Пиза с червената си кардиналска мантия
и правеше силно - ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Пиза с червената си кардиналска мантия и правеше силно
впечатление с осанката си. Изведнъж кардинал Коса се спря и се втренчи в
тълпата, а очите му трескаво блеснаха. Там той между хората видя лицето на верната
си приятелка, която толкова много търсеше и искаше да и благодари за помощта, с
която му беше спасила живота. Та нали Има Даверона от отчаяние и силна любов му
беше донесла хляб с пила и стилет скрити в него, когато той беше затворен в
кулата на затвора и този стилет спаси живота му. Да това беше винаги обичащата
го с цялото си сърце и душа Има Даверона. Балтазар Коса се втурна и бързо я
настигна, хвана я за ръката и докато тя се опомни и разбере какво става Коса
бързо и без да говори поведе Има Даверона направо към резиденцията си в Пиза. Има Даверона се радваше на тази среща, а Балтазар Коса
с учудване забелязва, че изминалото време не е оставило никаква следа или
отпечатък върху красивото лице на жената, която продължаваше да го обича с
цялата си душа и сърце. Кардинал Коса държеше здраво за ръката красивата жена и
тихо я попита:
- Ти отдавна ли си тука…
- От десет дни, но аз винаги избягвах да се срещна с
тебе – отговорила Има Даверона.
Кардинал Коса погледнал Има и я попитал:
- Ти ли предложи на мъжа си да дойдете тука…
- Да аз – бил отговора на красивата жена, която продължавала
да го гледа с много любов.
Балтазар Коса се зарадвал на това признание, но в
същото време усетил, че някой го наблюдавал. Той веднага се обърнал и видял
другата си красива възлюбена Яндра дела Скала, която усмихнато, но с
изпитателен поглед го наблюдавала какво прави. Кардинал Коса се обърнал към
любимата си приятелка Има Даверона и тихичко и определил среща за другия ден
при гробището, което било известно на
цяла Пиза като Компо санто, което било близо до катедралния площад и било
известно със своите произведения на изкуството, като в същото време продължавал
да води Има нагоре по стълбището на дома си към Яндра дела Скала.
- Яндра – провикнал се Балтазар Коса – това е моя
стара приятелка синьора Джаноби от Милано благодарение на която ние с тебе
останахме живи.
Яндра дела Скала с ледено студен поглед изгледала Има
Даверона, а в същото време кардинал Коса наредил на кардинал Рениери да отиде и
да наеме от негово име Палацо Гамбакоти и кардинал Риниери, който е и епископ
на Фано отишъл и изпълнил заръката на Коса.
Разкошен и грамаден дворец е Палацо Гамбакоти, който
съществува и сега и точно в този дворец Балтазар Коса решава да осъществи
срещата си с Има Даверона, която го обичала със същата силна и неподправена
любов, въпреки, че вече била женена за миланския феодал Аньоло Джаноби, който
въобще не е знаел и не подозирал нищо за миналото на жена си. Кардинал Коса
също продължаваше да обича Има Даверона и то съвсем искрено и не само като
любовница, а и като добра негова приятелка, която винаги е изпълнявала всичките
негови желания…
Конклава за избирането на нов и единствен папа на
цялото християнство вместо двамата, които били отстранени от папският престол
се е събрал и състоял на петнадесети юни 1409 година. Този конклав се е състоял
от двадесет и четири кардинали от които десет са били привърженици на папа
Бенедикт ХІІІ и другите четеринадесет на папа Григорий ХІІ. Ето какво пише в
книгата на Paschini Pio, Roma nel Rinascimento, Istituto di Studi Romani
Bologna (Пио Пашини от "Болонският
институт за Римски изследвания през ренесанса”):
„Само двама можеха да претендират за този висок пост.
Единият от тях беше кардиналът на катедралата „Светите Апостоли”, архиепископът
на Милано Петър Филарг, грък по произход от остров Крит, известен със своята образованост
и висок морал, а другият е кардиналът на катедралата „Свети Евстатий”, знатен
неаполитанец, папски легат, владетел на Романия, ловък и влиятелен политик
кардинал Балтазар Коса. Повечето кардинали предложиха Коса, но самия кардинал
Коса стана и съвсем скромно отхвърли това предложение като каза, че има
по-достоен мъж от него и посочи кардинал Петър Филарг от остров Крит. И така на
седми юли бе избран кардиналът-грък Петър Филарг, който прие името папа
Александър V …”
Когато стария приятел на Коса епископът на Фано
кардинал Рениери учудено попитал Балтазар Коса: „Какво направи Балтазаре, защо
не прие и не стана ти папата”, то кардинал Коса само загадъчно се усмихнал.
Ето какво пише за това историкът Емилиано Фанчели в
книгата си „Балтазар Коса или Антипапа
Йоан ХХІІІ”:
„Коса отдавна
можеше да бъде избран, но реши да се откаже от престола и предпочете да остави
под ударите Петър Филарг, знаейки, че той като заеме папския престол под името
Александър V, ще стане послушно оръдие в ръцете на могъщия кардинал и легат в
Болоня. Като постъпваше така, Коса се грижеше преди всичко за себе си и за
своите близки. Тримата му братя, прочутите пирати, заеха висши военни длъжности
в папската държава. А самият Коса като съветник и наставник на папа Александър
V придоби още по-голямо могъщество. Той ръководеше външната политика на светия
престол. И след смъртта на престарелия Александър V навярно той щеше да наследи
светия престол.”
Това е било в началото на месец август 1409 година. Една сутрин Балтазар Коса решава да посети своята
приятелка и любовница Има Даверона, която както казахме той беше срещнал и беше
настанил Има в разкошният дворец Палацо Гамбакоти. Както е вървял нашият герой
изведнъж от далече видял, че точно пред палацо Гамбакоти се е била съблала огромна
тълпа от хора.
- Какво ли е станало? – си помислил Балтазар Коса и
забързал още повече, защото в главата му нахлули изведнъж много мрачни и лоши
предчувствия.
И наистина той разблъскал хората, качил се по стълбите
бързо и стигнал до спалнята на Има Даверона където тя лежала безжизнена и
цялата обляна в кръв, а няколко мъже даржали убиеца който все още държал в
ръката си окървавеният стилет, с който той извършил това жестоко убийство.
Кардинал Коса със жестоко и потъмняло от гняв лице стоварил няколко юмручни
удара в лицето на убиеца и го накарал да си признае кой го е изпратил и кой му
е платил за да убие неговата единствена и верна приятелка Има Даверона, която
той е обичал с цялата си душа и сърце. А след това кардинал Коса си е тръгнал,
защото е трябвало да присъства и на събора, но поръчал да извикат спешно лекар
и да се направи каквото трябва по погребението на любимата му Има Даверона.
Преди събора в Пиза в Европа е имало двама папи, а
сега вече те станали трима. Веднага след
избирането па папа Александър V папа Бенедикт ХІІІ изпраща анатема, папа
Григорий ХІІ не остава по-назад, а и новият папа Александър V също е бил
подготвил своята анатема…
„Сега вече всеки папа си имаше по двама противници”
пише в летописите си историкът Де Поте:
”Коса бе „душата” на събралите се в Пиза църковни йерарси през време на събора
и продължи да бъде „движеща сила” на третата най-многочислена групировка на
разединилата се Западна църква след закриването на събора. Той умело
подпомагаше буйното разрастване на тази групировка и в края на краищата
трябваше да я доведе до победа. Александър V бе човек безволен и нерешителен,
но все пак виждаше в каква пропаст са попаднали двамата стари папи: на
свиканите от тях събори бяха дошли съвсем малък брой църковни служители, а народът
от местата, където ставаха съборите, бе настроен твърде враждебно. Особено във
Фриаул, където беше свикан съборът на Григорий ХІІ. Григорий схваща тази
враждебност и решава, че най-правилно ще е да се скрие и по такъв начин да
избегне наказанието. Преоблечен, за да не го познаят, той се отправя към
Латисана, където трябвало да се качи на кораб. Но хората отгатват намеренията
му, залавят го и му отнемат всичките ценности”…
Кардинал Балтазар Коса е бил единствен съветник на
папа Александър V и икономически го е подкрепял, като му е давал много пари в
брой, давал е толкова много пари колкото му е поисквал папата, а в
същото време Арлександър V е продължавал да се оплаква, че няма и няма пари.
Кардинал Коса е успокоявал папа Александър V, като му е казвал, че е имало и
много по-лоши времена за папският престол. Като голям теолог Балтазар Коса е
знаел отлично историята на католическата църква и е обяснявал на Александър V,
че наистина е имало такова време, когато Западната църква е била управлявана не
от трима папи както е сега, а от петима. Коса е обяснявал на Александър V, че
такова събитие е имало точно преди триста години, когато след смъртта на папа
Бенедикт VІІІ, братът на Бенедикт, който до тогава нямал нищо общо с църквата,
платил и закупил папския престол и станал папа под името Йоан ХІХ. Когато Йоан
ХІХ почувствал, че скоро ще умре, то той завещава папския престол на племенника
си, който бил син на бившия папа, за да не лиши семейството от скъпо платения
висш църковен пост. Племенника му тогава бил едва дванадесет годишен, а някои
източници твърдят, че момчето било едва десет годишно и било и много покварено,
въпреки възрастта си.
Ето какво пише папа Виктор ІІІ, един от следващите
папи, за това момче: „Това не беше приемник на апостол Петър, а приемник на
Сатаната. Той беше толкова покварен, мръсен и подъл, водеше такъв безнравствен
живот, че аз не се осмелявам да описвам този живот”.
А ето как описва тези събития и специалиста по
историята на католическата църква Фанчели Еймар: „Да бъде
поставено на папския престол дванадесетгодишно момче станало възможно, защото
семейството на графовете Тускулански, което обикновено поставяло папите на
папския престол, пак не пожалило златото си и оказало силен натиск върху онези,
които трябвало да избират папата”.
Ето какво пише по този въпрос и съвременникът на тези
събития, френският летописец Раул Глабер:
„Духовниците от всички чинове открито търгуваха с
църковните постове”.
Същият летописец Глабер в своите „Летописи” по-нататък
пише:
„Никога досега не са процъфтявали така проституцията,
кръвосмешението и всички видове разврат, както когато управляваше това
момоче-папа, даващо пример на народа… На края Глабер казва:
„Какъвто пастирът, такова и стадото.”
А историкът кардинал Бароний изтъква и потвърждава
всичко казано по-горе от неговите колеги кардинали…
Момчето папа под името Бенедикт ІХ бил на петнадесет
години, когато възмутените римляни се вдигнали и го прогонили от престола на
Свети Петър. Тогава Бенедикт се обърнал за помощ към германският император
Конрат ІІ и той помогнал на папа Бенедикт ІХ отново да заеме мястото на папския
престол. Момчето-папа било обзето от страст към жените и изобщо не променя
начина си на живот и тогава народа на Рим, дълбоко възмутен и обиден, отново се
вдигнал на въстание и искал папа Бенедикт ІХ да бъде свален.
Папа Виктор ІІІ по този повод пише:
„Римляните, възмутени от неговата поквара, от низостта
на неговия нрав и страсти, от отвличането на жени и убийствата, извършвани по
негова заповед, искаха Бенедикт да бъде свален и да бъде избран друг папа”.
Тогава бил избран нов папа, който бил епископът на
Савона Йоан и който приел името, папа Силвестър ІІІ. Силвестър ІІІ бил вторият
папа, но не са изминали даже и три месеца, когато Бенедикт ІХ заел отново
папският дворец. За това му помогнали неговите роднини и техните приятели.
Бенедикт анатемосал Силвестър и си заживял както преди. Но след като Бенедикт ІХ
разбрал, че наистина към него народната омраза не е стихнала и че при всички
случаи дните му като папа са преброени, то той просто продава длъжността папа…
Ето какво пише отново по този повод папа Виктор ІІІ:
„Бенедикт, който предпочиташе да живее като епикуреец,
а не като църковен служител, реши изгодно да използва отстраняването си от
папския престол и… го продаде.”
Френският историк Де Путе пише по този повод:
„Неговият сродник, римският архипрезвитер Йоан Грациан
Закупил престола от папа Бенедикт ІХ и приел името папа Григорий VІ, а това
вече бил третият папа. Бившият архипрезвивтер беше по-скоро военен човек
отколкото свещенослужител и не можеше да се справя с църковните работи.” Ето
защо било решено при него да бъде назначен още един църковен йерарх, който
трябвало да помага на папа Григорий VІ да изпълнява задълженията си на „духовен
баща на християнството”. По този начин изведнъж на престола на Свети Петър се
оказали двама папи едновременно и като прибавим и двамата отстранени, но
непримирили се с отстраняването се създало четиривластие, което предизвикало
негодуване у римляните, които поискали да бъде премахнато това противозаконие и
да се избере нов папа, който да е един за цялото Западно християнство.
Точно по това време се случило да бъде коронясан от
папата и германският император Хенрих ІІІ, но нямало папа, който да свърши тази
работа и след като научил каква е истината, то Император Хенрих ІІІ наредил да има църковен събор. На този събор
било обявено, че папите Бенедикт ІХ,
Силвестър ІІІ и Григорий VІ са недействителни и че това е незаконно и
симонистко…
По този повод епископ Бенжон пише:
„Императорът прогони и тримата папи-дяволи и предложи
на римляните да изберат нов папа по свое усмотрение. Но тъй като в Рим не се
оказа подходящо лице, за папа бе избран Саксонец, ванденбергският епископ,
който прие името Климент ІІ, но само след една
година той е бил отровен от Бенедикт ІХ, който за трети път се възкачил
на светия престол.”
Именно точно за тези събития, които били станали
тогава преди триста години е разказвал нашият герой кардинал Балтазар Коса на
папа Александър V, като с това е искал да го ободри и да разсее страховете на
папата. Кардинал Коса е положил доста усилия, за да създаде около папа
Александър V много мощен съюз, какъвто да тогава не е имало, но всичко е било
напразно. Папа Александър V продължавал да се страхува и да се оплаква, че няма
пари, а Коса е задоволявал всичките му нужди, но от папата не показвал никаква
благодарност въпреки всичките разходи, които правел Балтазар Коса за него.
Биографът на Александър V пише:
„Папата беше беден, кардинал Коса го издържаше със
свои средства”…
А историкът Де Путе дава по-широк поглед за
особеностите на папата като пише:
„Александър V бил човек образован, но много
слабохарактерен. Той нямал недостатъците, с които както свидетелствуват
летописците, се отличавали повечето клерикали. Единственото, за което го порицават,
това е слабостта му към яденето. Миланският историк Бернардино Корио пише, че
Александър V бил голям чревоугодник. Неговите обеди продължавали часове. Обедът
продължавал, докато не се свършвало всичко, каквото имало за ядене в двореца
или ако главният готвач не можел вече да измисля нови и нови ястия, които да
възбуждат апетита и на без това склонния към лакомия папа. Готвачът трябвало
безпрекословно и благоговейно да спазва рецептите за ястия и сладкиши, които
папата съставял сам. В такива случаи Александър V го поканвал при себе си и
дълго разговаряли как да бъдат приготвени и сервирани тези ястия. С една дума,
папа Александър V бил голям гастроном.”
Историкът Де Путе черпи тези сведения от летописеца
Андре Билиус, който бил и съвременик на папа Александър V., а италианският
историк Сисмонди, пише за Александър V:
„Странен характер имал този папа Александър V. Той бил
много образован, добър, славил се със своята благотворителност и стремежа си
към мир. Но същевременно бил разточителен и безрасъдно пилеел парите на светия
престол, сляпо се доверявал на хитреците и ласкателите, обожавал разкоша и
вкусното ядене. Яденето станало негова страст, толкова силна, че той по цели
денонощия могъл да яде и пие, без да става от трапезата и без да ляга да спи.
(И това – духовният пастир на Западното християнство!)…
Кардинал Балтазар Коса щедро е давал следствата, които
са били необходими на Александър V за да удовлетворява своите желания. И по
този начин папа Александър V е бил в пълна зависимост от кардинал Коса.
Историкът Ф.Еймар пише:
„През време на своето управление папа Александър V
напълно се подчинявал на волята на Балтазар Коса.”
Всичкото това продължава докато не се случва нещо,
което е много странно. Разболява се Яндра Дела Скала. Щастливата бодра и жизнерадостна
Яндра дела Скала, която винаги е била еталон за здраве, сила и женска красота
сега лежала, почти безжизнена вече от цял месец, а и лекарите не можели да
разберат от какво е болна и какво точно и има.
По същото време се разболява и папа Александър V, за
чиято болест лекарите също нищо не можели да кажат. Медицинските светила от университета в Болоня
не са могли да разгадаят болестта на папата, а само твърдяли, че това била
душевна болест, която щяла да отшуми, но папата трябвало да почива и да се храни
повече. Той, папа Алексавдър V, който сам беше поглъщал цели купчини от храна и
специално направени за него менюта е трябвало да се храни повече... Но болеста
не минавала, а папата, който преди е бил в състояние по цели нощи да стои на
трапезата и да яде до пръсване, дето се казва, сега не можел да погледне храна
и се отвращавал от нея.
Интересното е и това драги ми читателю, че и папата и
Яндра дела Скала лежали в бившят дворец на подеста на Болоня, за който ти драги
ми читателю вече много добре знаеш още от началото на този разказ. Та това е
същия онзи дворец, в който преди години светата инквизиция беше разпитвала
Балтазар Коса и Яндра дела Скала. От същия този дворец студентите на Болонския
университет и пиратите успяха заедно да отвлекат Яндра дела Скала любимата жена
на Бартазар Коса, който беше готов на всичко за нея. Именно точно този дворец
кардинал Балтазар Коса бил превърнал в своя резиденция.
И така, на първия етаж от този дворец е доживявал
поседните дни от живота си папа Александър V, а с един етаж по-горе в разкошно
подредената си спалня е лежала в същото състояние любовницата на кардинал Коса,
която сега със слабото си отпуснато и неподвижно тяло приличала на жив труп. Единственото
живо нещо, което тя все още имаше е
мъждукащия пламък на страхотно красивите очи на Яндра дела Скала, които
сега гледали упрашено.
Яндра дела Скала предусещала, че това са последните
дни от нейния живот и помолила да и дадат последно причастие, а след
причастието поискала да се види и с Кардинал Балтазар Коса, който веднага се
озовал на повикването на Яндра, взел един стол и седнал до нея. Тогава на
лицето на красивата Яндра дела Скала разцъфнала щастлива, но иронична усмивка,
която не убягнала на Коса.
Красивата все
още Яндра съобщила на кардинал Коса, че е приела последното си причастие и е
готова за смъртта. Между тях започнал пазговор, който горе долу може би е бил
такъв:
- Скоро ще те напусна Батазаре и даже си мисля, че вече
съм те напуснала… Поисках последното си причастие и съм готова да приема
смъртта и не ме е страх от нея… Но преди да умра Балтазаре искам да ти кажа
някои неща, които ти не знаеш…
Все още красивата Яндра дела Скала спря, за да си
поеме въздух и продължи:
- Ти винаги си
ме смятал за вярна и предана любовница Балтазаре, но аз не бях такава… Още от
първия път, когато разбрах, че ми изневеряваш аз подлудях от дива ревност и
мислех да те убия, а след това да убия и себе си…
Яндра спря отново, за да си поеме въздух и след това
пак продължи да говори:
- Това стана на
остров Иския, когато един от твоите пирати Албертино Джусиано не ме позна в
тъмното, нахвърли се върху мене и направи същото, което и ти правеше с
красивите робини… изнасили ме на брега покрай морето, въпреки голямата ми
съпротива… Веднага в началото след това аз изпаднах в ужас и се чудех какво да
направя, но след това се успокоих и на другия ден сама отидох при него и му се
отдадох доброволно и по собствено желание, защото същия ден ти Балтазаре беше
ми изневерил… И от тогава всеки път когато те виждах да ми изневеряваш независимо
с коя и с каква жена аз също ти заплащах за изневярата с изневяра и то вече с
когото падне… Трябва да знаеш Балтазаре, че аз съм била и съм се отдавала на
всичките мъже от екипажите на твоите кораби, а и с много, много роби… А когато
ти стана църковен служител, то аз заживях с твоите братя християни, като
започнеш от най-нисшите църковни служители свещениците и стигнеш до твоите
братя кардиналите… Мене, Яндра дела Скала, са ме притежавали всичките твои познати
и приятели църковници, които се страхуваха от тебе, но не и от мене, защото аз
им дарявах любов и радост и те ми даваха същото и на мене… Помниш ли кагато ти
Балтазаре дойде в дома на твоя приятел Малчо, който ти намираше любовниците и
ти завари там в неговото летло една гола жена, която си беше закрила лицето…
Тази жена бях аз и това беше моето отмъщение, защото този едър грозник те беше
свързал с една твоя любовница още от студентските ти години в Болоня, а тя
имаше дъщеря… Е, тази нейна дъщеря беше и твое дете, но на тебе ти хареса и ти
я съблазни и прелъсти собствената си дъщеря, а след това започна да ходиш
редовно при тези жени, защото това ти харесваше, а твоята собствена дъщеря
забременя от тебе Балтазаре и роди от тебе едно красиво момиче, което като
отрасна ти прелъсти и него… Прелъсти собствената си внучка и дъщеря
едновременно Балтазаре…
Яндра дела Скала отново спря за да си поеме дъх и да
почине малко от напрежението което се беше натрупало в нея и когато започна да
диша равномерно отново заговори…
- Така аз
облекчавах душата си с двойна, а по някога и с тройна изневяра към тебе
Балтазаре и по този начин ми олекваше, като си мислех, че и аз съм ти отмъстила…
Този отвратителен пират Малчо беше мой любовник и беше готов да те убие всеки
момент по моя заповед и верният ти приятел Рениери също беше мой любовник…
- Рениери ли ти каза, че Има е пристигнала в Пиза? –
изведнъж попита раздразнено кардинала, който до сега седеше, мълчеше и слушаше
изповедта на умиращата си любовница.
- Да – каза умиращата Яндра дела Скала, а красивите и
очи хвърляха мълнии – Ти обичаш нея и аз реших да приключа с този въпрос веднъж
за винаги…
Няма коментари:
Публикуване на коментар