че учението е българско и е внесено в Китай от
Българин...
ТАКСИДИОТИТЕ
“Тук е главата на проигумена Дамаскин, който беше на
таксид в Свищов и там биде убит от агаряните в лето 1779.” –
(Това е надписа върху ковчеже в костницата на
Хилендарския манастир.)
Когато започнах да пиша тази книга и стигнах до
описанието на кървавия атентат в църквата “Света Неделя”, за който ще прочетете
подробно по-долу в това четиво, аз реших да напиша и нещо малко от историята на
тази черква. Когато се разрових в старите книги, за да намеря нещо
по-съществено, то аз попаднах на думичката “Таксидиоти”, която за мене беше
съвсем непозната и реших да видя какви са били тези хора. И наистина бях много
изненадан от различни факти, които ме накараха да се задълбоча още повече и да
търся каква е била тяхната дейност и от къде произлизат и ето какво открих:
Таксидиотите са били пътуващи или странстващи
български монаси, които са били изпращани от манастирите за да събират помощи и
дарения за същите. Самата дума “таксидиот” е от гръцки език и има три значения:
пътник, духовник и изповедник и тези хора са извършвали огромна будителска
работа. Те са отивали и до най-затънтените кътчета на страната и са основавали
там временни или постоянни килийни училища, където са научавали малките
ученици, а и по-големи да пишат и да четат на български език. Писането е
ставало на добре изгладени дъски, които били намазвани отгоре с восък и върху
това е било писано с остър предмет или заострена, като съвременния молив клечка
и тези дъски са били наричани “Панакида”. Таксидиотите са предпазвали
по-простото българско население от гърчеене и от домогванията на Гръцката
църква за духовно владичество. Благодарение на тези благородници, смело можем
да ги наречем така, в много градове и села са се извършвали богослужения на
български език и то много, дори векове, преди църковните борби на българите и
провъзгласяването на Българската екзархия. Таксидиотите, това са били
истинските български будители. Те са ограмотявали българското население и са
разпространявали с много голямо себеотрицание, настойчиво и методично
българската писменост с достъпни за най-обикновения българин книжнина и житейни
сборници. Таксидиотството е било много популярно и най-разпространено през
ХVІІІ и ХІХ век, а самите таксидиоти са били на уважение даже и сред турските
султани, които са гледали много благосклонно на тях. Има случаи, когато
султанът категорично е отказвал някакво прошение или искания направени до него
от богати чорбаджии и еснаф, но когато се намесвали таксидиотите и отивали те,
лично, при султана със същите тези искания, то тогава султанът веднага
изпълнявал исканията на таксидиотите. Такъв е и случаят и с църквата “Света
Неделя”, но за това по-долу. Какво е карало турските султани да изпълняват
желанията на таксидиотите, това не се знае и си остава загадка, но е неоспорим
факт, че наистина е било така. Таксидиотите са имали специално разрешение от
турските власти и Султана и то с издаден от него документ, че те имат правото
да носят оръжие. Въпреки, че един таксидиот е бил по-способен да се бие с голи
ръце и оръжието му да е тоягата на която се е подпирал като върви и то много
по-добре отколкото няколко обучени военни. Сред народа са се носели легенди за
тях и се е говорило, че те, таксидиотите, са можели да убият бик само с един
юмручен удар в главата на бика, а с гегата си, на която са се подпирали са
могли да излезнат сами срещу цяла банда от разбойници и са побеждавали. Ние
знаем за такива случаи от разказите за китайските монаси от манастира “Шаулин”,
но както виждате много преди Шаулин българите са си ги имали такива монаси и то
българи. Тези монаси, наречени таксидиоти, са били най-често от Рилския,
Зографския, Хилендарския, Преображенския и от други български манастири и са
били много преди тези от манастира Шаулин в Китай и това съвсем не е случайно
както казахме по-горе в предишната глава за И`Дзин.
Монасите таксидиоти, благодарение на голямата си
издържливост, са ходили из разни селища и в Сърбия и във Влашко, а даже са
прекосявали Влашко и са ходили чак до Русия и там са проповядвали българското
четмо и писмо и са провеждали църковни богослужения на български език. За да
бъде извървян такъв дълъг път, в прекия смисъл на думата, се иска много голяма
издържливост. А това значи, че тези монаси са били тренирани, предварително
обучени и то са минавали през една доста сериозна и то съвсем българска школа
на обучение. Обикновено таксидиотите са отсядали там където е имало селища с
манастирски Метох или пък те самите са основавали Метох там където са отсядали.
Правели са църковни богослужения, както казахме вече, на български език и с
това са създавали много ядове на гръцките владици фанариоти.
Да вземем, например, Паисий Хилендарски, който е роден през 1722 год. в
Самоковската епархия, но къде точно е роден не се знае. Отец Паисий става монах
през 1745 год. в Хилендарския манастир, където брат му Лаврентий е бил игумен.
Там той живее между монаси от различни народности, като гърци, сърби и руснаци,
които са се държали много обидно с него, като му се подигравали, че е българин
и то много често, а това огорчавало много Паисий. Тогава Отец Паисий се заема и
написва, “История Славянобългарска”... До сега ние знаем за Паисий Хилиндарски
само това и нищо друго. Ще кажете вие, че малко ли е това да се напише История
Славянобългарска, та употребявате думичката, “само”... А това е била една
съвсем мъничка част, една мъничка брънка от неговата дейност, от дейността на
този велик българин Паисий Хилендарски и никой и никъде не е споменавал до
сега, че този Паисий е бил и таксидиот. Представите ни за Отец Паисий до сега,
са съвсем малки, бегли и неверни, защото ние си представяме този отец, като
един слаб с бледо и изпито лице монах, който не е видял слънце. Също така, си
го представяме като един монах, който се е затворил и е седнал в една килия на
Хилендарския манастир и с перо и мастило как пише ли пише и толкоз. Такъв ни го
показваха и в учебниците по история и това е останало, поне в моето съзнание,
защото още помня тази картинка от моя учебник...
А сега си представете
един йеромонах с мощно и атлетично тяло, с едно добро, благородно и усмихнато
лице, от което лъха сила, здраве и доверие с монашеското име Паисий. Този човек
е един висок и много здрав българин и има фигура на Аполон. Този Отец, Паисий
Хилендарски, е бил подлаган на много тежки и продължителни тренировки, за сила,
психическа устойчивост и бойна техника. Неговите юмруци са били като бойни
чукове и надали, някой би устоял на тях. Върху основите на религиозната
дисциплина, която в манастирите е била желязна и равностойна на военната,
Паисий Хилендарски е бил трениран в бягане, скачане, преодоляване на водни
прегради, а това значи плуване, бързо изкачване по дърво, борба с вълци и
кучета, а и с други диви животни. За тази система от тренировки, монасите са
имали и специален, да го наречем на сегашен език, тренажор, който като съоръжение
е бил съвсем прост. Този тренажор се е състоял от един, два или три дървени
стълба, които са били, здраво забити в земята. На тези стълбове са били
изтренирвани различните видове удари с длан и ритането при бой и защита. Също
така, този Отец е бил подлаган и на специални диети, както за аскетизъм, пост и
молитва така и за трупане на мускулна маса, казано на сегашен език. Тази
мускулна маса, е трябвало да бъде издържлива и силна, с продълговати и меки
мускули, а не както е сега при културистите, само релефна, която не може да
издържа на тежки и продължителни натоварвания и не върши никаква работа, освен
при състезания по културизъм. Всичкото това той, Паисий Хилендарски, а и
другите монаси, които били подготвяни за таксидиоти са използвали в строга
система от бойни техники, които са знаели, изучавали и ползвали по време на
пътуванията си. “Изпращането на един манастирски брат за духовник-таксидиот
става след продължителна подготовка в манастира и то при пълна телесна и
духовна зрелост”... това е твърдение е на монаха Климент Рилец. През такава
подготовка са минавали всички монаси, които са били определяни да бъдат и да
пътуват из страната като таксидиоти. Освен Паисий Хилиндарски, по-известни
такива като него са: Йеромонах Йосиф Брадатий от Рилския манастир, който е
живял между 1690 и 1759 година. Той е написал и превел оригинали от гръцки на
български език така, че те били пригодени и приспособени по стил и по
съдържание на неговото съвремие, за да бъдат достъпни за народа. Йосиф Брадатий
непрекъснато е обикалял България и е разнасял със себе си четиринадесет книги.
Само от описанието на Йосиф Брадатий може да се разбере за живота на таксидиотите;
Архимандрит Неофит Бозвели е роден в Котел около 1780 или 1783 и умира през
1848 година., който става голям български книжовник и голям обществен деец от
времето на българското възраждане. Неофит Бозвели е приел монашеството в
Хилиндарския манастир през или около 1812 година. Той е учител и свещеник в
град Свищов, където е открил българско, светско училище заедно с Емануил
Васкидович, също български учител и книжовник, в което се е давало светско
образование. Неофит Бозвели е един от организаторите и ръководителите на
църковните борби за самостоятелна българска църква и гръцката патриаршия го
изпраща на заточение в Света Гора; Йеромонах Теофан Рилски; рилският
книжовник-монах Харитон; Аверкий Попстоянов; рилският таксидиот хаджи Агапий,
който е съдействал да се открият училища в Стара Загора, Чирпан, Хасково,
Дупница, Кюстендил и другаде. Друг велик таксидиот е Теодосий Синайски от 1838
год., който е бил голям български книжовник, печатар и таксидиот от Синайския
манастир. Теодосий Синайски открива печатница в град Солун, но при пожар тази
печатница е изгоряла. Това се е случило някъде около 1842-43 година. Други
известни таксидиоти са още: първия Български Екзарх Антим І-ви Видински;
митрополит Иларион Макариополски, а и дякона Васил Левски, който също е бил
таксидиот. Както знаем, Васил Левски създава цяла мрежа от комитети, с тайни
явки, пароли, квартири, скривалища и много стабилен агентурен апарат.
“Васил Левски, просто е дублирал и заздравил една,
вече създадена, почти двувековна организация, към която самия Апостол е бил
съпричастен.” – твърди в книгата си Дориян Александров и т.н.
Има още много такива знайни и незнайни таксидиоти,
които са отдали целия си живот за образованието на българите и за
заздравяването на българската нация, църква и държава. Ценни източници за
живота и труда на таксидиотите са автобиографията на Агапий и неговия “Сборник
със слова”, които са били запазени в ръкопис. Сигурно има и други такива
източници, но до сега не е публикувано нищо за тези големи хора таксидиотите,
които всъщност са истинските будители на цялото православие. Но от къде тези
хора са имали тези познания и от къде идва всичко това, ще се опитаме да
разберем в следващите редове.
От тука нататъка всичкото това, което напиша ще бъде
плод на моята фантазия, тъй като самите факти, които ще се опитам да изложа в
това четиво са фантастични и не реални, но защо пък не… Много от нещата са ми
разказвани от родителите ми, а други съм прочел в разни исторически книги и
енциклопедии, които описват историческите факти така, че като се позамисли
човек и ги свърже, се получават тези фантастични “измислици”, да ги наречем. Но
все пак, между тях има и много истини, които са факт. Защо българите да не са
едни от първите жители на нашата планета... или пък българите да са дали
културите на цели народи. Може да е така, а може и да не е, но нека кой както
си пожелае да тълкува и възприеме това, което ще напиша по-нататъка.
Говорехме за таксидиотите, за техните бойни умения и
че между тях и монасите от манастира Шаолин в Китай има някаква връзка, но да
видим дали това е така…
Някои исторически
източници твърдят, че историята на българите е започнала тридесет и три хиляди
години преди раждането на Исус Христос. Ако това е така, то много от нещата,
които изглеждат непонятни за нас стават съвсем ясни. Така например много
по-рано още преди, около, шестотин години в Япония се започнало изучаването на
боя с тояги и бой с тояга срещу меч. Това бойно изкуство е било преподавано от
един велик японски воин, самурай, който е живял до сто и двадесет години.
Когато този воин е преподавал тези свои, бойни умения е бил на шестдесет
годишна възраст, а по онова време средната възраст в Япония е била четиридесет
години, защото е имало много войни, в които хората в този район умирали млади.
Този японски воин е успял да се запази благодарение на бойните си умения и след
като приключил с военната си кариера е започнал да преподава това бойно
изкуство, което е научил от китайците и което е било използвано от нашите
таксидиоти. Другото, което съвпада с философията на този японски воин и на
монасите от манастира Шаолин в Китай е философията на нашите български
таксидиоти, а тя е философия и на древните българи, които са нашите прадеди и тя
е, че: “Човек трябва да живее така, че да бъде щастлив от това което
прави." От къде идва всичко това и случайни ли са тези съвпадения?...
Не... не са случайни, ще кажа аз и ще подкрепя това мое твърдение с неоспорими
факти.
Българите са един космически народ и може би населяват
нашата планета от милион години?! Великата китайска стена е била започната да
се строи и е построена от китайците заради българите или по-точно
хунобългарите. Срещу жестоките набези на хунобългарите, които китайците са
имали още тогава през 2137 година преди Христа...
Българската държава, която се е намирала на север от
Китай е била доста враждебно и завоевателски настроена не само към китайците, а
към всички и всичко, което срещали Българите по пътя си. През същата тази 2137
година преди Христа на двадесет и втори октомври, както са написали китайски
летописци-хроникьори в своите хроники, тези българи успяват да завладеят Китай.
На тази дата е имало слънчево затъмнение и Българите са знаели за това
космическо събитие, понеже са разбирали от астрономия, а и от астрология, която
в случая няма нищо общо, но е факт. Те българите, са използвали този момент,
докато китайците, които не знаели за това затъмнение, били уплашени от събитието.
Българите използвали точно този смут и ги победили. Това твърдение е на
унгарски професор, който изучава и знае нашата, Българска история, по-добре от
нас българите и този професор беше нашумял доста, тук у нас. Тези Българи
навлизат в Китай, отиват в Тибет и в подножието на тибетското плато правят
държава България. Там на Тибет е и манастира Шаолин...
Много по-късно, в 679 година след Христа, хан Аспарух
е създал сегашната, наша, да я наречем, Дунавска България. В 718 година,
неговия син хан Тервел, помага на Византия и нейната обсадена от арабите и
Исляма столица Константинопол. Тервел разбива двеста хилядната Ислямска арабска
армия със своите български бойци, които са били само шестдесет или седемдесет
хиляди на брой и с това спира нашествието на Исляма в Европа и спасява цяла
Европа от това арабско нашествие. Тогава арабските летописци са написали, че
един български войник се е справял сам срещу сто араби, но европейските
летописци са по-скромни и по-умерени и говорят за десет човека, което ни
навежда на мисълта, че българите са владеели бойните изкуства, които сега
наричаме “Източни бойни изкуства”. Има и още нещо, което се случи буквално
сега, тези дни. Всички знаем за Мадарския конник и че той е отъждествен с
образа на хан Тервел, като победител... Сега, на 11 февруари 2009 година в
скалните релефи на планинската система Памир, която обхваща Таджикистан и части
от Китай и Афганистан, та между скалните релефи на тази част от планината,
която попада в Афганистан, е бил открит абсолютно същия Конник идентичен на
българския Мадарски конник и без никаква разлика. Това беше съобщено по
българската телевизия в момента докато пиша тези редове. Друго нямам какво да
кажа, поне за сега...
През ХІV век България пада под турско иго в 1393
година и точно тогава започва и таксидиотството. Изкуството на боя с тояги и бой
с тояга срещу меч и тази философия на прабългарите за начина на живот стават техни,
на таксидиотите. По това време, манастира Шаолин в Китай е на няколко хиляди
години преди Христа и ние знаем, че тези бойни умения идват от този манастир и
така се знае по цял свят. Донякъде това може да е така, но само донякъде,
защото някои от тези източни бойни изкуства, както ги наричат сега, са плод на
българите и нашите български монаси таксидиоти, при които със сигурност са
попадали и стари прабългарски писания, които монасите жадно са изучавали.
Напълно е възможно, между тези древни четива, те таксидиотите, да са попадали и
на книги от учението Идзин, но нека да видим по-нататъка дали това е
така...
Казахме по-горе, че самото учение И`Дзин е внесено от
българин в Китай и че това учение е фактически българско. Именно в това учение
има и правила за самозащита, които включват удари с длан, ритане, бързо
катерене по дърво или по стена, удари с лъкът, удари с коляно, различни
видове скокове, самозащита с тояга и така нататъка. Тоягата на монаха таксидиот
е това, на което този монах се е подпирал когато е вървал. На върхът на тази
тояга е била завързана торбичката или кърпата в която са били монетите, които
монасите получавали като дарение за манастира и тази торбичка е била доста
тежка, а завързана за върха на тоягата става страхотно оръжие и това е
първоначалния вид на съвременното нунджако, което е едно от
най-страшните бойни оръжия в ръцете на майстор. Но нека все пак всеки да
тълкува това за което говорим по свой собствен начин, защото нямам намерение да
споря или да убеждавам никого, че поне част от източните бойни изкуства
практикувани от китайските монаси, са от учението И`Дзин... Неоспорим факт е и
това, че тези бойни умения са практикувани и от монасите таксидиоти и то с
голям успех и че неминуемо има някаква връзка между монасите таксидиоти и
китайските монаси от Шаолин…
Няма коментари:
Публикуване на коментар