остава жив и възкръсва. Даже предварително е изпратил да закарат при Лазар един осел – магаре или муле, с което влиза после в Ерусалим с палмово клонче...

Ако проследим новия завет ще видим, че Исус не е разпънат на “Голгота”, а на “своята голгота”, където е имало градина и готов гроб и това е в градината на Йосиф Ариматейски, който е бил доста богат човек. А истинската “Голгота”, което значи череп, това е хълм, който се намира северозападно от Ерусалим, който е гол като череп и там са ставали разпъванията на кръст. В четвъртото евангелие на Йоан глава 19:41 се казва:

“На онова място, дето беше разпнат, имаше градина, и в градината – нов гроб, в който още никой не бе полаган”.

 Другото, което е за забелязване е това, че са счупвали краката на разпнатите, а на Исус не са ги счупили, защото според евангелията Исус умира в най-подходящия момент, а именно точно преди да му счупят краката.

При разпване на кръста “счупването на пищялите” не се е смятало за мъчение, а за милосърдие за да умре разпнатия по-бързо и да не се мъчи. Разпнати хора са живеели по два три и повече дни, та дори и цяла седмица ако не им се счупят краката, за да увиснат на ръцете си и да умрат от бързо задушаване.

Такива екзалтирани християни има и сега в Латинска америка, които на разпети петък се съгласяват да бъдат разпънати на кръста като Исус. Разпъването на тези хора е съвсем истинско, заковават ги с пирони, както е бил закован и самия Исус Христос. Така те пресъздават самото разпъване и изпитват мъченията на самия Исус. Тези хора престояват на кръста толкова, колкото е бил на кръста и самия Исус и остават живи след това, а народа ги боготвори, а на следващата година те го правят пак.

Това ме навежда на мисълта, че тази “смърт”, която настъпва съвсем навреме спасява Исус от сигурна гибел и меко казано е доста съмнителна. Тука всичко става съвсем точно и е толкова съвършенно, че в никакъв случай не може да се каже, че е някакво съвпадение. Или всичко това или е съчинено по-късно от библистите или пък е било замислено предварително. Твърденията и всичките доказателства за този кулминационен момент от живота на Исус Христос са в полза на това, че всичко е направено по предварително съчинен сценарий, който е изигран блестящо.

После Йосиф Ариматейски отива при Пилат за да иска тялото на Исус. Това е било недопустимо, защото по тогавашния закон разпнатите са били винаги охранявани от римски войници, които не са позволявали да се доближи никой до разпнатия. Той бил оставян без погребение на лешоядите. А ето, че Пилат, за който се знае, че е бил много подкупен като човек, е дал разрешението си. Тялото на Исус е било свалено от кръста и погребано от Йосиф Ариматейски. Пилат е казал само едно:

- Много бързо?! ... – тоест, че Исус бързо е умрял.

След това Йосиф Ариматейски заедно с другия таен ученик на Исус Христос – Никодим свалят и намазват тялото Христово с балсами, увиват го в плащеницата и го погребват, което е било абсолютно невъзможно за онова време. Даже е доста странно, че Йосиф Ариматейски изобщо получава, независимо живо или мъртво, тялото на Исус.

По онова време за екзикутираните чрез разпъване на кръст е било абсолютно забранено да бъдат изобщо погребвани.

Когато са разпъвали някого, то това е било зрелище за народа и всичко се е стичало да гледа, а при Исус, според евангелията на Матей, Марко и на Лука хората са били далече “стоят надалеч” Лука глава 23:49 и не е било възможно да се различи кого разпъват на кръста, защото разпъването е било в частен имот, а именно в градината на Йосиф Ариматейски, а от тука нататък можем да си извадим и заключението, че когато една екзикуция се извършва далеч от погледите на хората, в частен имот, то тогава има големи възможности за изкуствено инсциниран ритуал на разпъване и какви ли не машинации още, но не е било възможно да се разиграва такъв театър без знанието на Пилат Понтийски и без неговото мълчаливо съгласие. За Пилат се знае, че е бил много жесток, но също така се знае, че е бил и много подкупен и продажен  и т.н.

Фактически Исус е бил наистина разпънат на кръста, но дефакто той остава жив и жив е свален от кръста. Също така е възможно вместо Исус да е бил разпнат някой друг, а след това да се говори, че е Исус и още какво ли не...

Това се получава ако се доверим на тези автори и техните “Тайни документи” от ордена на Сион. 

До тука аз смятам, драги ми читатерлю, че успях да достигна и да споделя с теб поне част от някаква истина, до която никой не е стигал до сега. Или ако някой е стигал до тази истина, то той го е премълчавал. Понякога онзи, който обича истината пак не трябва да бъде сигурен в нея, защото тя истината боли, пари и убива, защото не всички верни неща са истина и не всяка истина, по нашите мерки трябва да бъде предпочитана пред другата истина, която е предпочитаната, а това е истината на вярата.

Много често ние си мислим, че сме достигнали до някаква истина и се радваме, а всъщност се самозалъгваме...