ЛЪЖА от Димитър Стойков -19 - Продължение от Защо има двама папи с името Йан ХХІІІ

ЛЪЖА от Димитър Стойков -19 - Продължение от Защо има двама папи с името Йан ХХІІІ

събран народ, та участта на тези „проповедници” да послужи за пример на ония, които имат намерение да следват учението им” - ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Следващият крал Хенрих V, който е син на крал Хенрих ІV започва още по-буезпощадно да преследва така наречените Еретици или привърженици на учението на професор Уиклиф, като ги обвинил, че организират заговори слещу Англия и така, по този начин се започнали поголовни преследвания, арести, изтезания и убийства.

Папа Йоан ХХІІІ безпощадно започва да предледва и лихварството, като в същото това време сам се занимава с лихварство като открива собствена банка, която е имала клонове както в големите, така и в малките градове на Папската област и по този начин Папската държава е пренадлежала на папа Йоан ХХІІІ. Ето какво пише по този повод папският историк и секретар на папската канцелария на Ватикана Дитрих Фон Ним:

„Благодарение на искусното ръководене на това доходно предприятие Йоан ХХІІІ натрупа баснословно богатство”

Особено недоволство и негодуване сред народа е предизвиквало порочното държание на папа Йоан ХХІІІ и неговата непреодолима слабост към жените, неговата поквареност, еротичните му сексуални похождения и най-вече кръвосмесителните му връзки, които той е смятал за нещо обикновено. Също както и преди, когато е бил пиратът Балтазар Коса, а след това и през студентските си години в Болоня, а накрая вече и като папа Йоан ХХІІІ, винаги са го привличали красивите жени, които той е преследвал много настървено. Народът на Рим е виждал как този „духовен пастир”, който е призовавал, както в булите си, така и в посланията си към народа, да има морална строгост и въздържание, а в същото време той самият се е показвал като един обикновен и невъздържан женкар. Връзките на папа Йоан ХХІІІ с развратни жени и млади девойки, които той сам  е развращавал са нямали брой.

Точно по същото време папа Йоан ХХІІІ, е имал и една връзка с Динора Черетами от Перуджиа и ако си спомняш драги ми читателю Балтазар Коса още като млад пират, как имаше една връзка с едно момиче на има Констанца. След години вече като Кардинал Коса той имаше връзка със същата тази Констанца и нейната дъщеря Джилда едновременно, а Констанца го уверяваше, че Джилда е и негова дъщеря, но кардинал Коса даже и не обърна внимание на тази малка подробност и обезчести собствената си дъщеря, която тогава e забременяла от него и сега вече като папа той става и любовник на своята пак дъщеря, но и внучка, Динора, която е носела фамилното име Черетами, защото още тогава Балтазар Коса е успял да омъжи своята, тогава млада любовница, Динорината майка, за доста заможния учен лекар и притежател на аптека в Перуджиа, Черетами.

Много от летописците твърдят, че точно този аптекар и лекар, Черетами, е снабдявал папа Йоан ХХІІІ със специални отрови, които папата е ползвал много успешно срещу своите врагове и неудобните за него хора, а в същото време папа Йоан ХХІІІ е правел много услуги на това семейство. Същите летописци са твърдят, че Динора, която фактически е дъщеря на Чертами, а дефакто е дъщеря, внучка и любовница на папа Йоан ХХІІІ е била само на четеринадесет години и въпреки младостта си е била много порочно и извратено момиче, а веднъж даже подигравателно е попитала папата:

„Балтазаре… Истина ли е, че си ми баща и дядо? – и е добавила – Да,а,а, сега аз съм важна особа, защото самият римски папа е загубил ума си по мене!”

Един от водещите италиански писатели-публицисти,  сатерик и драматург за онова време Пиетро Аретино пише за себе си:

„Казват, че съм син на куртизанка, и това не ме смущава, тъй като душата ми е на крал. Живея свободен, забавлявам се и затова мога да се нарека щастлив.”

Същия този Пиетро Аретино, който е възможно и да не е съвсем прав, но все пак описва живота в женските манастири по онова време така:

„Настоятелките на манастирите правеха всичко възможно, за да услужат на „отеца на християнството”. В манастира се приготвяха няколко стаи, легло с белоснежни, благоуханни чаршафи, за да окажат достойно гостоприемство на редкия високопоставен гост и на неговата приятелка и да им създадат всички условия за „Телесните радости”.

От няколко красиви жени Балтазар Коса или папа Йоан ХХІІІ е избирал най-красивата и така е било и в Болоня и във Флоренция и в Рим, а и навсякъде другаде. Той просто е заповядвал на своя приближен кардинал да заведе девойката, която си е избрал в даден женски манастир, а само след половин час и папа Йоан ХХІІІ отива в посоченият манастир и прекарва часове на сексуални радости с красивата девойка, която се е смятала за късметлийка и се е гордеела с това, че папата е избрал точно нея за своите сексуални забавления и наслади. В същото време монахините от даденият манастир, които в онези времена, са били свободни и не са били заключвани със завист са наблюдавали какво става в манастира и как щастливите жени и девойки, които само преди минути са напуснали обятията на папа Йоан ХХІІІ си тръгвали щастливи и усмихнати. И така при всеки удобен случай всяка красива монахиня е отправяла към папата страстен и желаещ поглед и тези погледи са били забелязвани от папа Йоан ХХІІІ. В тази посока историкът и папски секретар Дитрих Фон Ним пише: 

„Коса смяташе, че само той има право да се наслаждава на чистотата на ”христовите невести”.

А Де Поте, който е също историк и секретар на папската канцелария във Ватикана пише:

„Йоан ХХІІІ по времето на своята власт е лишил от девдтвеност над триста Христови Невести.”

Тука е редно да се каже, че повечето от младите девици, които са отивали в манастир да стават „Христови невести” не са отивали там по собствено желание, а по желание на техните родители, които ги давали в манастирите още като шест или седем годишни момиченца, защото издръжката и възпитанието на младите момичета в манастира е излизало много по-евтино отколкото отгглеждането им и тяхното възпитание вкъщи при родителите си. Тези млади и много красиви монахини са се отличавали с поразителна, много тънка и силна чувствителност. Точно по този повод някога чешкият проповедник, църковен реформатор и последовател на Ян Хус – Ероним Пражки е казал:

„За жените посветили се на Бога, дори само гласът на мъж е дяволско изкушение.”

А великият флорентински писател, поет и хуманист Джовани Бокачо, който е написал и прочутия сборник от сто новели „Декамерон”, в който чрез литературния си похват „разказ в разказа” успява да изобличи в един широк спектър, който обхваща почти всичко, от еротичното до трагичното в социалните явления сред римокатолическите духовници сред които цари разврат, похотливост, притворство, алчност и лицемерие. Този роман-шедьовър е отхвърлен и заклеймен от Римокатолическата църква и е дистанциран даже и от самия автор Бокачо, който казва:

„Именно принудителното изпращане в манастир в тъй ранна възраст на младите момичета е само една от причините за разпуснатостта, която цари в манастирите на Италия. Нашите женски манастири не са могли да приобщят към служение на Бога нито една душа. Но за това пък са създали безброй много жрици на Афродита.”

Имало е и още причини за развращаване на монахините и това е било, че в манастирите е имало и много жени, които отивали там доброволно и с голямото желание да „изкупят” греховете си, защото преди това те били професионални проститутки. Но на тези професионални проститутки им било много трудно да се откажат от предишния си начин на живот и те продължавали да практикуват и да водят същия живот вътре в манастира, като с това покварата плъзвала и между другите, млади и девствени монахини, които с радост ставали големи развратници. И така нашият герой папа Йоан ХХІІІ когато посещавал женските манастири се чувствал в свои води, но в същото време издавал сурови закони срещу разврата в манастирите. Ето и един такъв папски указ издаден от Балтазар Коса още през 1403 година, когато той още е бил Кардинал и папски легат в Болоня и в този указ се казва: „За да се запазят непорочните нрави и честта на монахините, които живеят в светите обители, за да ги запазим от съблазън… забраняваме достъпа в манастирите на светски лица от мъжки пол без специално разрешение от висшия църковен ръководител на града, тъй като те лесно могат да се срещнат там с монахините и да разговарят с тях.

Забраняваме също свиринето на хармоника и на други музикални инструменти близо до манастирите. Нарушителят на нашия указ ще лъде задържан и ще трябва да плати в папската хазна двадесет и пет жълтици. Провинилата се в прелюбодеяние монахиня трябва да плати глоба 500 дуката, а в някои случаи може да бъде осъдена и на смърт.”

Ето такива закони е издавал нашият герой, а в същото време сам е развращавал младите монахини, като е вършил сексуални лудории със същите тези красиви, млади създания, в същите тези женски манастири. Но едва ли „Христовите Невести” са принасяли в жертва своята чистота само на папа Йоан ХХІІІ, защото много разпуснатост, разкош, изнеженост и разврат е имало както тогава така и сега и както в женските, така и в мъжките манастири и заради сексуално удоволствие отдадените на Бога монахини, са били готови на всичко.

Чарлз Луиз барон де Пьолниц в своите спомени от Италия 1734 година пише: