е антикомунист или поне не симпатизира на комунистите...
БЪЛГАРИТЕ
АВИТОХОЛ ИЛИ АТИЛА
(
първия български кхан)
Според Именника на българските ханове Авитохол е
легендарен български владетел, а самото име Авитохол разтълкувано от учените
историци означавало „Син на Сърната” и с това име започвал и самият именник,
казвам започвал, защото аз не съм виждал самият именник на българските ханове:
„Авитохол живя триста години… Родът му бе Дуло, а годината
Дилом Твирем”, което според тълкуванията на учените означавало, че Авитохол се
е възцарил в четвъртия месец на годината на „Змията” според древния български
календар…
Тука следват различни позиции и различни тълкувания
на името Авитохол, като „Син на Сърната” и пълните различия и неразбирателство
на учените езиковеди и историци относно това име, които не са интересни лично
на мене, а предполагам, че и на тебе читателю няма да ти е интересно, но при
всички случаи е интересно, че съществува и една прабългарска легенда, която е
била разказвана от древните българи и която нямала точен източник и според
учените историци тази легенда била съчинена измежду някой от тях, но в края на
краищата се намерила една Литовска хроника от ХІV – ХV век, в която се казва,
че тази легенда наистина съществува и прабългарите са я разказвали за своя
произход и че създателят на техният народ Авитохол наистина е бил отгледан от
една Сърна кошута, а ето и самата легенда: „Първият
Испански крал, който се казвал БОЛГОРОС накарал да хвърлят в морето неговият
внук, които в същото време бил и негов син… Но детето не се е удавило, а просто
било изхвърлено на брега живо и здраво от морските вълни… Там детето било
намерено от една сърна-кошута, която го откърмила и го отгледала в горския
пущинак… Така това чудодейно момче от приказките, което било отгледано и
отхранено в пущинака от една сърна, която му станала Майка”…
Тази
легенда била запазена и преразказана в една стара българска народна песен, както твърдят събирачите на
народно творчество и в тази народна песен се говори как млад болярин дал на
лична мома биле за рожба и когато дошло време да роди тази мома, то тя отишла
„там горе в усоите” и там на една горска поляна родила „дете не като всяко”, а
„дете с ризница” и „със златни криле на рамената”… Момата разпасала пояса си и
направила люлка за необикновеното чадо… Ала наскоро след това момата умира, но
дошла кошута и започнала да кърми осиротялото дете… Детето сираче било взето от
Ян кехая, който бил овчар на овчарите… Прабългарите наричали Ян кехая единия от
главните си Богове Янкул…
Както
виждаш драги ми читателю освен легендата за създателите на Рим и римските
народи Ромул и Рем, които били откърмени от вълчица има и легенди за създателят
на Българите и българския род „Дуло” Авитохол, който пък е бил откърмен според
легендата от Сърна-Кошута… Има и хипотеза, според която споменатите в „Именника
на българските ханове” Авитохол и неговия син Ирник трябва да се отъждествяват
с Атила и единия от неговите синове Ернах… Някои от учените, като Васил
Златарски например смятат, че това предположение е несъстоятелно, но все пак точно
това предположение се е приело като възможно и по-достоверно в съвременните
среди на учените историци…
Според
историците и Авитохол и Атила са живяли в едини и същи периоди от времето или
по точно по едно и също време, което е едно много интересно съвпадение… Самите
имена и на двамата както на Авитохол така и на Атила означават БАЩА, но на
различни древни Хуно-Български диалекти… Всички знаем че древните Българи по
някаква тяхна стара традиция са ходили с обръснати глави, като някои от тях по
средата на главата са си оставяли по кичур коса като конска опашка… Когато
Атила умира, то неговите войници в знак на голяма мъка или в знак на траур, а е
възможно и поради някаква древна традиция да са обръснали главите си по същия
начин както при прабългарите… Но най-интересното от всичко това е, че Ернак,
Ирнах или Ирник, така се е казвал единият от синовете на Атила, та това име се
споменава в именника на българските ханова още преди хан Кубрат или Курт, което
означава Вълко… И това съвпадение е доста учудващо…
Определението прабългари, се
появява през деветнадесети (ХІХ) век. Това понятие се отнася за народа, който
основава Първата Българска държава макар, че преди тази Първа България, същия
този народ е основал с това име още дванадесет такива Българии. Чак след тези
дванадесет Българии идва и момента, в който Хан (Кан) Аспарух (което значи
Аспа-Ездач на рух-кон Ездач на кон б.а.), ще основе още и тази наша Дунавска България,
в която живеем ние наследниците на тези прабългари. Сега това понятие прабългари
се чува и като хуни и като първобългари и като хунобългари,
а даже и само като българи.
Този въпрос с името на
прабългарите е станал проблем, който все още не е разрешен и предизвиква движение от мнения, горещи
диспути и спорове в определени научните среди. По езикова принадлежност
прабългарите биват причислявани от съвременните учени историци към
тюрко-алтайските народи. Предполага се обаче, че прабългарската етническа група
се формира в Централна Азия или по-точно в Източната част на Казахстан, между
Каспийско море и планината Имеон (това е комбинацията от трите планини Памир,
Тяншан и Хиндукуш б.а.). Други възможни райони са Алтай, или Западен Сибир,
Таримската котловина, Западна Монголия, Южен Сибир и горното течение на Иртиш.
От края на шестнадесети (ХVІ) век насам са предлагани най-различни варианти на
хипотези, някои от които просто те учудват с тези техни странни и любопитни
концепции, но учените които изказват тези мнения и концепции, съвсем упорито си
ги подържат. Повечето авторитети отхвърлят схващанията за тракийския,
славянския, татарския или за угро-финския произход на прабългарите.
По-популярни, но също оспорени, са хунските и огурските варианти на урало-алтайската
хипотеза. В друга хипотеза се казва, че прабългарите са смесица от
хунско-ирански произход и с това подхранват най-различни научни трудове и
изследвания от любителски произход, особено през последните години.
Това многообразие на
теориите за произхода на първобългарите водят до определения в две насоки. –
едната е за Алтайският, а другата за Aрийският им етнически генезис. Има и
трета теза, която определя тяхното смесено формиране като народ. Ако вземем
която и да е от първите две насоки тя няма да изключи наличието на различни
влияния като асимилация или други най-различни фактори, а също така и за хора
от различни етнически групи, които се определят като доминиращи в друго
направление. Ето защо нека да се съгласим, че противоречията не идват от това,
че произхода на българите е арийски или тюрко-монголски, а кое от тези двете е
на по-преден план, арийското или тюрко-монголското. Най-точното при това
положение ще е да говорим за един реален, смесен произход. И точно това е
формулирано от група сериозни учени като една съвсем отделна трета
самостоятелна теория, която не се отрича и не противоречи на другите две
взаимно оспорващи се теории. Тогава нека да не ангажираме вниманието си с това как е започнал този процес, а да
насочим това наше внимание към крайните резултати от този процес, а именно,
древните българи и българите като народ. Най-разпространената теория през
двадесетия век e тюркската теория за произхода на първите българи. Тази теория
се споделя от много международни и български историци, които правят едни
авторитетни издания като Енциклопедия Британика, Брокхауз и това налага тази
теория като цяло. От средата на двадесетия век обаче, започва да се оспорва и
то особено силно и до днес от някои наши учени, които причисляват прабългарите
най-общо казано към арийските ирански народи. Това засега може да се приеме
като една добре аргументирана, но не безспорна работна хипотеза. Тази
несигурност около произхода на прабългарите се дължи най-вече на оскъдните и
противоречиви сведения за ранната история на българите. Има и друга и то доста
съществена причина за тази несигурност около произхода на първобългарите и това
е не еднозначното представяне на българската история за първите българи. Имаме
вече и една нова тенденция в българската литература след 1989 година за
оспорване на съществуващите досега схващания и фактът, че новите историци,
които се занимават с прабългарите и тяхното появяване много често не са
специалисти и са склонни към свободно тълкуване на писмените извори. Те се
доверяват на съвсем несигурни източници без да имат поне малко съмнения и
критичност към предоставената им информация. Те се занимават с епиграфски
паметници и езикови проблеми без да имат каквато и да било подготовка за това и
по този начин произволно поставят дати, а също така правят и произволни
етнически принадлежности на различните атрибути намерени при разкопки, а и на
самите археологически паметници.
Политизирането е чисто унищожаване и преиначаване на действителните
исторически факти и предаването и написването на тези факти по съвсем изопачен
начин и това е най-сериозният проблем, който е пряко свързан с изучаването на
произхода на прабългарите. В годините на втората световна война, когато
България става съюзник на Надцистка Германия темата за прабългарите става актуална.
Националсоциализмът определя като пълноценна единствено една раса и както знаем
това е арийската. Останалите раси са непълноценни и между които е и
славянската. Тогава много от българските историци започват да налагат идеята за
"несъществената роля" на славянския елемент при формирането на
българската народност, което донякъде е така и че
значението е единствено на прабългарският елемент и изтъкването на близостта му
с хуните и угро-фините.
След Втората световна война нещата се преобръщат. В
съветската историческа наука се налага тотално тюркската теория за произхода на
прабългарите. Това се случва впоследствие и в българската историография.
Българите се приемат за славянски народ, а тюркският прабългарски примес се
определя като нищожен…
След възприемането на Европейската центристка доктрина
в България от началото на ХХІ век прабългарите в изследванията на редица учени
сега, са определяни като ираноарийци, които доминират в средновековието.
ТУРАН,
ТУРНИ или ТУРАНЦИ
Преди да започнем да говорим за туранската раса, нека да се запознаем по-напред с тяхното
местонахождение, защото тази е една от малкото човешки раси, които са
населявали нашата планета…
И
така турани или туранци, е съвокупността на народите от урало-алтайски
произход, които са населявали, населяват и сега пространната земя от границите
на Персия да бреговете на Северния ледовит океан. Те се делят на две главни
групи, а именно, фино-угри и тюрко-монголи. Тези хора са известни в историята
със своята войнственост. Туранците са имали дълги войни с иранците, но са имали
и една голяма епоха на слава и величие. Атила с хуните, Арпад с маджарите, Алп
Арслан със селджуките, Ченгис Хан с монгорските си орди, а след него са
Тамерлан, Бабер и др., които са ръзширявали последователно туранското владичество.
След като са проглушавали света с името си, туранците постепенно попадат под
владичеството на други народи и там се асимилират. Но трябва да кажем също, че
някои от туранските народи са се обособили като независими народи. Към тях се
причисляват Маджарите (днешните унгарци б.а.), Финландците и други. Самото
название „Туран” е давано от иранските писатели на земите които се простират на
север от границите на Персия, предимно на Туркестан, на Уралските степи и на
Сибирската област и това е било правено особено много през епохата на
Арсакидите и Арсанидите. Сега остава да разберем коя е
тази епоха и кои са тези Арсакиди.
Това
име Арсакиди идва от Арсак, който е основател на монархията на партяните в 256
година пр. н.е. или преди Христа и на цялата династия на Арсакидите. Тази
партска династия дава двадесет и осем царя, които царували в Персия от 256 год.
пр.н.е. или преди Христа до 226 год. сл.н.е. или след Христа. Държавата се
нарича Партия или това е древното име на Хоросан, което пък е люлката на Партското
царство. Тази държава Партия е образувала шестнадесетата сатрапия на
Персийското царство. Персийското царство или Иран е било империя в Югозападна
Азия, между Кавказ, Каспийско море и Туркестан на Север, Афганистан и
Белуджистан на Изток, Персийския и Османския залив на Юг, Ирак и Турция на
Запад. Персия е играла важна роля в дълбоката древност. Точно там в Персия или
Иран, то е едно и също, Арийците напустнали съседните на Памир области, като
една част от тях завзели и се заселили в долината на река Инд, а другата част
от тях се заселват в Персия-Иран и това е населението на Иран и сега. И така
нека да се върнем пак на партите и тяхната държава Партия. Военният гений на
Александър Велики слага край на Персийската империя, а с това и край на партите
и техните завоевания. По-късно, обаче, когато се разпада империята на
Александър Македонски – Велики, то Персия се пада като дял на диадоха Селевк
Никатор (диадохи, са били наричани военочалниците на Александър Велики б.а.). В
256 год. пр. хр. партът Арсак призовава сънародниците си да се вдигнат на бунт
за свобода. По този начин е било основоно много мощно Партско царство, което е
просъществувало, както казахме и по-горе, до 226 год. след христа.
Падането
на Арменското царство и завоюването на Сирия от римските легиони поставили
партите в допир с римляните. Римските войски на Краст и Антоний били напълно
разбити от партите, но римският
император Октавиан Август успява да ги подчини. Рим започва да определя
различни царе на партите, но те не ги приемали. Партите възстават няколко пъти,
но техните възстания били потушавани от Адриан, Марк Аврелий, Септимий Север и
Каракала (римски императори б.а.). В 225 год. Партия била присъединена към
новооснованата Персийска империя на Ардасхир. Този персийски император погубва
и последния цар от династията на Арсакидите, Артабан ІV и основал новата
династия на Сасанидите.
От всичко написано до тука виждаме какви
метаморфози и смешения на расите може да имаме. Ето защо спокойно можем да
кажем, че тази раса на туранците се е образувала в следствие от смесването на
две от основните човешки раси, а именно, европеидната и монголоидната.
Предполага се, че това смесване се е получило в резултат от хилядолетното общо
съжителство между представители на двете раси на територията на днешен Западен
Китай, в района на Синдзян. Представителите ѝ са се разселили на запад от Южен
Сибир и в Средна Азия. Твърде често, като представители на тази смесена раса се
сочат тюрките, но това групиране не е съвсем точно, понеже сред народите говорещи
тюркски езици има също и такива, в които не се наблюдават туранидни черти,
както и типични монголоиди. Понятието за
тураниди, редом с това за тюрки или тюркски народи е обременено с огромна
геополитическа тежест предвид историята на "голямата игра”, чийто
епицентър е Средна Азия и чиято територия е смятана за прародина или поне за
хилядолетно обитавана предимно от туранци. Въпреки ограничеността на
информацията и оскъдните чисто научни данни за този човешки и междурасов котел
в дълбоката древност и античността ние имаме редица изследователи, които
излизат със стройни теории за туранците. Много често изследователите на
туранците влагат различно съдържание в понятието си туранци, което често е
осеяно освен с взаимно, но и с вътрешно противоречащи се тези. Антропологически
тази тема се усложнява допълнително още повече, защото при разни изследвания за
тази раса и заради липсата на писмена култура от времето в което са живели тези
народи не може да се извлече и да се каже, поне за сега, нищо за народите
известни на съвременната история като туранци.
Английският
психиатър и етнограф Джон Причард в труда си от 1843 г. „Естествена история на
човека” определя в своята класификация седем основни човешки раси, една от
които описва като туранска. След него френския учен Жозеф Деникер в началото на
двадесетия ХХ век използва термина "туранска раса". Той поставя тази
раса в расова група (F) по негова лична класификация. Жозев Деникер казва, че
основният и определящ признак за тази туранска раса е правата коса. След него
френския антрополог Монтадон отнася туранците към монголоидната раса.
Немският
антрополог Ейкщедт по времето на Третия Райх през 1934 г. в стремежа си да
въведе унифицирана номенклатура за представителите на разните етнически и
расови групи, въвежда за смесените расови групи наставката (-иди) като
окончание. В различие от нордическата раса, окончанието засяга и всички
депигментирани северноевропейски, централноевропейски и южноевропейски
представители, към които спадат и мнозинството немци. Като ги обозначава след
разграничаването им като алпиноиди, динароиди, арменоиди и тураноиди. Този Немски учен разделя туранците на две
подгрупи - аралиди и памириди, съответно западни от Аралско море и източни от
планините Памир.
В
руската антропология туранците се обозначават или като урало-алтайски народи
или като южносибирска раса. По анализ на антропологични данни в старите
прабългарски некрополи е установено, че част от тях са били представители на
този расов подтип. Да вземем и класическата българска историография, която също
поддържа становището за преобладаващо туранския произход на прабългарите.
Теорията за туранският произход на прабългарите като самостоятелен древно
тюркски Огурско езичен народ, сроден на
хуни, авари и хазари, формирал се около средата на ІІ век в Средна Азия
чрез смесване на прототюрки, които са останки от източно-хунската етническа
група и сарматски племена. Тази теория е поддържана от Геза Фехер, Веселин
Бешевлиев, Иван Шишманов, Стефан Младенов, Васил Гюзелев, Димитър Ангелов,
Петър Петров, Л. Н. Гумилев, А. Куник, М. Микола, В. Томашек, В. Ф. Генинг, А.
Халиков, и др. При същественото допълнение на унгарският тюрколог Омелян
Прицак, че прабългарите, аналогично на прибалтийските народи - пруси, латвийци
и литовци, обособили са в много ранен етап от славянската група, се откъсват
значително по-рано от туранската етническа общност, далеч преди тя да се
обособи в VІІІ – ІХ век като тюркско-алтайска. Тази теорията се подкрепя
най-вече от следното, че достигналите до нас образи на прабългарски войни и особено на този, който е запечатан
на златното съкровище от Наги сент Миклош, в музея във Виена.
Произходът на тези археологичеки факти безспорно е определен като прабългарски.
Макар, че някои от декорациите имат иранско влияние. Съществено е и това, че
образът на воина определено е на тураноид, който има смесени
европеидно-монголодни черти. Ненаучно е да се твърди, обаче, че виртуозните
прабългарски майстори не знаят как изглеждат едноплеменниците им и ще си
позволят да накарат техният хан или кан (защото очевидно златните предмети са
изработени за тържествен хански сервиз б.а.), да сипва вино на своите гости от
златна кана, на която е за прослава е изобразен победоносен воин, който да не е
със своите прабългарски, а с чужди антропологически черти. Или с други думи да
е изобразен с чертите на врага. Същото е положението и с намерения скелетен
материал, еднозначно определен като прабългарски, а не славянски, византийски
или на някъкъв друг етнос, с който е живяно съвместно. В него, в този скелет,
европеидните черти са смесени с монголоидни белези. Пример е черепът на
ичургубоила Мостич, а също така и откритите образи на прабългари върху
миниатюри, които са по-ранни от тези на византийските и др.
Ръкописите
на които трябва да им се придаде документална стойност са дълбоко некоректни,
защото тези ръкописи са били създадени векове след изчезването на прабългарите
като обособен антропологичен тип в България. Те просто не представляват реална
документация на реални лица, а са стилово подчинени на каноничната образност и
стереотип на този жанр, чиято цел е религиозно-политическото внушение. И
колкото от възрожденските ни икони можем да съдим за вида на доспехите на
римските легионери, разпнали Христа, толкова и тези миниатюри са обективни за
вида на прабългарите. стопанските,
военните и битови особености на народа са практически идентични с тези
на повечето конни номадски народи от хунско-тюркската група, за което има
достатъчно сигурни доказателства и съвсем спокойно могат да бъдат наречени
хунобългари. Включително и размера на лагера-крепост Плиска, предвиден да
побере и защити практически цялото племе заедно с конете им. Това от друга
страна може да ни даде указания за числеността на прабългарите, които са
прекосили река Дунав и да обясни смисъла на думите „...постави войски срещу
славяните...“ с това как са се чуствали тези конни войни сред славянското
население. Показателен е и фактът, че както Крум прави победна чаша от черепа
на победения силен враг, император Никифор I Геник, така и печенегите правят
същото с черепа на завоевателя на Преслав княз Святослав Игоревич. И в двата
случая се изпълнява стар военен обичай разпространен сред хунско-тюркските
народи. А също така и части от езика,
държавната и военната организация. Лингвистичните данни в съвременния български
език и във всички останали оцелели до днес населения, произхождащи пряко от
прабългарите и определящи се като такива и в Поволжието, и в Кавказ, и в
Добруджа, еднозначно определят основата на езика към хуно-тюркските. Това важи
и за някои известни и на нас прабългарски имена. Държавната и военната
организация, символи, титли, терминология и практики се признава от всички
авторитетни учени, че са от хуно-тюркски произход…
ХУНСКА ТЕОРИЯ
Според наложилата се в края на деветнадесетия ХІХ и в
началото на двадесетия ХХ век в българската историография има хипотеза, която е
подкрепяна от големи авторитети като Васил Златарски, Петър Мутафчиев, Стивън
Рънсиман и Кристиан Жерар… Според тази хипотеза българите са от групата на
хунските племена, появили се на река Урал през първата половина на ІІ век, за
които се смята, че са от времето на Гостун/Органа до хан Кубрат. Тези
хунобългари обособяват свой племенен съюз и така българите се еманципират от
хуно-аварите и другите племена наследили бившия полу-етнически хунски съюз.
Всъщност тезата е стеснена до по-конкретен вариант на общата туранско-огурска
теория за най-източната част на Европа в по-късната епоха.
В по-ранните византийски текстове се използват
като заменяеми наименованията на хуни,
българи, кутригури и утигури. В тях българите са идентична част от хуните
или поне са сродни на тях. Посочените в „Именник на българските ханове”
Авитохол и Ирник днес се отъждествяват с Атила и Ернах. Въпросът с произхода и
расата на самите хуни също не е напълно изяснен. Днес преобладава мнението, че
те са свързани с народа хунну, който създава през ІІ век пр.н.е. или сл.хр.,
свое държавно обединение северно от Китай. Те са добре известни на китайските
летописци като част от северните "варварски" нашественици срещу които
е била издигната и Великата китайска стена. Тази връзка на първобългарите с
далечния изток някои изследователи намират и в "прабългарския
календар". Хуните вероятно произлизат от северния клон на хунну, изтласкан
около 93 г. от сянби в днешен Северен Казахстан. През следващите два века те
живеят в този район и вероятно са повлияни от местното арийско население на
Тохарите. Според тази хипотеза хуно-българите произлизат от същата група
народи, от която са аварите и няколко века по-късно се появяват угрите, тюрките
и татаро-монголите. Не трябва да се забравя и съществуването на един чисто
арийски-европоиден клон на хунските племена и това са белите хуни или
ефталитите, чиято държава от 440 год. господства над Бактрия/Балхара (където е
роден арийският Зороастризъм) и цяла Средна Азия, над Персия и дори над Индия
до 600 година, когато е погубена от ислямските походи на арабите. Тя е мощен
фактор в региона с който се съобразява даже Китайската империя. В държавата на
белите хуни град Балх е един от най-значимите градове. Всичко изложено прави
въпроса за расовата принадлежност и произхода на хуно-прабългарите още
по-нееднозначен. Оспорващите тази хипотеза изтъкват факта, че нито един
хроникьор, живял в тази епоха на територията на Китай и около Китай, не е
известно да споменава обособеното народностно самоназвание "българи".
Хунския съюз в Европа е конгломерат от най-различни раси и племена добил
авторитета на мощна протодържава всяваща ужас в Империята. Според някои от
изложените твърдения, които имат своето логично обяснение в етнокултурния
синкретизъм и влияния, което не противоречи, както на хипотезата за
"хунския" така и на другите подобни хипотези за произхода на
прабългарите. Както и за идентифицирането като български ханове на упоменатите
в Именника хунски вождове.
ИРАНСКА (индоевропейска) ТЕОРИЯ
Основна статия Арии
Планината Имеон съгласно реконструкцията на акад.
Сурен Еремян на оригиналната карта от „Ашхарацуйц“ в Централна Азия. Иранската хипотеза за
произхода на прабългарите е формулирана за пръв път в средата на двадесетия век
от съветските историци Николай Державин, Николай Марр, Алексей Смирнов и
Василий Сиротенко, които свързват прабългарите със сармато-аланското население
на Източна Европа, евентуално претърпяло известно тюркско влияние. Привърженик
на този възглед, макар впоследствие да е склонен да приеме и туранският модел,
е и българският историк Александър Бурмов.
На това мнение днес са учени като
Георги Бакалов, Божидар Димитров, Петър Добрев и Тодор Чобанов и пишещи по
проблема изследователи като Боно Шкодров и др., които определят прабългарите
като арийски народ от северно иранската група на скити, сармати, алани, масагети, бактрийци и т.н. От деветдесетте
години насам в България придобива състоятелност хипотезата за произход на
прабългарите от ираноезично население, мигрирало от Централна Азия.
Привърженици на тази теория са и някои професионални историци. Имайки предвид,
че част от сарматските народи са населявали Средна Азия, където се предполага,
че е станал етногенезисът на прабългарите, то нейните сподвижници изтъкват,
оповавайки се на определени факти, следните заключения:
Името „скити“, е използвано от византийските автори по аналогия на
земите, от които идват българите…
Установена връзка между
някои прабългарските омоними с ираноезичните имена от надписите от Боспорското царство, от І-ІІ век, са
със сармато-алански произход.
Наличието на присъщата за иранския
зороастризъм архитектура на езическите капища в българските земи, за сметка на крайно оскъдните светилища на бог
Тангра. Зороастризмът е изповядван предимно от иранските и сармато-аланските
народи. Освен това, в своето описание за българите от единадесети ХІ век
византийския богослов и архиепископ Теофилакт Охридски изтъква, че „те (става
въпрос за прабългарите б.а.), се кланят на слънцето, месеца и звездите“, което
е отличителна черта на иранския зороастризъм…
ДРУГИ ТЕОРИИ
До
избистрянето на двете съвременни направления за алтайския и арийският произход
на българите и обединяващото ги трето, общо становище за смесеният характер на
техният етногенезис има петнадесетина в по-голяма или по-малка степен сродни на
тях хипотези. Тези хипотези са предимно остарели схващания, често незапознати с
разликите и смесващите ги в едно с траки, славяни и прабългари или се приписва
на последните едно единство с отдавна изчезнали народи, като траките и шумерите
(в някои от последните изследвания се казва, че шумерите и първо-българите са един и същи народ б.а.) или обособили
се по-късно народи като турките, угро-маджарите и дори татарите или екзотични
мистификации свързващи ги с праконтинента "Му". Угро-финската
(угорска) теория, която се подържа в трудовете на Марин Дринов, Каспар Цойс,
Павел Шафарик, Константин Иречек, Дюла Моравчик и Жан Клапрот.
Тази
теория предхожда избистрилата се по-късно турано-алтайска теория, която е
изложена по-горе и е доста близка до нея.
АВТОХОННА
ТЕОРИЯ
Автохонната
теория предполага, че българите нямат нищо общо с алтайско-туранските народи, а
са стар местен народ практически идентичен или тясно свързан по произход с
античното балканско такийско, прототракйско и близкоизточно население. Тази
теория се подържа в текстовете на йеромонах Спиридон, Георги Раковски, Ганчо
Ценов, Крум Балтаджиев и Григор Симов, но също и като някои от тези теории,
като на Паисий Хилендарски, Петър Берон, Иван Венедиков, Ст. Захариев и Боно
Шкодров.
СЛАВЯНСКА
ТЕЗА
Тази
така наречена славянска теза е базирана на славянския език на днешните българи.
Първи изказва тази теза Паисий Хилендарски и е подържана още от Юрий Венелин,
П. Бутков, С. Уваров, Д. И. Иловайски, А. Д. Чертков, Лелевел,
Савельев-Ростиславич, архиепископ Филарет, в това число е и йеромонах Спиридон,
Георги Раковски, Петър Берон, Ст. Захариев и др., които считат траки и славяни
за едно.
Има
и Татарска теза, която може да се
види в схващанията на Гаврил Кръстевич, Шльоцер, Тунман и Енгел и на скопските
"историчари"…
СМЕСЕН ПРОИЗХОД
Спора
на тази балансирана хипотеза в подкрепа на която се изказва Рашо Рашев е
прабългарският етнос. Тезата се формира на два етапа. Първоначално през ІІ-ІV
век на територията между Урал и Алтай се смесват хунски, угърски и ирански общности образувайки обособена група в рамките
на хунския съюз. През V-VІ век към тях са присъединени и нови ирански групи в
степната зона на Източна Европа, както и угърски преселници от Урал. Народният
език на големи групи от завареното население е ирански с тюркско влияние, но
елитът е силно тюрцизиран или направо тюркски, както и част от
населението. Това обяснява тюркските елементи в прабългарските надписи и
култура.
МОЯТА
ЛИЧНА КОНЦEПЦИЯ
Всички ние знаем, че тази наша планета има и едно пра-историческо време. Това е
един незнаен период от живота на цялото човечество, за който период нямаме и не
притежаваме никакви доказателства нито факти! За този период ние можем да съдим
само по археологически данни, а за съжаление тези данни са ограничени от
учените само с изучаването на общите черти на нрави и на култури. Никакво
човешко име или някаква случка не могат да бъдат извлечени от тези тъй общи
познания, които са получени от археолозите като са изследвали, съвсем
старателно, жилища, гробове и скални рисунки от тези праисторически времена.
Хората знаят само няколко периода от дългата поредица на милионите години
изминали на нашата планета Земя, които съвкупно съставляват предисторическото
време и хората живели през това време. Първия такъв период е наречен каменен
период, през който има два подраздела - палеолит (старокаменен), който е
периода на дяланите камъни и неолит (новокаменен), който пък е периода на
гладките камъни. Или през палеолита (старокаменната епоха), хората са работили
с груби дялани камъни, а през неолита(новокаменната епоха), хората са
изглаждали каменните си сечива за да им е по-удобно когато работят с тях. След
това следват, както знаете, епохите на металите и това са: медната, бронзовата
и желязната епохи и няма повече за тях…
По целия
свят, обаче, при различните племена и народи има и различни легенди и предания
за стари времена, в които се говори за хора дошли от небето, които научили
местните хора на много добри неща. Говори се също и за техните кораби, които
можели да летят, да плават под и над водата, а също така да се движат и под
земята и много други подобни неща. От тези легенди ние можем да си правим и
смели хипотези, които ни водят до действителни събития, които са се случили и
ние не можем да си дадем разумно обяснение за тях и ето, че обяснението идва
само с хипотезата, която си изработваме ние самите като сме чули и осмислили
някоя легенда или мит.
Във
всичките религиозни книги на абсолютно всички религии, включително и в стария
завет на библията, има предания за голямата катастрофа и потопа които е
преживяла нашата планета и като се съпоставят, то навсякъде пише почти, едно и
също и всичко съвпада. Така се говори за какви ли не неща, а много от тия неща
ни карат да се замислим, защо това все още не е обяснено и няма обяснение?!
Така
например да вземем едно племе, което живее в Южна Африка и това племе се нарича
Догони. Тези Догони имат предание, че от космоса са им дошли гости с
космическите си кораби и те Догоните са общували с тях. Това предание на
Догоните е от преди около пет хиляди години и те обожествяват звездата Сириус и
нейния спътник… Никой не е повярвал на Догоните, защото Сириус, преди всичко
няма никакъв спътник, но Догоните продължават да си твърдят, че Сириус има
спътник и те вярват в това, защото там живеели извънземните добри хора, които
са ги посетили и са ги научили на много полезни и добри неща. Най-интересното
до средата на миналия век беше, че астрономите със сигурност твърдяха, а и
цялата астрономическа наука твърдеше, че звездата "Сириус" няма
никакъв спътник.
Когато,
обаче, към седемдесетте години на миналият век беше конструиран и направен
най-силният и мощен за онова време телескоп. Тогава астрономите бяха принудени
да видят и да повярват на Догоните, че звездата „Сириус” наистина има спътник.
Изведнъж сега в нашето време се оказва, че тези
неуки и почти диви хора като Догоните излизат прави и че наистина Сириус има
спътник и този спътник бил видян чак сега със най-съвременната астрономическа
техника и го наричат Сириус "Б". Е, как и от къде тогава, още от
преди пет хиляди години племето на Догоните ще знаят, че Сириус има спътник?
Значи излиза, че наистина Догоните са били посетени от извънземни същества и
всичко, в което вярват Догоните е истина. Така, че всичко е относително и
наистина покрай нас има много истини, които ние даже и не забелязваме.
От тука
нататъка всичкото това, което напиша ще бъде плод на моята фантазия, тъй като
самите факти, които ще се опитам да изложа в това четиво са фантастични и не
реални, но защо пък не! Много от нещата са ми разказвани от родителите ми, а други
съм прочел в разни исторически книги и енциклопедии, които описват
историческите факти така, че като се позамисли човек и ги свърже, се получават
тези фантастични “измислици”, да ги наречем. Но все пак, между тях има и много
истини, които са факт. Защо българите да не са едни от първите жители на нашата
планета. Или пък българите да са дали културите на цели народи. Може да е така,
а може и да не е, но нека кой както си пожелае да тълкува и възприеме това,
което ще напиша по нататъка…
Някои
исторически източници твърдят, че историята на българите е започнала тридесет и
три хиляди години преди раждането на Исус Христос. Ако това е така, то много от
нещата, които изглеждат непонятни за нас стават съвсем ясни. Ами ако
съществуването на българите на тази планета Земя, са повече от тези тридесет и
три хиляди години пр.хр. и според мене това е така. Българите са един
космически народ и може би населяват нашата планета от милион години?! Великата
китайска стена е била започната да се строи и е построена от китайците заради
българите или по-точно, срещу техните набези, които са имали още тогава през
2137 година преди Христа...
Българска
държава, която се е намирала на север от Китай. През същата тази 2137 година
преди Христа на двадесет и втори октомври, както са написали китайски
летописци-хроникьори в своите хроники, тези българи успяват да завладеят Китай.
На тази дата е имало слънчево затъмнение и Българите са знаели за това
космическо събитие, понеже са разбирали от астрономия, а и от астрология, която
в случая няма нищо общо, но е факт. Те са използвали този момент, докато
китайците, които не знаели за това затъмнение, били уплашени от събитието, а
българите използвали точно този смут и ги победили. Това твърдение е на един
унгарски професор, който изучава и знае нашата, Българска история, по-добре от
нас българите и този професор беше нашумял доста, тук у нас. Тези Българи
навлизат в Китай, отиват в Тибет и в подножието на тибетското плато правят
държава България. Там на Тибет е и манастира Шаолин... Много по-късно, в 679
година след Христа, хан Аспарух е създал сегашната, наша, да я наречем,
Дунавска България. В 718 година, неговия син хан Тервел, помага на Византия и
нейната обсадена от арабите столица Константинопол, като разбива двеста
хилядната арабска армия на Исляма със своите български бойци, които са били
само шестдесет или седемдесет хиляди на брой и с това спира нашествието на
Исляма, който тогава не е би само религия, но и военно-политическа доктрина,
чиято цел е била покоряването на всички народи в Европа. Така хан Тервел
спасява цяла Европа от това арабско нашествие. Тогава арабските летописци са
написали, че един български войник се е справял сам срещу сто араби, но
европейските летописци са по-скромни и по-умерени и говорят за десет човека,
което ни навежда на мисълтта, че българите са владеели бойните изкуства, които
сега наричаме “Източни бойни изкуства”. Има и още нещо, което се случи буквално
сега, тези дни. Всички знаем за Мадарския конник и че той е отъждествен с
образа на хан Тервел, като победител... Сега, на 11 февруари 2009 година в
скалните релефи на планинската система Памир, която обхваща Таджикистан и части
от Китай и Афганистан, та между скалните релефи на тази част от планината,
която попада в Афганистан, е бил открит абсолютно същия Конник идентичен на
българския Мадарски конник и без никаква разлика. Друго нямам какво да кажа,
поне за сега, защото има още много за казване особено сега, когато се разбра,
че има частици, които се движат по-бързо от скоростта на светлината, а това разбива
всички теории и даже и теорията на относителността на Айнщайн. С тези скорости
се изменят много неща в космическото пространство, а също така и с историята на
земното човечество... Ирак също е бил и то доста
съществена част от Персия... Но след разделението на Персия, то Арийците е
населението на Иран с което ние също имаме общо и даже и сега имаме общи
думи...
А
колкото до Шумерите, то те са едни от най-древните народи на нашата планета Земя, които са населявали Южна Месопотамия, а това е Иран,
Сирия Ирак и Кувейт... В Месопотамия се развиват и едни от най-древните
цивилизации и това са Ур, Урук, Лагаш, Шумер, Акад, Асирия, Вавилон и Мари...
Ур е древен град в Месопотамия днес е в Ирак той е 3,000 години преди раждането
на Христос и е бил град държава... Най-големия разцвет на този град е около
2140 година преди раждането на Христос... Този Град-държава Ур, е известен с
разкошните си дворци и храмове и най-важното с клинописният си архив... Там са
направени разкопки още през 1854 година... Урук е също Град-държава ІV - ІІІ
хилядолетие преди христа... Пак е в днешен Южен Ирак, а тогава е бил в
Месопотамия и Шумер... Урук се е управлявал от Гилгамеш, който е шумерски
митичен герой и е възпят в акадската литература... Гилгамеш е легенда, но се
предполага, че е историческа личност, а именно... Петият цар на І династия на
Урук... Това е края на 27 век преди христа и началото на 26 век преди христа...
Според легендите Гилгамеш е син на цар Лугалбанда и богинята Нинсун... Сега от
тука се започва внимавай... Шумер е наименованието на Средна и Южна Месопотамия
през ІV-ІІ хилядолетие или 3,000 години преди христа... На територията на Шумер
възникват градовете държави Киш, Урук, Лагаш ,Ур... Сарагон І присъединява
Шумер към Акад... Сарагон І-ви е цар на Шумеро-Акадската държава 24 века преди
раждането на Христос... Сарагон І-ви обединява част от Северна Месопотамия и
Южна Месопотамия...
А
това е както го казах вече Иран, Ирак, Сирия и Кувейт... Вавилон или Бабилон,
което значи врата на Бога и това е днешния град Багдат, който е бил завладян от
Персия... Асирия или Ашур е държава, която възниква в края на ІІІ-то хилядолетие
преди христа в Месопотамия на мястото на днешен Ирак и около град Ашур и се
превръща в Деспотия... След нашествието на Арамеите (семитски племена) настъпва
пълен упадък... В осми век преди христа отново се издига Шумер и обхваща
териториите от ИРАН до Средизимно море... И от Закавказието до Етиопия... Това
е Шумерската държава, която е унищожена от Мидия... Мидия е Днешен Иран, който
тогава бива завладян от персите в 550 година преди христа...
Столица
на Шумерската държава е Ниневия... Там в двореца на Ашурбанипал е намерена
най-старата позната на човечеството древна библиотека създадена през VІІ
(седми) век преди раждането на Христос., която е била унищожена при падането на
Асирия... В тази така наречена и така известна като "Библиотеката на
Ашурбанипал", са били намерени
при разкопките над 20,000 глинени плочки на Шумерите... Тази библиотека е и
сега запазена в Лъвската зала на двореца Ашурбанипал... В тези глинени шумерски
плочки има трудове по матиматика и астрономия, медицинска история, художествени
произведения, молитви, химни, речници, граматики и други... Там в тези плочки е
намерен и произхода на Шумерите и че те са Българи... Всяка плочка има знак за
собственост и са подредени на дървени стилажи... А цялата библиотека има
каталози...
Няма коментари:
Публикуване на коментар