ЛЪЖА от Димитър Стойков -14- Продължение защо има двама папи с името Йоан ХХІІІ

а те са доста богатички.  - ПРОДЪЛЖЕНИЕ

         

- И за това съм помислил – отговорил Балтазар Коса и продължил – Ваше Светейшество ще трябва да изпрати официален папски пратеник в Милано. Да се свърже там с Джовани Галеацо Висконти и да сключите съглашение с него, а и с другите владетели, които пречат на поданиците си да  идват при вас – твърдо завършил Балтазар Коса.

- И този официален пратеник ще бъдеш ти Балтазаре.

- Аз предано ще служа на Ваше Светейшество – отговорил скромно, но официално Балтазар Коса.

И наистина Балтазар Коса заминава за Милано като папски пратеник и урежда нещата така, че папа Бонифаций ІХ е във възторг от него. Той се е срещнал с Джовано Галеацо Висконти и успява да го убеди да подпише съглашение с папа Бонифаций.

Това съглашение е било узаконено със специална була от папа Бонифаций ІХ и всичко е станало така, както предварително е било замислено от Балтазар Коса и с пълното одобрение от папа Бонифаций ІХ. В тази була се е съобщавало на всички християни по света в кои дни и от кога до кога ще бъдат юбилейните дни на Ватикана. Граф Джулини, е един от историците на католическата църква и в произведението си “История на Милано” в старанието си да защити папа Бонифаций ІХ казва:

“Папата със специална була разясняваше, че за да получат индулгенции за опрощаване на греховете, християните непременно трябва най-напред да се изповядат при местния свещеник и да разкрият душата си пред него. Продаването на индулгенциите се обяснява с грижата за спасението на душите.”

Същия историк отбелязва, че агентите на папата, които продавали индулгенциите, лесно продавали индулгенции и на тези, които не желаели да бъдат изповядани само, че:

“За такава индулгенция трябва да се заплати повече от определената цена.”

И добавя:

“Можеше, разбира се, да се създаде впечатление, че папата сам е упълномощил своите пратеници да не изискват разкаяние от грешниците, между които понякога имаше и убийци, купуващи индулгенции.”

Балтазар Коса е отишъл като пратеник на папа Бонифаций и до град Анкона на Адриатическото крайбрежие. Този красив град е бил подчинен на папата в Авиньон, но нашия герой успява с хитри дипломатически маневри, да присъедини Анкона към италианските градове и съответно да го подчини на папа Бонифаций ІХ.

По същото това време умрял папа Климент VІІ в Авиньон и за папския престол там бил избран от Авиньонския конклав, от авиньонските кардинали нов папа и това е кардинала на Арагона, Петър де Луна. Той приел името Бенедикт ХІІІ и играта на папи продължила с нови сили. Християните били възмутени от това продължение на разцеплението, защото се надявали, че най-после това разцепление в католическата църква ще свърши.

Като разбрал на къде духа вятъра, новия авиньонски папа Бенедикт ХІІІ публично заявил, че ако християните така желаят, то той веднага ще се отрече от престола и се заклел наистина да стори това, което желаят пасомите.

Но решението на папа Бенедикт ХІІІ било съвсем друго. Преди всичко той смятал, че той Бенедикт ХІІІ, е истинския и законен глава на католическата църква.  Съответно “Единствения законен папа съм аз и в никакъв случай няма да поверя църквата на проклетия разколник и антихрист в Рим.”

В края на краищата, папа Бонифаций ІХ изпратил в Авиньон специален, негов човек, за да разбере какви са намеренията на папа Бенедикт ХІІІ, а Бенедикт от своя страна прави същото, но направил и още нещо. Той изпратил цяла мисия, но тази мисия  имала и една тайна цел. Тези пратеници, които папа Бенедикт ХІІІ изпратил, трябвало да се срещнат с приближените кардинали на папа Бонифаций ІХ, да се сближат с тях и да ги убедят да преминат на негова страна и да изоставят Бонифаций ІХ.

Но тези хора, а и папа Бенедикт ХІІІ не са знаели, че ще попаднат на Балтазар Коса, който веднага разкрива заговора на пратениците от Авиньон. Бонифаций ІХ веднага затваря пратениците в затвора на Ватикана и веднага уведомява краля на Франция за този заговор.

Въпреки симпатиите си към папа Бенедикт ХІІІ в Авиньон кралят на Франция веднага направил църковен събор в Париж през 1395 година и призовава и двамата папи да се откажат от престолите си в името на “спасяването на католическата църква.”

      Минало време, но и двамата папи не напускали престолите си, а се правили, че нищо не е станало. Тогава кралят на Франция направил още един събор и на този събор се решило църквата да се оттегли и от двамата папи. Папа Бенедикт ХІІІ заявил, че няма да се оттегли в никакъв случай. На 14 април 1399 година кралят на Франция с войските си обкръжава папа Бенедикт ХІІІ в неговия замък-крепост в Авиньон и го принуждава да се предаде.

Тогава отново Франция, а също така Англия, Кастилия и още други държави изпращат пратеници в Рим при Бонифаций ІХ със същото искане. След като се посъветвал с Балтазар Коса, който му препоръчал да протака колкото е възможно повече, папа Бонвифаций ІХ казал, че ще вземе решение и писмено ще отговори на всички владетели, но времето си минавало, а отговор от папата нямало.

Императора на Германия също бил против Бонифаций ІХ, но скоро император Венцислав е бил свален от престола и на негово място се възкачил привърженика на Бонифаций ІХ император Рупрехт. Тогава Балтазар Коса сваля расото и застава начело на папските войски и успява да разбие войските на противниците на папа Бонифаций ІХ.

След военните успехи на Балтазар Коса папа Бонифаций ІХ станал много уверен и за да потвърди, че той, Бонифаций ІХ, иска да бъде премахнат разкола в католическата църква заявил, че е готов да се отрече от престола. Но само ако църквата поиска това и то ако в същото това време стори същото и папа Бенедикт ХІІІ в Авиьон.

Бенедикт ХІІІ изпраща при папа Бонифаций двама от своите  архиепископи като пратеници за да потвърди и той добрите си намерения и готовността си да направи всичко за обединението на църквата. Тези пратеници заявили на папа Бонифаций ІХ, че папа Бенедикт ХІІІ е съгласен и бил готов да приеме решението за прекратяването на разкола, но при едно условие и то е да се съберат на конгрес най-висшите духовници, видни дейци на църквата и всички кардинали и от двете страни. И чак тогава, ако бъдело взето някакво решение за прекратяването на разкола, което наистина ще бъде законно, то Бенедикт ХІІІ щял го приеме.

И тука ще цитираме пак секретаря на папската канцелария Дитрих фон Ним, който пише:

“Бонифаций ІХ, който се чувстваше добре закрепен на папския престол заяви на пратениците, че и дума не може да става за някакви споразумения между него и Бенедикт ХІІІ, който е антипапа и разколник и добави още множество “украсяващи” епитети, които можеха и да не бъдат употребени, защото нямаха нищо общо към същността на обсъждания въпрос.

Пратениците на Бенедикт ХІІІ се възмутиха и казаха, че папа Бенедикт не е симонист и не продава църковни длъжности както прави той, папа Бонифаций ІХ. Папата се ядоса толкова много, че се задъха от злоба и гняв, спря да говори, защото не можеше и започна да се задушава. Три дни след това умря от извънредно голямо вълнение. ”

Така завършил живота на папа Бонифаций ІХ, но доста преди смъртта си той, папа Бонифаций ІХ, се погрижил за приятеля си Балтазар Коса. На 27 февруарий 1402 година Балтазар Коса бил ръкоположен и издигнат в сан кардинал...

До тука говорехме само за Балтазар Коса, за неговия път и за неговите действия, а забравихме за красивата Яндра дела Скала, която през цялото това време го е следвала на всякъде.

Яндра дела Скала е преживявала много несгоди и лишения заради нейния любим Балтазар Коса и за когото тя е била готова на всичко.

Когато пристигнали в Рим Балтазар Коса настанил Янра дела Скала в най-богатия и най-красивия дворец в този град. При Яндра дела Скала, Балтазар ходил само нощем, а през деня се забавлявал с красивите римлянки между които той имал безброй любовници. По онова време божите служители били смятани за най-изтънчените любовници, защото знаели да пазят тайна, а това било много ценено от жените. Имало много красиви римлянки, които били готови на всичко за да преспят поне една нощ с младия и красив Балтазар Коса. А той бил много образован и най-важното, богат... и то много, много богат. На всичкото отгоре този млад и красив мъж бил и под покровителството на папата, а това го правело още по-желан от жените. Така, че за жените Балтазар Коса имал всичките мъжки достоинства, които можели да бъдат желани от една жена.

Красивата Яндра дела Скала гледала тъжно любимия си Балтазар Коса как и при коя жена ходи и се забавлява, но нищо не казвала. Само очите на Яндра били винаги навлажнени като на жена, която скришно си е поплакала.

Тука пак ще прибегнем до записките на папския секретар Дитрих фон Ним, който казва:

“Не може да не се каже, че Балтазар Коса, както и преди, активно действаше на еротичното поприще. Нечувани и с нищо несравними дела вършеше Балтазар Коса по време на пребиваването си в Рим. Тук може да се изброи всичко: разврат, кръвосмешение, измяна, насилие и други гнусни грехове, срещу които беше насочен някога гневът Божий.”

Балтазар Коса е преспивал редовно със съпругата на брат си Микел, който пътувал с корабите на големия им брат Гаспар Коса като пират. Балтазар Коса познавал отдавна тази жена, която била сестра на един от кардиналите на папа Бонифаций ІХ. Той я съблазнява и прелъстява докато тя още е била съвсем младо момиче. След това Балтазар решава да ожени брат си Микел за нея и успява да осъществи сам този брак. Балтазар Коса смятал, че като ожени брат си Микел за тази жена ще му осигури добро бъдаще на църковен служител, тъй като тази жена е сестра на кардинал.

Балтазар Коса отишъл и помолил папа Бонифаций ІХ да назначи Микел за генерален капитан на морските сили, които служили на Ватикана. И като на такъв всичките капитани на кораби, които се намират в служба на църквата трябвало да се подчиняват на неговите заповеди.

Като генерален капитан Микел рядко идвал в Рим, защото работата му била на корабите в морето и далеч от Рим. Неговата съпруга оставала с месеци сама и се чудила какво да прави. Веднъж се сетила за стария си любовник Балтазар Коса и те двамата отново се събрали, но тайно. Яндра дела Скала знаела, че Балтазар имал много любовници, но за тази и тя Яндра, нищо не узнала и нищо не разбрала.

Нека прибегнем пак до нашия, стар познайник, секретаря на папската канцелария Дитрих фон Ним, който е и биограф на Балтазар Коса и който пише следното:

“Само в Болоня Коса успя да съблазни повече от двеста жени. Той отиде там по поръчение на папата, за да разреши различни въпроси отнасящи се до църквата и политиката, но не забрави при това и своите любовни работи. Любовници му бяха омъжени жени, вдовици, девойки и монахини от манастирите. Някои от тях го обичаха и доброволно му ставаха любовници, но някои бяха грубо изнасилвани в самите манастири от бившия пират, приятеля на Бонифаций ІХ.

Омъжените жени съзнателно се жертваха, защото, макар че Коса привидно ги похищаваше (с тяхното съгласие б.а.), участта им беше предрешена. Ако се върнеха в дома, който беше опозорен от тях, повечето биваха убивани от обезумелите от злоба и ревност съпрузи (това е било съвсем нормално за онова време, ако жена изневери на съпруга си да бъде убита от него б.а.).

Но нашият Балтазар Коса освен, че е обичал жените и е бил и голям и изтънчен любовник, но преди всичко той е бил и голям кавалер. Балтазар Коса е мислел за жените, които му се отдават. Така поне аз мисля, защото след като Коса е приспивал с жена, то след това, той прави тази жена богата. Балтазар Коса е давал толкова пари на жената, с която е преспивал, че тя спокойно е можела с тези средства да си закупи собствен, нов дом и да не се прибира в дома при мъжа си. И освен това с тези средства, тази жена освен, че си е купувала нов дом тя е можела да си наеме и прислуга. Така жената, която преспивала с Балтазар Коса е могла да живее и то добре до края на дните си със средствата, дадени и от красивиа млад кардинал. И това той е правил за всяка “негова” жена! Така, че нито една от жените приспали с Балтазар Коса не е била убивана от мъжа си.

В Болоня Балтазар Коса е потърсил и неговата любовница и стара приятелка от студентските си години Има Даверона. Когато Балтазар Коса отишъл в дома на Има Даверона и попитал за нея се оказало, че Има е напуснала Болоня, защото се е омъжила. Съпругът на Има Даверона бил голям богаташ от Милано и се казвал Аньоло Джаноби. Та като негова съпруга и Има Даверона заминала заедно с него за Милано. Балтазар Коса търсел Има не като любовница, а като приятелка, на която той искал още веднъж да поблагодари, защото ако помните, Има Даверона спасява Коса и Яндра от кладата на инквизицията в Болоня.

След като не намира Има, Балтазар Коса, както знаем, бил в Болоня по поръчение на папа Бонифаций ІХ. След това от Болоня Коса заминал за Ферара където е оглавил папските войски и е успял да присъедини отново Папската област. Именно тук Балтазар Коса се е проявил като талантлив военачалник и отличен дипломат, който майсторски е умеел да използва и е използвал всичките позволени и непозволени методи...

По този начин най-богатите папски енории като Болоня, Перуджиа и Асизи попадат под властта на папския легат Балтазар Коса, който и без това вече е имал доста голяма власт и огромно богатство.

След смъртта на папа Бонифаций ІХ на престола на Свети Петър се възкачил папа Инокентий VІІ. Този папа ръководил християнския свят само две години, защото бил отровен от самия Балтазар Коса със специална, бавна отрова. Това станало, защото папа Инокентий VІІ е започнал да завижда на кардинал Балтазар Коса за неговите политически успехи, за властта и неимоверното му богатство, които той имал и решил да му отнеме управлението над Болоня, но нека да не избързвам.

При папа Инокентий VІІ всичко си вървяло по старому, без никакви промени, освен едно. Точно по времето на този папа във Ватикана се случват едни убийства на видни римски граждани и техните трупове били изхвърлени направо на улицата и то, от позорците на неговия дворец, от двореца на папа Инокентий VІІ, но как и защо става това...

Гражданите на Рим искали да бъде дадена свобода на този град и Рим да не е под влиянието на папите. С това искане на римляните папите не били съгласни, но давали обещания, че те ще се постараят Рим да бъде освободен от тяхното влияние.

Дълго време гражданите на Рим очаквали свободата си, но тя не идвала докато един ден търпението на римляните се изчерпало и те въстанали срещу папата. Точно по това време на престола на Свети Петър бил папа Инокентий VІІ.

       Въстаналите граждани на Рим успели да освободят Рим от папските привърженици и ограничили тяхното влияние да бъде само във Ватикана. Папа Инокентий VІІ бил принуден да приеме условията на гражданите на Рим, които гласели, че Рим трябвало да бъде управляван от десет човека и седем от тях да са избраници на римските граждани, а трима да бъдат избраници на папата. Привидно, папа Инокентий VІІ избрал трима от най- верните си кардинали и ги назначил, но въпреки това нарушил това споразумение, като не освободил войските си, с които той, папа Инокентий VІІ, бил завзел Капитолиума на Рим. И тъй като папата твърдо отказвал да напусне Капитолиума, то римляните продължили тази война с папата.

На шести август 1405 година най-уважаваните граждани на Рим отишли в двореца при папа Инокентий VІІ да преговарят с него от името на римския народ. На тези преговори папа Инокентий VІІ се съгласил с всичките искания на гражданите на Рим. Делегатите си тръгнали, за да съобщят тази радостна новина на римския народ, но не били пуснати да излязат от двореца на папата. По заповед на Людовик Мелиорати, племенник на папа Инокентий VІІ, който присъствал на преговорите, тези делегати, които били най-уважаваните граждани на Рим, били убити и изхвърлени на улицата, през прозорците на папския дворец.

Това деяние убедило гражданите на Рим, че папата смята да тури край на безредиците чрез терор и че папа Инокентий VІІ въобще не го интересува за мнението на народа на град Рим.

Убитите граждани, били деветте най-уважавани човека в Рим, както казахме. Това били хора с много високо обществено положение и с много високи длъжности. Като видял това, народа на Рим се втурнал разярен към папския дворец. Бързо било намерено оръжие и къщите на кардиналите започнали да бъдат опожарявани. Западната част на града била бързо завзета от хората и там били избити много привърженици на папата и техните дворци били превзети, а тези дворци били запазвани до тогава с голям труд от папските привърженици. Когато настъпила нощта се започнало и едно страхотно клане. За тази страшна нощ ни разказва летописецът Леонардо Аретино, който с голям труд успял да се промъкне през разярените тълпи от народ до двореца на папата и ето какво казва той:

“Неузнаваем, в плаща на моя слуга, който той ми наметна на раменете, прекосявах улица след улица, като едва се провирах през тълпата въоръжени хора. Първото, което ми се хвърли в очи пред папския дворец, бяха труповете на убитите. Те лежаха на площада пред Ватиканския дворец и кръв се лееше от раните, на тези невинни хора, нанесени от убийците по заповед на папския племенник. Въпреки ужаса, който ме обзе, аз все пак се спрях и погледнах лицата им. Между тях познах някои свои приятели и не можах да сдържа сълзите си...

Успях да проникна в двореца и намерих там папа Инокентий VІІ, много огорчен от станалото. Той не беше давал заповед за убиването на тези хора и не бе участвал в престъплението на своя племенник. Но въстаналите не знаят това и значи той повече не можеше да остава в Рим. Трябва да бяга, за да спаси живота си, а е толкова стар! Той оплакваше съдбата си, вдигнал очи към небето, сякаш призоваваше бога за свидетел на своята невинност. Още същата нощ Инокентий VІІ, треперейки от страх пред народното отмъщение, избяга от Рим и се скри във Витербо.”

Папа Инокентий VІІ се завръща в Рим едва след време, когато вече е било поне малко забравено за това престъпление.

Докато в същото време кардинал Балтазар Коса продължава любовните си похождения и то с не по-малка страст и навсякъде е бил придружаван от приятеля си Малчо. Едноокия и грозен гигант, сега произведен в свещеник е уреждал любовните срещи и квартирите на кардинал Коса. Балтазар Коса само е показвал на Малчо жената, с която е искал да преспи и грозния гигант е изпълнявал поръчката на кардинала в точно уречения ден и час.

Веднъж в Перуджия нашият кардинал Коса съвсем случайно се среща с една стара приятелка, която му е била любовница още от времето на пиратските му години. Зарадван кардинал Балтазар Коса отишъл и приспал с нея, но се оказало, че тази жена има и дъщеря, с която живеела под един и същи покрив. Като видял младото момиче очите на кардинала светнали с блясъка на вечния непримирим, порочен и сластолюбив съблазнител. Но майката на  красивото момиче обяснила на Балтазар Коса, че това е негова дъщеря, която се е родила от връзката и с него още когато той, кардинал Коса, е бил пират. Момичето било много красиво, добре сложено и с прекрасни женствени форми, от които кардиналът започнал да трепери от страст. Така Балтазар Коса прелъстил младото момиче, което според думите на майката била негова дъщеря. Кардинал Коса започнал съвсем редовно да посещава двете жени като приспивал и с двете. Години по-късно, когато кардинала станал папа Йоан ХХІІІ, той видял една млада красавица и заповядал на грозния гигант Малчо да му доведе тази девойка и още същата вечер той отнел честта на младото момиче, което се оказало негова дъщеря и внучка родена от връзката му с красивата си дъщеря, която пък била родена от неговата любовница от пиратските му години. Това момиче е било родено след връзката му с дъщеря си когато още бил кардинал. Така Балтазар Коса обезчестява майката на младини като пират, по-късно като кардинал, обезчестил