ЛЪЖА от Димитър Стойков -19 - Продължение от Защо има двама папи с името Йан ХХІІІ

ЛЪЖА от Димитър Стойков -19 - Продължение от Защо има двама папи с името Йан ХХІІІ

събран народ, та участта на тези „проповедници” да послужи за пример на ония, които имат намерение да следват учението им” - ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Следващият крал Хенрих V, който е син на крал Хенрих ІV започва още по-буезпощадно да преследва така наречените Еретици или привърженици на учението на професор Уиклиф, като ги обвинил, че организират заговори слещу Англия и така, по този начин се започнали поголовни преследвания, арести, изтезания и убийства.

Папа Йоан ХХІІІ безпощадно започва да предледва и лихварството, като в същото това време сам се занимава с лихварство като открива собствена банка, която е имала клонове както в големите, така и в малките градове на Папската област и по този начин Папската държава е пренадлежала на папа Йоан ХХІІІ. Ето какво пише по този повод папският историк и секретар на папската канцелария на Ватикана Дитрих Фон Ним:

„Благодарение на искусното ръководене на това доходно предприятие Йоан ХХІІІ натрупа баснословно богатство”

Особено недоволство и негодуване сред народа е предизвиквало порочното държание на папа Йоан ХХІІІ и неговата непреодолима слабост към жените, неговата поквареност, еротичните му сексуални похождения и най-вече кръвосмесителните му връзки, които той е смятал за нещо обикновено. Също както и преди, когато е бил пиратът Балтазар Коса, а след това и през студентските си години в Болоня, а накрая вече и като папа Йоан ХХІІІ, винаги са го привличали красивите жени, които той е преследвал много настървено. Народът на Рим е виждал как този „духовен пастир”, който е призовавал, както в булите си, така и в посланията си към народа, да има морална строгост и въздържание, а в същото време той самият се е показвал като един обикновен и невъздържан женкар. Връзките на папа Йоан ХХІІІ с развратни жени и млади девойки, които той сам  е развращавал са нямали брой.

Точно по същото време папа Йоан ХХІІІ, е имал и една връзка с Динора Черетами от Перуджиа и ако си спомняш драги ми читателю Балтазар Коса още като млад пират, как имаше една връзка с едно момиче на има Констанца. След години вече като Кардинал Коса той имаше връзка със същата тази Констанца и нейната дъщеря Джилда едновременно, а Констанца го уверяваше, че Джилда е и негова дъщеря, но кардинал Коса даже и не обърна внимание на тази малка подробност и обезчести собствената си дъщеря, която тогава e забременяла от него и сега вече като папа той става и любовник на своята пак дъщеря, но и внучка, Динора, която е носела фамилното име Черетами, защото още тогава Балтазар Коса е успял да омъжи своята, тогава млада любовница, Динорината майка, за доста заможния учен лекар и притежател на аптека в Перуджиа, Черетами.

Много от летописците твърдят, че точно този аптекар и лекар, Черетами, е снабдявал папа Йоан ХХІІІ със специални отрови, които папата е ползвал много успешно срещу своите врагове и неудобните за него хора, а в същото време папа Йоан ХХІІІ е правел много услуги на това семейство. Същите летописци са твърдят, че Динора, която фактически е дъщеря на Чертами, а дефакто е дъщеря, внучка и любовница на папа Йоан ХХІІІ е била само на четеринадесет години и въпреки младостта си е била много порочно и извратено момиче, а веднъж даже подигравателно е попитала папата:

„Балтазаре… Истина ли е, че си ми баща и дядо? – и е добавила – Да,а,а, сега аз съм важна особа, защото самият римски папа е загубил ума си по мене!”

Един от водещите италиански писатели-публицисти,  сатерик и драматург за онова време Пиетро Аретино пише за себе си:

„Казват, че съм син на куртизанка, и това не ме смущава, тъй като душата ми е на крал. Живея свободен, забавлявам се и затова мога да се нарека щастлив.”

Същия този Пиетро Аретино, който е възможно и да не е съвсем прав, но все пак описва живота в женските манастири по онова време така:

„Настоятелките на манастирите правеха всичко възможно, за да услужат на „отеца на християнството”. В манастира се приготвяха няколко стаи, легло с белоснежни, благоуханни чаршафи, за да окажат достойно гостоприемство на редкия високопоставен гост и на неговата приятелка и да им създадат всички условия за „Телесните радости”.

От няколко красиви жени Балтазар Коса или папа Йоан ХХІІІ е избирал най-красивата и така е било и в Болоня и във Флоренция и в Рим, а и навсякъде другаде. Той просто е заповядвал на своя приближен кардинал да заведе девойката, която си е избрал в даден женски манастир, а само след половин час и папа Йоан ХХІІІ отива в посоченият манастир и прекарва часове на сексуални радости с красивата девойка, която се е смятала за късметлийка и се е гордеела с това, че папата е избрал точно нея за своите сексуални забавления и наслади. В същото време монахините от даденият манастир, които в онези времена, са били свободни и не са били заключвани със завист са наблюдавали какво става в манастира и как щастливите жени и девойки, които само преди минути са напуснали обятията на папа Йоан ХХІІІ си тръгвали щастливи и усмихнати. И така при всеки удобен случай всяка красива монахиня е отправяла към папата страстен и желаещ поглед и тези погледи са били забелязвани от папа Йоан ХХІІІ. В тази посока историкът и папски секретар Дитрих Фон Ним пише: 

„Коса смяташе, че само той има право да се наслаждава на чистотата на ”христовите невести”.

А Де Поте, който е също историк и секретар на папската канцелария във Ватикана пише:

„Йоан ХХІІІ по времето на своята власт е лишил от девдтвеност над триста Христови Невести.”

Тука е редно да се каже, че повечето от младите девици, които са отивали в манастир да стават „Христови невести” не са отивали там по собствено желание, а по желание на техните родители, които ги давали в манастирите още като шест или седем годишни момиченца, защото издръжката и възпитанието на младите момичета в манастира е излизало много по-евтино отколкото отгглеждането им и тяхното възпитание вкъщи при родителите си. Тези млади и много красиви монахини са се отличавали с поразителна, много тънка и силна чувствителност. Точно по този повод някога чешкият проповедник, църковен реформатор и последовател на Ян Хус – Ероним Пражки е казал:

„За жените посветили се на Бога, дори само гласът на мъж е дяволско изкушение.”

А великият флорентински писател, поет и хуманист Джовани Бокачо, който е написал и прочутия сборник от сто новели „Декамерон”, в който чрез литературния си похват „разказ в разказа” успява да изобличи в един широк спектър, който обхваща почти всичко, от еротичното до трагичното в социалните явления сред римокатолическите духовници сред които цари разврат, похотливост, притворство, алчност и лицемерие. Този роман-шедьовър е отхвърлен и заклеймен от Римокатолическата църква и е дистанциран даже и от самия автор Бокачо, който казва:

„Именно принудителното изпращане в манастир в тъй ранна възраст на младите момичета е само една от причините за разпуснатостта, която цари в манастирите на Италия. Нашите женски манастири не са могли да приобщят към служение на Бога нито една душа. Но за това пък са създали безброй много жрици на Афродита.”

Имало е и още причини за развращаване на монахините и това е било, че в манастирите е имало и много жени, които отивали там доброволно и с голямото желание да „изкупят” греховете си, защото преди това те били професионални проститутки. Но на тези професионални проститутки им било много трудно да се откажат от предишния си начин на живот и те продължавали да практикуват и да водят същия живот вътре в манастира, като с това покварата плъзвала и между другите, млади и девствени монахини, които с радост ставали големи развратници. И така нашият герой папа Йоан ХХІІІ когато посещавал женските манастири се чувствал в свои води, но в същото време издавал сурови закони срещу разврата в манастирите. Ето и един такъв папски указ издаден от Балтазар Коса още през 1403 година, когато той още е бил Кардинал и папски легат в Болоня и в този указ се казва: „За да се запазят непорочните нрави и честта на монахините, които живеят в светите обители, за да ги запазим от съблазън… забраняваме достъпа в манастирите на светски лица от мъжки пол без специално разрешение от висшия църковен ръководител на града, тъй като те лесно могат да се срещнат там с монахините и да разговарят с тях.

Забраняваме също свиринето на хармоника и на други музикални инструменти близо до манастирите. Нарушителят на нашия указ ще лъде задържан и ще трябва да плати в папската хазна двадесет и пет жълтици. Провинилата се в прелюбодеяние монахиня трябва да плати глоба 500 дуката, а в някои случаи може да бъде осъдена и на смърт.”

Ето такива закони е издавал нашият герой, а в същото време сам е развращавал младите монахини, като е вършил сексуални лудории със същите тези красиви, млади създания, в същите тези женски манастири. Но едва ли „Христовите Невести” са принасяли в жертва своята чистота само на папа Йоан ХХІІІ, защото много разпуснатост, разкош, изнеженост и разврат е имало както тогава така и сега и както в женските, така и в мъжките манастири и заради сексуално удоволствие отдадените на Бога монахини, са били готови на всичко.

Чарлз Луиз барон де Пьолниц в своите спомени от Италия 1734 година пише: 

ЛЪЖА от Димитър Стойков -18- Продължение от Защо има двама папи с името Йоан ХХІІІ

Това задължава Владислав ІІ Ягело да продължи войната с - ПРОДЪЛЖЕНИЕ

          

кръстоносците, която се е водила още от ХІІІ век и да защити интересите на Полша и Литва.

Но каква е била причината за да се води тази война? Ами още през тринадесетия век тевтонските рицари, които били подчинени пряко на папата, са били помолени от полския княз Конрад Мазовиецки да отидат в земите около Кулм, днешно Хелмно, за да помогнат в кръстоносния поход срещу езичниците прусаци, които от своя страна контролирали търговията с кехлибар. Самия княз Конрад Мазовиецки неуспешно се е опитвал в продължение на няколко години да завладее прусаците, но не успява и тогава Тевтонските рицари получили правото да владеят територията на Прусия, като за това им е била дадена златна була от императора на Свещената Римска империя, като тази златна була е била придружена и папски указ за целта. Тогава Тевтонския орден  е успял да унищожи прусаците почти напълно, а малко по-късно тевтонците получават и земите на север по брега на Балтийско море, днешни Литва, Латвия и Естония, като са имали амбициите и за по-нататъшното разширяване на тези свои владения.

Има още много история тука, но накратко казано, така се е стигнало до Битката при Таненберг или битката при Грюнвалд, която е била и решителното сражение между обединените сили на кралство Полша и Великото литовско княжество от една страна и Тевтонския орден от друга. Монашеския орден на Тевтонските рицари е претърпял голямо поражение, от което никога не се възстановява, а великият магистър Улрих фон Юнгинген е бил убит. Битката при Таненберг е била една от най-големите битки в тогавашната средновековна Европа и ще остане паметна в историята. Така, предвожданата от Владислав II Ягела полско-литовска армия разгромява рицарите от Тевтонския орден в тази известна битка при Грюнвалд, която се е състояла на петнадесети юли 1410 година, но не успява да покори напълно Тевтонците и т.н. …

Сега вече можем да се върнем и на нашият герой Балтазар Коса, който тогава е папа Йоан ХХІІІ и като такъв успява да въдвори ред и в Полша. Йоан ХХІІІ е изпратил свой пратеник при полския крал Светослав ІІ Ягела и този пратеник, който е бил архиепископа на Пияченца е успял да помири кръстоносците с краля на Полша...

Ето какво пише по този повод и историкът Камило Да Виореджио: „Тевтонските рицари-кръстоносци, въпреки численото си превъзходство, търпяха големи загуби от войските на Владислав Ягело. И Йоан ХХІІІ, като посредничеше между двете страни, се грижеше главно за кръстоносците”

А историкът Форстер пише: „Владислав беше съгласен на примирие, но само при условие, че рицарите ще върнат всичко награбено и ще заплатят, освен това, шестотин хиляди флорина на краля. Условията му бяха приети.”

Да така е, драги ми читателю, правилно си прочел, че Форстер е написал: ”Условията му бяха приети”, а това означава, че Тевтонските рицари е трябвало да върнат всичко онова, което са били награбили плюс шестотин хиляди флорина. Но всички знаем, че това е било просто невъзможно и въпреки това парите са били върнати на Владислав Ягело, каквото е било условието на направеното споразумение. Интересното е от къде са били взети толкова много пари за да бъдат изпълнени условията по това споразумение с полския крал Владислав Ягело. Съвсем естествено е, че Тевтонските рицари не са връщали нищо и не са плащали нищо, но парите по условието, въпреки това, са били дадени, но този път от самия папа Йоан ХХІІІ. Само не си и помисляйте, че папата е платил това за сметка на собствените си приходи. Нашият герой Балтазар Коса или в случая папа Йоан ХХІІІ лично издига четеринадесет духовници в сан кардинал и тези нови кардинали са заплатили за това свое издигане в духовната иерархия със съответната сума, която е била даже по-голяма от исканата от полския крал и точно с тези пари папа Йоан ХХІІІ, е заплатил подкупа на Владислав Ягело. Ето така далновидно са се въртяли духовните работи от нашия герой Балтазар Коса и по този начин се стига и до признанието на папа Йоан ХХІІІ от почти всички Европейски държави само с някои съвсем  малки изключения.

Сега вече Балтазар Коса е осъществил и заветната си мечта да влезе като законен духовен пастир на цяла Западна Европа в своята столица Рим. И наистина папа Йоан ХХІІІ тържествено влиза във вечния град придружен от възторжени тълпи от римляни, които са приветствали новия папа. Така започва новата епопея на папа Йоан ХХІІІ. След като нашия герой Балтазар Коса или папа Йоан ХХІІІ удобно се е настанил в папския дворец на Ватикана първото нещо, което той прави е да издигне още няколко духовници в кардинали за да попълни с получените средства своята лична хазна, а след това се оглежда и се осведомява какво става с църконите работи по света, каква е политиката и кое е най-важното нещо за момента и наистина вижда, че има едно учение, което е проникнало от Англия и е завладяло континетнална Европа и това учение може веднага да бъде порицано като еретическо.

Джон Уклиф… Това е било име на един професор по теология в Окссфордския университет, който цял век и половина преди Мартин Лютер е настоявал за реформация и заздравяване на църквата. Този професор Уклиф много енергично е защитавал правата на всички национални църкви, в това число и на Английската църква, да се борят против посегателствата на папската институция или по-точно, посегателствата на папата върху самостоятелността на църквите. Същия професор Уклиф е издигнал и идеята за Библията, която да не е написана само на латински език, а да бъде преведена на всички езици, за да бъде достъпна и разбираема за всички народи и фактически най-стария превод на Библията на английски език е направен от Джон Уиклиф. 

Църковните историци говорят в своите исторически записки, че преди 1381 година и кралят на Англия и едрите феодали са подкрепяли професор Уклиф, защото завиждали на богатството на църквата и техния стремеж е бил да завладеят земите, които светата църква е притежавала. Избухналото селско въстание през 1381 година, обаче, заставя всичките, които имали власт да се съюзят и така професора от Оксфортския университет Уклиф останал напълно изолиран, а неговото, все пак прогресивно учение, било забранено, осъдено и обявено за еретическо…

По същото това време нашия герой Балтазар Коса или вече папа Йоан ХХІІІ се обърнал с писмо към Краля на Неапол – Владислав, който бил подръжник на папа Григорий ХІІ и прибрал и подслонил този папа при себе си в Гаета в централна Италия под негово закрила. Папа Йоан ХХІІІ, обаче заплатил сто хиляди форинта на Неаполитанския Крал Владислав, който имал финансови затруднения, за да го признае и Неаполитанския крал Владислав веднага признава папа Йоан ХХІІІ, свиква всичките свои църковни иерарси, като ги накарва и те да признаят папа Йоан ХХІІІ и изгонва от Гаета, папа Григорий ХІІ, който напуска Неаполитанското кралство и отива в град Римини, където владетелят е Карло Малтеста, голям почитател и приятел на папа Григорий ХІІ.

Йоан ХХІІІ изпраща писмо до папа Григорий ХІІ, като му предлага да го признае и той и да се откаже от папския престол, като му обещава да го направи пръв кардинал и да му плати и на него петдесет хиляди форинта, но папа Григорий ХІІ не приема, а му изпраща анатема (анатемата е най-тежкото наказание, което се използва и до днес в църковните институции за борба с противниците на светата църква, като: еретици, владетели, духовници, грешници б.а.), на която папа Йоан ХХІІІ отговоря също с анатема. И така папа Йоан ХХІІІ решава да свика и започва да подготвя църковен събор за решаване на църковните проблеми, които е трябвало да бъдан решени още на събора в Пиза.

Годината е 1413 и в Рим тържествено е открит църковен събор, на който са присъствали представителите на всички Западноевропейски държави. Този събор е бил свикан от папа Йоан ХХІІІ в Рим, за да се обсъди на него каква и как да бъде водена борба с английските еретици и тези оратори, които се изказвали събора, са отделяли особено голямо внимание за да порицаят еретическото учение на професора от Оксфордския университет Уиклиф, което било проникнало дълбоко в континентална Европа. Съборът е заседавал цели два месеца и под силното внушение на папа Йоан ХХІІІ това учение на Уиклиф е било обявено за еретическо от скоро възкачилия се на престола Хенрих ІV от династията Ланкастър, който бил вече оръдие в ръцете на католическата църква и по-точно, оръдие в ръцете на папа Йоан ХХІІІ. Тука можем да кажем по няколко думи за тази династия, защото нейната история е доста интересна.

Династията Ланкастър е кралски род, който е клон от династията Плантагенет. Това название е на един род от английски крале, който идва от Анжуйската династия, които са управлявали Англия от 1154 до 1399 година, а има и други историци, които твърдят, че този род е управлявал Англия до 1485 година, но това не е от значение за нас. Плантагенети са преки потомци и наследници на графовете на Анжу, а техните потомствени владения са се намирали във Франция.

Постепенно освен над Англия и Анжу властта на Плантагенетите се е разпространила и над френските области на Аквитания, на Нормандия и над Бретан, а в Англия и над Уелс, Ирландия и остров Кипър.  Тази династия започва да има и претенции за наследствени права върху кралските корони на Франция, на Кастилия, на Йерусалим, на Рим и на остров Сицилия. Плантагенетите с техните връзки и владения коино се намирали от другата страна на Ламанша, са ставали причини за чести сблъсъци с френската кралска династия на Капетингите, но след отстраняването на тази династия от властта в Англия, на английския престол започват да се изкачват крале от родовете на Ланкастър и на Йорк чийто произход е също от кралския род на Плантагенетите. Този род от английски крале е започнал да се нарича "Плантагенет" през ХV(петнадесети) век, но в историята това име се утвърждава през едва през ХVІІІ (осемнадесети) век, защото произхожда от прозвището, което било дадено на бащата на крал Хенри II, Жофроа V д'Анжу, който бил наричан Плантажене, защото имал навик да украсява шлема си с клонче от жълтуга.

За основател на рода Ланкастър се смята Джон Гонт, херцог Ланкастър от 1340 до 1399 години, който е бил член на династията на Плантагенетите и трети син (други казват, че е четвърти син) на английския крал Едуард III (трети) и Филипа дьо Ено. Той е наречен Джон Гонт, защото е бил роден в Гент, което е графство Фландрия (днешна Белгия б.а.). По-късно, към края на неговия живот, са тръгнали различни зли слухове, че Джон Гонт бил син на гентски месар, но тези слухове са били повлияни от факта, че баща му крал Едуард ІІІ е отсъствал по време на раждането на своя син.

През 1399 година синът на Джон Гонт-Хенри Болингбрук сваля от трона своя братовчед крал Ричард II (втори) и става крал под името Хенри IV, за който говорим сега в това четиво, но запазва титлата херцог Ланкастър, която продължават да наследяват и неговият син, а и внукът му.

Наследник на Джон Гонт става синът му Хенри V, който е крал на Англия от 1413 до 1422 година и който на свой ред е наследен от единствения си син крал Хенри VI, който е станал крал едва на десет месечна възраст и управлява в началото чрез своите чичовци Джон, херцог Бедфорд и Хъмфри, херцог Глостър от 1421 до 1471 години.

Крал Хенри VI (шести) е страдал от психическо разстройство и през 1461 година той е бил детрониран от другия младши клон на Плантагенетите династията Йорк, но през 1470 година в хода на Войната на розите Хенри VІ е отново качен на престола и става отново крал за няколко месеца до април 1471 година, след което той е бил затворен в Лондонската кула и убит. Малко преди това е бил убит в битката при Тюксбъри и единствения син на Хенри VІ и това е Уелският принц Едуард.

С убийството на Хенри VI се приключва с династията Ланкастър, защото няма мъжко поколение.

Крал Хенри VII (седми) е основател на династията на Тюдорите, който е заел Английския престол през 1485 година след битката при Босуърт, но той е бил извънбръчен потомък, а впоследствие узаконен син на Джон Гонт и е бил считан за наследник на династията Ланкастър. Встъпвайки на престола, той приема титлата херцог Ланкастър, която от тогава е неразривна част от Британската корона.

И така, както казахме вече по-горе крал Хенрих ІV (четвърти) от династията Ланкастър се е нуждаел много от подкрепата на църквата и фактически той е станал оръдие в нейнете ръце. Този крал започва гонения на привържениците на професор Джон Уиклиф и неговото учение и през 1401 година камарата на общините в Англия е приела статут против еретиците и в този статут се казвало:

„Жалки проповедници, заслужаващи порицание, които бунтуват народа, а църковните служители не знаят как да се борят с тях и как да ги изловят и накажат. От днес нататък на епископите се дава право да арестуват и хвърлят в затвора Еретиците лоларди. А ако те и там продължават да защитават своите идеи и не искат да се отрекат от еретическото учение, ще бъдат предадени в ръцете на светските власти, които са длъжни да приведат в изпълнение установеното от църквата наказание. Еретиците ще бъдат изгорени на клада, а на мястото, където се изпълнява присъдата, да бъде събран народ, та участта на тези „проповедници” да послужи за пример на ония, които имат намерение да следват учението им”

ЛЪЖА от Димитър Стойков -17- Продължение от Защо има двама папи с името Йоан ХХІІІ

реших да приключа с този въпрос веднъж за винаги… - ПРОДЪЛЖЕНИЕ

              

- Грешиш, защото Има е жива и убийците, които ти беше подкупила да убият Има Даверона си признаха – каза Балтазар Коса и продължи:  

- Но нека да бъдем честни Яндра… Ти беше откровенна с мене, а сега аз ще бъда откровен с тебе…

Кардинал Коса станал от стола обиколил веднъж около него, пак седнал и продължи…

 - Аз отдавна знаех за твоите изневери Яндра е, не веднага, но разбрах по какъв начин си решила да ми отмъщаваш и това го научих от Малчо, който щях да убия още като те видях в неговото легло, но той всичко си призна по време на изповедта…  Сега ме слушай внимателно Яндра дела Скала, защото ти беше много честна и искренна към мене и това ме задължава и аз да бъда такъв към тебе… Знай, че ти умираш от моята ръка Яндра дела Скала… Знай че ти си отровена от страшна отрова, която протича като болест и от тази отрова връщане няма, а тази отрова ти дадох аз Яндра… Ех Яндра, Яндра… Аз те отрових не заради твоите изневери, защото това бих го търпял и занапред, както ги търпях и до сега… Знай, че ти умираш, защото злобно и упорито преследваше Има Даверона, а Има е жената и никоя друга на този свят, на която принадлежат моята любов и моята нежност…

Кардинал Балтазар Коса стана и си тръгна към вратата, а Яндра дела Скала извика леко, надигна се от леглото и отново падна безжизнено на него. Кардинал Коса се спря, обърна се и се върна до леглото. Той се приближи, протегна ръка, наведе се и затвори очите на мъртвата Яндра…

А на долния етаж от същата болест е умирал и папа Александър V и на трети май 1410 година Петър Филарг или папа Александър V умира…

 Историците от онова време обвиняват кардинал Коса за смъртта на папата и че той, Балтазар Коса, е отровил папа Александър V, за да заеме неговото място на престола на Свети Петър. Така например е било отбелязано в летописите на почти всички историци, а даже и в „Летописа на Болоня” е казано че: „Кардинал Коса нарочно премества папа Александър V в Болоня, за да го отрови там!”…  Историкът Морели е написал: „Всички в един глас твърдят, че папата е бил отровен по заповед на кардинала на Болоня”… А Де Поте пише: „Кардинал Коса отвежда папа Александър V в Болоня, дава му време да състави и изпрати булата с проклятие на своите противници папа Григорий ХІІ и папа Бенедикт ХІІІ и тъй като няма вече нужда от този „послушен инструмент”, решава да се избави от него” и т.н.

Интересното тука, обаче, е че самият биограф на папа Александър V, Маркос Рениери е написал, че:”Обвинението срещу Коса, че той е ускорил смъртта на Александър V чрез отрова, е необосновано обвинение”…

А Дитрих фон Ним, който е секретар на папската канцелария на няколко папи, включително и при Александър V, а става и биограф и на папа Йоан ХХІІІ (Балтазар Коса) е написал, че не може кардинал Коса да бъде така безотговорно обвиняван за смъртта на папа Александър V и т.н.

А в това време кардинал Коса отива и убива в спалнята своя стар приятел и довереник още от пиратските си години Рениери, който тогава е бил вече свещеник и епископ на Фано. Причината за това убийство е била, че Рениери, като любовник и довереник на неговата, на Балтазар Коса, любовница е казал на Яндра дела Скала, че Има Даверона е дошла и ще остане да живее в Пиза. Веднага след като е извършил убийството кардинал Коса е отишъл и се е срещнал с братята кардинали, за да се разбере с тях какъв ще бъде избора на новият папа, та когато се събере конклава да е сигурен, че той, Балтазар Коса, ще бъде избран за папа.

Тука няма смисъл да ти споменавам драги ми читателю, че кардинал Коса е дал най-различни обещания на братята кардинали, че когато го изберат за папа той ще им раздаде високи църковни постове, къщи, различни имоти, а на някои от тях направо им е дал пари, за да гласуват за него, въпреки, че не е имало нужда от това, защото Камило да Виореджио в своята книга   „Vita de` Pontefici”(Живота на Папите), която е била издадена в Неапол през 1753 година е написал:

„Коса е имал достатъчно голяма и добре въоръжена войска, за да принуди със сила кардиналите да го изберат за папа.”

Въпреки това Балтазар Коса не се е възползвал от силата си, а е отишъл да преговаря и да обещава на брътята кардинали, защото това и сега е останало, като една съвсем обикновена традиция при избиранито на папа…

Така или иначе в същия дворец, където преди по-малко от месец, умират почти едновременно, любовницата на кардинал Коса Яндра дела Скала и папа Александър V, та на седемнадесети май 1410 година, там в същия този дворец се събира да заседава и конклава, за да избере новия папа. На този конклав се решава, че няма по способен и по-достоен човек от кардинал Коса, който да заеме престола на Свети Петър, като „Пастир на стадото Христово” и също така е било определено официалното му възкачване на папския престол да стане на двадесет и пети май 1410 година в катедралата „Свети Петроний” в Болоня (свети Петроний е обявен като защитник на град Болоня в Италия).  Така пирата Балтазар Коса е бил избран за новият папа, който пък от своя страна се спира и си избира най-достойтоно, според него име и това име е папа Йоан ХХІІІ.

Защо Балтазар Коса избира името Йоан и коя е причината точно това име да му хареса най-много? Балтазар Коса дълго е търсил кое име да си избере и е прегледал делата на всичките двеста и пет папи, като е гледал кой от тях е оставил най-ярката следа в историята на папите. Тогава, Балтазар Коса вижда името на папа Йоан ХХІІ и силно се впчатлил от действията на този папа. И защо ли?

След смъртта на император Хенрих VII през 1313 година германските князе били свикани да изберат наследник на покойния вече Германски император Хенрих VІІ. Князете трябвало да изберат един от самите тях, който да се възкачи като наследник на Германския императорски престол, но вместо да направят това князете влезли в ненужни спорове и се разделили на две фракции, като едните подкрепяли Лудвиг Баварски, а другите подкрепяли Фридрих Австрийски. При така стеклите се обстоятелства станало така, че било просто невъзможно да бъде избран нов император на Германия, защото князете били неспособни да изберат един от двамата.

Тогава, те князете, помолили папа Йоан ХХІІ да стане арбитър и чрез представители и на двамата претенденти за престола написали писма до папа Йоан ХХІІ, като всеки писал от името на своя избраник и молел папа Йоан ХХІІ да се съгласи да направи подобаваща императорска коронация на неговия избраник. Веднага папа Йоан XXII отговорил с писмо и до двамата кандидати и до всички князе на Бавария, като ги съветвал, с това писмо, да не търсят лесния изход, а да намерят единодушно решение.

Изведнъж Лудвиг Баварски назначил Жан дьо Белмонд за императорски викарий на Италия, въпреки, че още нито един от двамата не е избран за император, а това е било преоргатив само и единствено на императора. Тогава папа Йоан XXII твърдо и ядосано отбелязал, че след като няма император, по право, папата държи формално и временно, императорската власт. Така папа Йоан ХХІІ веднага след като се възкачил на папския престол, издал папска була, в която се казвало, че тъй като след смъртта на Имрератор Хенрих VІІ, то императорския престол на Германия е останал вакантен и той папа Йоан ХХІІ, като наследник на Свети Петър и наместник на Господа Бога Исуса Христа на Земята е упълномощен да поеме управлението, както на духовните така и на мирските дела на християните. Ето защо населението не само на Папската област, но и населението на цяла Италия трябва да се  подчинява на неговите заповеди.

Това много допаднало на Балтазар Коса и той решил да приеме името Йоан ХХІІІ и така под това име пиратът Балтазар Коса става двеста и шестия папа на престола на Свети Петър. Но дали само това е накарало кардинал Коса да избере името Йоан ще видим по-нататък в следващата глава на това четиво.

Изведнъж с възкачването на престола на Свети Петър нашият герой Балтазар Коса или вече папа Йоан ХХІІІ вкарва във Ватикана съвсем свежия и в същото време пагубен, за духовниците светски дух, който е направил живота им по-сладък, защото заедно с този светски начин на живот се започва неописуем разврат, който бил изпълнен с доволство, охолен живот и пропаднали жени, а духовниците без да чувстват никакви угризения и с голямо удоволствие вкусвали от забранения плод и славели не Бога, а папа Йоан ХХІІІ. И точно тука на това място е добре да цитираме някои от историците на Католическата църква и Ватикана, като абат Муре, който в своята „История на папството” пише така:

„ Трябва да се отбележи, че с идването на Йоан ХХІІІ светският дух прониква на светия престол.”

А известният немски историк и дипломат за Австрия Лудвиг Пастор, който се е превърнал в един от най-важните римо-католически историци на своето време и поради тази причина през 1908 година му е била дадена благородническа титла от император Франц Йозеф І и става от Лудвиг Пастор в Лудвиг Фон Пастор, та точно този голям историк в своята "История на папите пише:

„От всички последици на съдбоносния събор в Пиза най-съдбоносна е тази, че за папа бива избран Йоан ХХІІІ.

Разбира се, Йоан ХХІІІ не е бил такова чудовище, каквото го описват враговете му. Но известно е, че него са го интересували само светските работи, че е мислил само за собствените си материални изгоди, че е бил ловък и гъвкав политик, упорит при постигане на целта, повече воин, отколкото църковен служител.”

По-нататък Лудвиг фон Пастор казва:

„Налага се специално да бъде проучена дейността на Йоан ХХІІІ, ако искаме да отделим истината от лъжата, тясно преплетени в описанията на тая личност.”

Всички останали историци като: Ергенротер, Флоримонд  де Раймонд , Карл Джозеф фон Хефеле, Ерлер, а и други, са били много снисходителни и даже когато четем техните описания на този момент от историята, то ние виждаме, че те са имали съвсем благосклонно отношение към личността на папа Йоан ХХІІІ. Те просто обвиняват папа Йоан ХХІІІ само в разврат и нищо повече. Но драги ми читателю, нека и ние с тебе да погледнем какво е станало тогава, когато на престола на Свети Петър се е възкачил папа Йоан ХХІІІ.

Още веднага след като в прочутата катедрала „Свети Петроний” в Болоня е станало тържественото възкачване на светия престол и обявяването на новия папа, който в случая е и нашия герой, пиратът, лудата глава, големият любовник, но и пълният отличник по теология от университета в Болоня Балтазар Коса. Той, както казахме и по-горе е приел името Йоан ХХІІІ, а светският дух веднага прониква и там горе на престола на „Свети Петър.”

Нека да започнем с това, че папа Йоан ХХІІІ още веднага е започнал да възстановява богатството си, което доста се  беше стопило и намаляло, когато сам той лично, ако си споняте, издържаше, плащаше и изпълняваше всичките прищевки на предшественика си папа Александър V.

И така, Йоан ХХІІІ започва с продаването на църковни постове, защото още като кардинал при папа Бонифаций ІХ той научава много добре как трябва да се въртят църковните работи. Наред с този доходен начин за печелене на пари Йоан ХХІІІ пуска в обръщение и продажбата на индулгенции за опрощаване на греховете и то не само за извършени вече грехове, а и на грехове, които предстоят да бъдат извършени. Така например ако някой е решил да убие или да извърши някакво престъпление, което няма да е угодно на Бога, то той си закупува съответните индулгенции на съответната цена за съответното престъпление, което е решил да извърши, било то, убийство, кражба, прелюбодеятие или за каквото престъпление е решил да направи и спокойно си извършва престъплението, но вече без страх от Бога и без никакви угризения, защото с индулгенцията, която си е закупил му е опростено всичко предварително и то лично от папата.

Но е имало и владетели, както знаем от горенаписаното, които не са зачитали събора в Пиза, а също така не са сметнали за нужно да приемат за валидни и решенията и постановленията, които са били взети на същия този събор. Ето защо Папа Йоан ХХІІІ още веднага, с качването си на престола, започнал преговори с тези, които са били зле настроени към него владетели и като много таланлив и забележителен политик, какъвто е бил Балтазар Коса, той успява не само да убеди Сигизчунд, който е крал на Унгария и Бохемия, но и да се споразумее, чрез успешни преговори и с най-стария враг на папския престол, Неаполитанския Крал.

Ето така, новият папа Йоан ХХІІІ успява  да увеличи териториите, които попадат под негово влияние и да стане духовен пастир на населението, което живее в тези територии. По този начин агентите на папа Йоан ХХІІІ, които са продавали индулгенции за опрощаване на стари и нови грехове се появяват в почти всички държави на цяла Западна Европа. Ето какво е казал Дитрих фон Ним за този момент от историята на Ватикана, за който вече знаем, че е бил секретар на папската канцелария на няколко папи, включително и при папа Александър V, а след това става биограф и на папа Йоан ХХІІІ (Балтазар Коса). Та същият този Дитрих фон Ним разказва какво са говорили по тържищата пратениците на папа Йоан ХХІІІ, когато са продавали индулгенции:

„Самият свети Петър, ако бе жив, не би имал такива пълномощия, да прощава греховете ви, каквито е дал на вас папа Йоан!”

И това се е виждало и чувало в държави като: Франция, Англия, Германия, Италия, Полша, Бохемия, Унгария и в много други страни на почти цялата Западна Европа. Но читателят на това четиво трябва да знае, че този начин за скубене на пари от хората не е бил измислен от папа Йоан ХХІІІ, нито от папа Бонифаций ІХ, а това изнудване на народите от църквата е започнало още през 1032 година, което е стотици години преди да се родят тези папи. Тогава през същата тази 1032 година монаси от един много древен манастир Касавра, който се е намирал на остров Тремити, а този остров е бил в Адриатическо море и само на петдесет километра от крайбрежието на Италия. Та тези монаси от този манастир са успели да убедят някакво много богато семейство да внесе баснословна сума пари за да бъде възстановен манастира, като убедили това семейство, че като внесат тези пари Бог ще опрости извършените от тях грехове. Същите Монаси през същата година са заявили на италианския маркиз Малфридо, че по този начин, като даде достатъчно много пари ще успее да се спаси от гнева Господен за извършените от него грехове и съответно маркизът дава много пари за да бъде пречистена неговата безгреховна душа. От тука виждаме колко изобретателни са Божите сружители при намирането на пари…

Има още много такива примери, но по-добре е да видим какво е написал теологът Тома Аквински, който е бил канонизиран за светец през 1323 година от папа Йоан XXII.

Но преди това трябва да знаем, че Свети Тома Аквински е най-видния италиански теолог и схоластичен философ. Неговите идеи лежат в основата на късните философски възгледи на католическата църква, които още са наричани „томизъм”. Папа Лъв ХІІІ съвсем официално провъзгласява томизма, за основоположно учение във всички католически учебни заведения, а самият  свети Тома  Аквински се смята от католиците за най-великия теолог в историята и за един от тридесет и тримата отци на Църквата в това число са и създателите на „Новия Завет”. Това го казвам само като информация, за да видиш и знаеш, драги ми четателю, какви хора са вземали отношение, изказвали са се и какво е тяхното мнение относно индулгенцийте и папските пратеници.

И така ето какво казва Тома Аквински по този въпрос:

„Те се изкачваха в планините, прекосяваха реките, грабеха наивните сиромаси, като им вземаха дори най-необходимото. А за да не им правят спънки, често се уговаряха с местните свещеници:

- Ако събереш паството си сред селото, ние ще ти дадем една трета от получените пари. Заедно с нас ще ядеш каквото искаш и ще пиеш за здравето на ония, които са ни платили…”

По-нататъка свети Тома Аквински продължава:

„Свещениците, повече от които бяха рушветчии и развратници, готови да дадат всичко за пари и ядене, с готовност се споразумяваха с папските пратеници, като подпомагаха мошеническата продажба на индулгенции, а после започваше оргия, на която поканваха заможните селяни с дараве. Те идваха с удоволствие, като си мислеха: „Днеска ще се повеселя, ще си погуляя, а утре ще си купя индулгенция и ще ми бъдат опростени всички грехове.”

Този откъс от мислите на свети Тома Аквински е взет от (Florimond de Raemond, Histoire de l`heresie, Paris, 1610) – което преведано от Френски, приблизително означава това – „История на ерес,” написана в Париж през 1610 година…

Папа Йоан ХХІІІ беше определил строги цени за всеки грях и знаеше неговите пратеници колко пари е трябвало да донесат, на които били давани определен брой индулгенции, от които е трябвало да се получат точно определини пари. Така по този начен били предотвротени кражбите, които вършели или можели да извършат неговите пратеници. Ето и един ценоразпис на индулгенции за определени грехове от историка Де Поте, който пише, че тази „тарифа” имала 385 точки казва между другото:

1. За човек, който е убил майка си, баща си или сестра си е можел да „изкупи” греха си като заплати индулгенция от само един дукат за греха си.

2. За човек, който е убил жена си, за да се ожени за другау индулгенцията е струвала два дуката.

3. Убиец на обикновен свещеник е плащал четири дуката, на епискап девет дуката и веднага се е избавял от мъките в ада.

4. Отравянето не се е смятало за тежък грях, ако се съди по това, че отровителят е трябвало да заплати само дукат и половина за индулгенция.

5. Много по-скъпо плащали тези, които нарушавали някакви закони или задължения, за тях индулгенцията е струвала девет дуката.

6. Монаси, които са извършили прелюбодеяние в манастири или вън от него плащали за опрощаването на греха осем дуката.

7. Грехът „скотоложество” (което е перверзието Содомия и се състои от човешкия сексуален контакт с животно. В руското законодателство това е престъпление и е наказуемо. Същото е и по Наказателния кодекс на Канада в момента е наказуемо б.а.). Това престъпление се оценявало на дванадесет дуката.  

8. Монахини, които са прегрешили в манастира или вън от него заплащали за греха си девет дуката, като запазвали правото си да останат в манастира, а ако са настоятелки (игуменки б.а.), не са били лишавани от почестите и продължавали да управляват манастирите.

9. Съжителството с майка си, дъщеря си или друга близка сродница струвало два дуката.

     10. Изнасилилият млада девойка можел да изкупи греха си като заплати два дуката.

     11. Оня, който искал да яде през пости масло и месо си купувал индулгенция от два и половина дуката.

     12. Крадецът, подпалвачът или извършилият някога убийство изкупувал греха си също срещу два дуката и т.н. списъкът е много голям.

Както виждаш, драги ми читателю, тези „тарифи” за избавление от грях са стигнали и до наши дни и греховете не са стрували много скъпо, а хората с удоволствие са извършвали грехове и са си плащали с удоволствие за това. Е, тогава какво да кажем ние простосмъртните, нали?

След като папа Йоан ХХІІІ е бил признат и от Неаполитанското кралство можело да се каже, че в неговите ръце е била духовната власт почти над цяла западна Европа. Е верно, че все още папа Григорий ХІІ, който е намерил убежиже в Полша и веднага е изпратил анатема на Йоан ХХІІІ и папа Бенедикт ХІІІ, който пък е намерил убежище в Испания, са били против нашият герой, но това изобщо не е плашило Йоан ХХІІІ, защото неговата власт е била призната от всички крале и в почти всички държави.

Така например в Полша се е водила ожесточена война между кръстоносците от Тевтонския орден и полския крал Владислав ІІ Ягело, който бил син на литовския Велик княз Алгирдас. Това е станало причина на четеринадесети август 1385 година да бъде сключена, така наречената, Кревска уния между Полша и Литва, според която през 1384 година Ягело се оженва за полската кралица Ядвига, която пък е била и втора владетелка от Анжуйската династия. Тогава Ягело приема християнството и става Велик княз на Литва и крал на Полша под името Владислав II, а неговата коронация е била направена на четвърти  март 1386 година. Това задължава Владислав ІІ Ягело да продължи войната с

ЛЪЖА от Димитър Стойков -16- Продължение от Защо има двама папи с името Йоан ХХІІІ

Пиза с червената си кардиналска мантия и правеше силно - ПРОДЪЛЖЕНИЕ 

                 

Пиза с червената си кардиналска мантия и правеше силно впечатление с осанката си. Изведнъж кардинал Коса се спря и се втренчи в тълпата, а очите му трескаво блеснаха. Там той между хората видя лицето на верната си приятелка, която толкова много търсеше и искаше да и благодари за помощта, с която му беше спасила живота. Та нали Има Даверона от отчаяние и силна любов му беше донесла хляб с пила и стилет скрити в него, когато той беше затворен в кулата на затвора и този стилет спаси живота му. Да това беше винаги обичащата го с цялото си сърце и душа Има Даверона. Балтазар Коса се втурна и бързо я настигна, хвана я за ръката и докато тя се опомни и разбере какво става Коса бързо и без да говори поведе Има Даверона направо към резиденцията си в Пиза. Има Даверона се радваше на тази среща, а Балтазар Коса с учудване забелязва, че изминалото време не е оставило никаква следа или отпечатък върху красивото лице на жената, която продължаваше да го обича с цялата си душа и сърце. Кардинал Коса държеше здраво за ръката красивата жена и тихо я попита:

- Ти отдавна ли си тука…

- От десет дни, но аз винаги избягвах да се срещна с тебе – отговорила Има Даверона.

Кардинал Коса погледнал Има и я попитал:

- Ти ли предложи на мъжа си да дойдете тука…

- Да аз – бил отговора на красивата жена, която продължавала да го гледа с много любов.

Балтазар Коса се зарадвал на това признание, но в същото време усетил, че някой го наблюдавал. Той веднага се обърнал и видял другата си красива възлюбена Яндра дела Скала, която усмихнато, но с изпитателен поглед го наблюдавала какво прави. Кардинал Коса се обърнал към любимата си приятелка Има Даверона и тихичко и определил среща за другия ден при  гробището, което било известно на цяла Пиза като Компо санто, което било близо до катедралния площад и било известно със своите произведения на изкуството, като в същото време продължавал да води Има нагоре по стълбището на дома си към Яндра дела Скала.

- Яндра – провикнал се Балтазар Коса – това е моя стара приятелка синьора Джаноби от Милано благодарение на която ние с тебе останахме живи.

Яндра дела Скала с ледено студен поглед изгледала Има Даверона, а в същото време кардинал Коса наредил на кардинал Рениери да отиде и да наеме от негово име Палацо Гамбакоти и кардинал Риниери, който е и епископ на Фано отишъл и изпълнил заръката на Коса.

Разкошен и грамаден дворец е Палацо Гамбакоти, който съществува и сега и точно в този дворец Балтазар Коса решава да осъществи срещата си с Има Даверона, която го обичала със същата силна и неподправена любов, въпреки, че вече била женена за миланския феодал Аньоло Джаноби, който въобще не е знаел и не подозирал нищо за миналото на жена си. Кардинал Коса също продължаваше да обича Има Даверона и то съвсем искрено и не само като любовница, а и като добра негова приятелка, която винаги е изпълнявала всичките негови желания…

Конклава за избирането на нов и единствен папа на цялото християнство вместо двамата, които били отстранени от папският престол се е събрал и състоял на петнадесети юни 1409 година. Този конклав се е състоял от двадесет и четири кардинали от които десет са били привърженици на папа Бенедикт ХІІІ и другите четеринадесет на папа Григорий ХІІ. Ето какво пише в книгата на Paschini Pio, Roma nel Rinascimento, Istituto di Studi Romani Bologna (Пио Пашини от  "Болонският институт за Римски изследвания през ренесанса”):

„Само двама можеха да претендират за този висок пост. Единият от тях беше кардиналът на катедралата „Светите Апостоли”, архиепископът на Милано Петър Филарг, грък по произход от остров Крит, известен със своята образованост и висок морал, а другият е кардиналът на катедралата „Свети Евстатий”, знатен неаполитанец, папски легат, владетел на Романия, ловък и влиятелен политик кардинал Балтазар Коса. Повечето кардинали предложиха Коса, но самия кардинал Коса стана и съвсем скромно отхвърли това предложение като каза, че има по-достоен мъж от него и посочи кардинал Петър Филарг от остров Крит. И така на седми юли бе избран кардиналът-грък Петър Филарг, който прие името папа Александър V …”

Когато стария приятел на Коса епископът на Фано кардинал Рениери учудено попитал Балтазар Коса: „Какво направи Балтазаре, защо не прие и не стана ти папата”, то кардинал Коса само загадъчно се усмихнал.

Ето какво пише за това историкът Емилиано Фанчели в книгата си „Балтазар Коса или Антипапа  Йоан ХХІІІ”:

 „Коса отдавна можеше да бъде избран, но реши да се откаже от престола и предпочете да остави под ударите Петър Филарг, знаейки, че той като заеме папския престол под името Александър V, ще стане послушно оръдие в ръцете на могъщия кардинал и легат в Болоня. Като постъпваше така, Коса се грижеше преди всичко за себе си и за своите близки. Тримата му братя, прочутите пирати, заеха висши военни длъжности в папската държава. А самият Коса като съветник и наставник на папа Александър V придоби още по-голямо могъщество. Той ръководеше външната политика на светия престол. И след смъртта на престарелия Александър V навярно той щеше да наследи светия престол.”

Това е било в началото на месец август 1409 година. Една сутрин Балтазар Коса решава да посети своята приятелка и любовница Има Даверона, която както казахме той беше срещнал и беше настанил Има в разкошният дворец Палацо Гамбакоти. Както е вървял нашият герой изведнъж от далече видял, че точно пред палацо Гамбакоти се е била съблала огромна тълпа от хора.

- Какво ли е станало? – си помислил Балтазар Коса и забързал още повече, защото в главата му нахлули изведнъж много мрачни и лоши предчувствия.

И наистина той разблъскал хората, качил се по стълбите бързо и стигнал до спалнята на Има Даверона където тя лежала безжизнена и цялата обляна в кръв, а няколко мъже даржали убиеца който все още държал в ръката си окървавеният стилет, с който той извършил това жестоко убийство. Кардинал Коса със жестоко и потъмняло от гняв лице стоварил няколко юмручни удара в лицето на убиеца и го накарал да си признае кой го е изпратил и кой му е платил за да убие неговата единствена и верна приятелка Има Даверона, която той е обичал с цялата си душа и сърце. А след това кардинал Коса си е тръгнал, защото е трябвало да присъства и на събора, но поръчал да извикат спешно лекар и да се направи каквото трябва по погребението на любимата му Има Даверона.

Преди събора в Пиза в Европа е имало двама папи, а сега вече те станали трима.  Веднага след избирането па папа Александър V папа Бенедикт ХІІІ изпраща анатема, папа Григорий ХІІ не остава по-назад, а и новият папа Александър V също е бил подготвил своята анатема…

„Сега вече всеки папа си имаше по двама противници” пише в летописите си историкът  Де Поте: ”Коса бе „душата” на събралите се в Пиза църковни йерарси през време на събора и продължи да бъде „движеща сила” на третата най-многочислена групировка на разединилата се Западна църква след закриването на събора. Той умело подпомагаше буйното разрастване на тази групировка и в края на краищата трябваше да я доведе до победа. Александър V бе човек безволен и нерешителен, но все пак виждаше в каква пропаст са попаднали двамата стари папи: на свиканите от тях събори бяха дошли съвсем малък брой църковни служители, а народът от местата, където ставаха съборите, бе настроен твърде враждебно. Особено във Фриаул, където беше свикан съборът на Григорий ХІІ. Григорий схваща тази враждебност и решава, че най-правилно ще е да се скрие и по такъв начин да избегне наказанието. Преоблечен, за да не го познаят, той се отправя към Латисана, където трябвало да се качи на кораб. Но хората отгатват намеренията му, залавят го и му отнемат всичките ценности”…

Кардинал Балтазар Коса е бил единствен съветник на папа Александър V и икономически го е подкрепял, като му е давал много пари в брой, давал е толкова много пари колкото му е поисквал папата, а в същото време Арлександър V е продължавал да се оплаква, че няма и няма пари. Кардинал Коса е успокоявал папа Александър V, като му е казвал, че е имало и много по-лоши времена за папският престол. Като голям теолог Балтазар Коса е знаел отлично историята на католическата църква и е обяснявал на Александър V, че наистина е имало такова време, когато Западната църква е била управлявана не от трима папи както е сега, а от петима. Коса е обяснявал на Александър V, че такова събитие е имало точно преди триста години, когато след смъртта на папа Бенедикт VІІІ, братът на Бенедикт, който до тогава нямал нищо общо с църквата, платил и закупил папския престол и станал папа под името Йоан ХІХ. Когато Йоан ХІХ почувствал, че скоро ще умре, то той завещава папския престол на племенника си, който бил син на бившия папа, за да не лиши семейството от скъпо платения висш църковен пост. Племенника му тогава бил едва дванадесет годишен, а някои източници твърдят, че момчето било едва десет годишно и било и много покварено, въпреки възрастта си.

Ето какво пише папа Виктор ІІІ, един от следващите папи, за това момче: „Това не беше приемник на апостол Петър, а приемник на Сатаната. Той беше толкова покварен, мръсен и подъл, водеше такъв безнравствен живот, че аз не се осмелявам да описвам този живот”.

А ето как описва тези събития и специалиста по историята на католическата църква Фанчели Еймар: „Да бъде поставено на папския престол дванадесетгодишно момче станало възможно, защото семейството на графовете Тускулански, което обикновено поставяло папите на папския престол, пак не пожалило златото си и оказало силен натиск върху онези, които трябвало да избират папата”.

Ето какво пише по този въпрос и съвременникът на тези събития, френският летописец Раул Глабер:

„Духовниците от всички чинове открито търгуваха с църковните постове”.

Същият летописец Глабер в своите „Летописи” по-нататък пише:

„Никога досега не са процъфтявали така проституцията, кръвосмешението и всички видове разврат, както когато управляваше това момоче-папа, даващо пример на народа… На края Глабер казва:

„Какъвто пастирът, такова и стадото.”

А историкът кардинал Бароний изтъква и потвърждава всичко казано по-горе от неговите колеги кардинали…

Момчето папа под името Бенедикт ІХ бил на петнадесет години, когато възмутените римляни се вдигнали и го прогонили от престола на Свети Петър. Тогава Бенедикт се обърнал за помощ към германският император Конрат ІІ и той помогнал на папа Бенедикт ІХ отново да заеме мястото на папския престол. Момчето-папа било обзето от страст към жените и изобщо не променя начина си на живот и тогава народа на Рим, дълбоко възмутен и обиден, отново се вдигнал на въстание и искал папа Бенедикт ІХ да бъде свален.

Папа Виктор ІІІ по този повод пише:

„Римляните, възмутени от неговата поквара, от низостта на неговия нрав и страсти, от отвличането на жени и убийствата, извършвани по негова заповед, искаха Бенедикт да бъде свален и да бъде избран друг папа”.

Тогава бил избран нов папа, който бил епископът на Савона Йоан и който приел името, папа Силвестър ІІІ. Силвестър ІІІ бил вторият папа, но не са изминали даже и три месеца, когато Бенедикт ІХ заел отново папският дворец. За това му помогнали неговите роднини и техните приятели. Бенедикт анатемосал Силвестър и си заживял както преди. Но след като Бенедикт ІХ разбрал, че наистина към него народната омраза не е стихнала и че при всички случаи дните му като папа са преброени, то той просто продава длъжността папа… Ето какво пише отново по този повод папа Виктор ІІІ:

„Бенедикт, който предпочиташе да живее като епикуреец, а не като църковен служител, реши изгодно да използва отстраняването си от папския престол и… го продаде.”

Френският историк Де Путе пише по този повод:

„Неговият сродник, римският архипрезвитер Йоан Грациан Закупил престола от папа Бенедикт ІХ и приел името папа Григорий VІ, а това вече бил третият папа. Бившият архипрезвивтер беше по-скоро военен човек отколкото свещенослужител и не можеше да се справя с църковните работи.” Ето защо било решено при него да бъде назначен още един църковен йерарх, който трябвало да помага на папа Григорий VІ да изпълнява задълженията си на „духовен баща на християнството”. По този начин изведнъж на престола на Свети Петър се оказали двама папи едновременно и като прибавим и двамата отстранени, но непримирили се с отстраняването се създало четиривластие, което предизвикало негодуване у римляните, които поискали да бъде премахнато това противозаконие и да се избере нов папа, който да е един за цялото Западно християнство.

Точно по това време се случило да бъде коронясан от папата и германският император Хенрих ІІІ, но нямало папа, който да свърши тази работа и след като научил каква е истината, то Император Хенрих ІІІ  наредил да има църковен събор. На този събор било обявено, че папите Бенедикт ІХ,  Силвестър ІІІ и Григорий VІ са недействителни и че това е незаконно и симонистко…

По този повод епископ Бенжон пише:

„Императорът прогони и тримата папи-дяволи и предложи на римляните да изберат нов папа по свое усмотрение. Но тъй като в Рим не се оказа подходящо лице, за папа бе избран Саксонец, ванденбергският епископ, който прие името Климент ІІ, но само след една  година той е бил отровен от Бенедикт ІХ, който за трети път се възкачил на светия престол.”

Именно точно за тези събития, които били станали тогава преди триста години е разказвал нашият герой кардинал Балтазар Коса на папа Александър V, като с това е искал да го ободри и да разсее страховете на папата. Кардинал Коса е положил доста усилия, за да създаде около папа Александър V много мощен съюз, какъвто да тогава не е имало, но всичко е било напразно. Папа Александър V продължавал да се страхува и да се оплаква, че няма пари, а Коса е задоволявал всичките му нужди, но от папата не показвал никаква благодарност въпреки всичките разходи, които правел Балтазар Коса за него.

Биографът на Александър V пише:

„Папата беше беден, кардинал Коса го издържаше със свои средства”…

А историкът Де Путе дава по-широк поглед за особеностите на папата като пише:

„Александър V бил човек образован, но много слабохарактерен. Той нямал недостатъците, с които както свидетелствуват летописците, се отличавали повечето клерикали. Единственото, за което го порицават, това е слабостта му към яденето. Миланският историк Бернардино Корио пише, че Александър V бил голям чревоугодник. Неговите обеди продължавали часове. Обедът продължавал, докато не се свършвало всичко, каквото имало за ядене в двореца или ако главният готвач не можел вече да измисля нови и нови ястия, които да възбуждат апетита и на без това склонния към лакомия папа. Готвачът трябвало безпрекословно и благоговейно да спазва рецептите за ястия и сладкиши, които папата съставял сам. В такива случаи Александър V го поканвал при себе си и дълго разговаряли как да бъдат приготвени и сервирани тези ястия. С една дума, папа Александър V бил голям гастроном.”

Историкът Де Путе черпи тези сведения от летописеца Андре Билиус, който бил и съвременик на папа Александър V., а италианският историк Сисмонди, пише за Александър V:

„Странен характер имал този папа Александър V. Той бил много образован, добър, славил се със своята благотворителност и стремежа си към мир. Но същевременно бил разточителен и безрасъдно пилеел парите на светия престол, сляпо се доверявал на хитреците и ласкателите, обожавал разкоша и вкусното ядене. Яденето станало негова страст, толкова силна, че той по цели денонощия могъл да яде и пие, без да става от трапезата и без да ляга да спи. (И това – духовният пастир на Западното християнство!)…

Кардинал Балтазар Коса щедро е давал следствата, които са били необходими на Александър V за да удовлетворява своите желания. И по този начин папа Александър V е бил в пълна зависимост от кардинал Коса.

Историкът Ф.Еймар пише:

„През време на своето управление папа Александър V напълно се подчинявал на волята на Балтазар Коса.”

Всичкото това продължава докато не се случва нещо, което е много странно. Разболява се Яндра Дела Скала. Щастливата бодра и жизнерадостна Яндра дела Скала, която винаги е била еталон за здраве, сила и женска красота сега лежала, почти безжизнена вече от цял месец, а и лекарите не можели да разберат от какво е болна и какво точно и има.

По същото време се разболява и папа Александър V, за чиято болест лекарите също нищо не можели да кажат.  Медицинските светила от университета в Болоня не са могли да разгадаят болестта на папата, а само твърдяли, че това била душевна болест, която щяла да отшуми, но папата трябвало да почива и да се храни повече. Той, папа Алексавдър V, който сам беше поглъщал цели купчини от храна и специално направени за него менюта е трябвало да се храни повече... Но болеста не минавала, а папата, който преди е бил в състояние по цели нощи да стои на трапезата и да яде до пръсване, дето се казва, сега не можел да погледне храна и се отвращавал от нея.

Интересното е и това драги ми читателю, че и папата и Яндра дела Скала лежали в бившят дворец на подеста на Болоня, за който ти драги ми читателю вече много добре знаеш още от началото на този разказ. Та това е същия онзи дворец, в който преди години светата инквизиция беше разпитвала Балтазар Коса и Яндра дела Скала. От същия този дворец студентите на Болонския университет и пиратите успяха заедно да отвлекат Яндра дела Скала любимата жена на Бартазар Коса, който беше готов на всичко за нея. Именно точно този дворец кардинал Балтазар Коса бил превърнал в своя резиденция.

И така, на първия етаж от този дворец е доживявал поседните дни от живота си папа Александър V, а с един етаж по-горе в разкошно подредената си спалня е лежала в същото състояние любовницата на кардинал Коса, която сега със слабото си отпуснато и неподвижно тяло приличала на жив труп. Единственото живо нещо, което тя все още имаше е  мъждукащия пламък на страхотно красивите очи на Яндра дела Скала, които сега гледали упрашено.

Яндра дела Скала предусещала, че това са последните дни от нейния живот и помолила да и дадат последно причастие, а след причастието поискала да се види и с Кардинал Балтазар Коса, който веднага се озовал на повикването на Яндра, взел един стол и седнал до нея. Тогава на лицето на красивата Яндра дела Скала разцъфнала щастлива, но иронична усмивка, която не убягнала на Коса.

  Красивата все още Яндра съобщила на кардинал Коса, че е приела последното си причастие и е готова за смъртта. Между тях започнал пазговор, който горе долу може би е бил такъв:

- Скоро ще те напусна Батазаре и даже си мисля, че вече съм те напуснала… Поисках последното си причастие и съм готова да приема смъртта и не ме е страх от нея… Но преди да умра Балтазаре искам да ти кажа някои неща, които ти не знаеш…

Все още красивата Яндра дела Скала спря, за да си поеме въздух и продължи:

 - Ти винаги си ме смятал за вярна и предана любовница Балтазаре, но аз не бях такава… Още от първия път, когато разбрах, че ми изневеряваш аз подлудях от дива ревност и мислех да те убия, а след това да убия и себе си…

Яндра спря отново, за да си поеме въздух и след това пак продължи да говори:

 - Това стана на остров Иския, когато един от твоите пирати Албертино Джусиано не ме позна в тъмното, нахвърли се върху мене и направи същото, което и ти правеше с красивите робини… изнасили ме на брега покрай морето, въпреки голямата ми съпротива… Веднага в началото след това аз изпаднах в ужас и се чудех какво да направя, но след това се успокоих и на другия ден сама отидох при него и му се отдадох доброволно и по собствено желание, защото същия ден ти Балтазаре беше ми изневерил… И от тогава всеки път когато те виждах да ми изневеряваш независимо с коя и с каква жена аз също ти заплащах за изневярата с изневяра и то вече с когото падне… Трябва да знаеш Балтазаре, че аз съм била и съм се отдавала на всичките мъже от екипажите на твоите кораби, а и с много, много роби… А когато ти стана църковен служител, то аз заживях с твоите братя християни, като започнеш от най-нисшите църковни служители свещениците и стигнеш до твоите братя кардиналите… Мене, Яндра дела Скала, са ме притежавали всичките твои познати и приятели църковници, които се страхуваха от тебе, но не и от мене, защото аз им дарявах любов и радост и те ми даваха същото и на мене… Помниш ли кагато ти Балтазаре дойде в дома на твоя приятел Малчо, който ти намираше любовниците и ти завари там в неговото летло една гола жена, която си беше закрила лицето… Тази жена бях аз и това беше моето отмъщение, защото този едър грозник те беше свързал с една твоя любовница още от студентските ти години в Болоня, а тя имаше дъщеря… Е, тази нейна дъщеря беше и твое дете, но на тебе ти хареса и ти я съблазни и прелъсти собствената си дъщеря, а след това започна да ходиш редовно при тези жени, защото това ти харесваше, а твоята собствена дъщеря забременя от тебе Балтазаре и роди от тебе едно красиво момиче, което като отрасна ти прелъсти и него… Прелъсти собствената си внучка и дъщеря едновременно Балтазаре…

Яндра дела Скала отново спря за да си поеме дъх и да почине малко от напрежението което се беше натрупало в нея и когато започна да диша равномерно отново заговори…

-  Така аз облекчавах душата си с двойна, а по някога и с тройна изневяра към тебе Балтазаре и по този начин ми олекваше, като си мислех, че и аз съм ти отмъстила… Този отвратителен пират Малчо беше мой любовник и беше готов да те убие всеки момент по моя заповед и верният ти приятел Рениери също беше мой любовник…

- Рениери ли ти каза, че Има е пристигнала в Пиза? – изведнъж попита раздразнено кардинала, който до сега седеше, мълчеше и слушаше изповедта на умиращата си любовница.

- Да – каза умиращата Яндра дела Скала, а красивите и очи хвърляха мълнии – Ти обичаш нея и аз реших да приключа с този въпрос веднъж за винаги…

ЛЪЖА от Димитър Стойков -15- Продължение от Защо има двама папи с името Йоан ХХІІІ

по-късно като кардинал, обезчестил  - ПРОДЪЛЖЕНИЕ


                           

дъщеря си, а вече като папа и внучката си, която му била и дъщеря.

В момента, когато на кардинал Коса му съобщават за смъртта на папа Инокентий VІІ, то той е бил горе-долу, в почти същата ситуация, само че в Болоня.

Веднъж както си вървял по улиците на Болоня Балтазар Коса вижда на един балкон две млади и много красиви жени, които привлекли вниманието му. Кардинал Коса накарал предания си приятел, едноокия и грозен гигант Малчо, да проучи как стоят нещата с тези две жени. Оказало се, че те са майка и дъщеря. Майката на тридесет и две години, а дъщерята на четиринадесет, но имало и съпруг, който бил глава на това семейство.

Без да се съобразява с това кардинал Балтазар Коса заповядал на Малчо да наблюдава къщата и да гледа кога бащата, този глава на семейството, ще излезе от къщата, за да влезне той. И така, нашият кардинал успял да съблазни и майката и дъщерята. Само за по-малко от месец кардинал Коса, с помощта на Малчо, успял да прелъсти и обладае и двете жени и редовно взел да ги посещава, но само тогава когато бащата излизал от къщата.

През една хубава сутрин кардинал Коса се запътил към една кръчма, която се намирала в центъра на Болоня. Той бил в много добро настроение, защото в тази кръчма трябвало да го очаква едноокия Малчо, който точно от тази кръчма, която се намирала точно срещу къщата на двете нови любовници на кардинал Коса, наблюдавал редовно тяхната къща. Едноокия и грозен гигант Малчо осъществявал връзката между двете жени, любовници на кардинал Коса и самия кардинал. Той съобщавал на кардинал Балтазар Коса кога съпруга, главата на семейството, ще напусне къщата за да заведе там нашия човек кардинал Балтазар Коса.

Този път кардиналът бил доста предпазлив, защото само преди няколко дни при него от Рим пристигнала неговата любима Яндра дела Скала. Ето защо всичко което правел кардинал Коса не трябвало да бъде забелязвано от никого. Това трябвало да е тайна, за да не разбере Яндра дела Скала за похожденията му и да стане скандал.

Когато кардинал Коса влезнал в кръчмата той не намерил там Малчо и много се ядосал. Веднага излезнал от кръчмата и тръгнал към дома на едноокия гигант. Още когато влезнал в дома на Малчо и започнал да се изкачва по стълбите Балтазар Коса чул познат, нежен женски глас и изтръпнал.

Като застанал пред вратата на Малчо, то тя била заключена и с един удар кардинал Коса изкъртил тази врата. В момента, в който вратата паднала и кардинал Балтазар Коса ахнал от изненада. Пред очите на кардинала се открила една много странна и невъобразима гледка, която на пръв поглед на него не би трябвало да му направи някакво особено впечатление. Просто  в леглото на едноокия грозник Малчо лежала една гола жена. Но каква жена била това? Жена с много нежна и млечно бяла кожа, която имала страхотно, като изваяно от мрамор, тяло с красиви крака, хубав ханш и красива талия, над която се очертавали красиви гърди. Жената си била закрила лицето с чаршафа от леглото и силно го притискала към себе си. До нея изправен стоял едноокия гигант Малчо, който целия треперел от страх. Кардинал Коса седнал на леглото до голата жена и започнал да гали съвсем нежно и леко жената по нежната млечнобяла кожа. А тя жената, от своя страна леко потрепвала, което доставяло на кардинал Коса огромно удоволствие, особено като гледал как нещастния Малчо изпаднал в ужас, започнал да се суети около него, да го моли да не открива лицето на жената и да го нарича “Ваше Светейшество”...

Изведнъж по стълбите се чул тропот на хора, които бързо се изкачвали по тях. Кардинал Коса бързо и пъргаво скочил от леглото, а Малчо още по-бързо покрил женското тяло с чаршафа.

Пратениците били вече в стаята и единия от тях казал на кардинал Коса, че трябвало веднага да замине за Рим, защото е починал папа Инокентий VІІ. Смъртта на папа Инокентий, както му съобщили пратениците, е настъпила от апоплектичен удар.

Лека усмивка заиграла по устните на могъщия папски легат кардинал Коса. Той излезнал бързо навънка, защото трябвало да вземе Яндра дела Скала и бързо да замине с нея за Рим.

Десет години по-късно се е разбрало, че папа Инокентий VІІ е бил отровен и че тази отрова му е била дадена лично от кардинал Балтазар Коса. И това е едно от обвиненията отправено десет години по-късно към папа Йоан ХХІІІ за убийството на папа Инокентий VІІ през месец ноември 1406 година, а обвинението към Балтазар Коса е отправено чак през месец май 1415 година.

Както се досещаш драги ми читателю, всичко продължава по познатия ни вече сценарий. Отново конклава от кардиналите се събира, за да избере нов папа. Отново всичките кардинали са съгласни, че трябва да бъде прекратен разколът в църквата и отново кардиналите избират папа без да се съобразяват с това...

Така е защото самите кардинали нямали интерес от такова обединяване на църквата и за това нямат желание да го направят и т.н.

Този път за папа е бил избран и то по съвета на Балтазар Коса, един източноправославен патриарх. Това бил патриарха на Константинополската Архиепископия Анджело Корарио, който в същото време е бил и кардинал в католическата църква.

Тука трябва да кажа, че Константинопол е бил покорен от латините в 1204 год. и тогава кръстоносците създават Латинска империя на балканския полуостров. Тогава за император бил избран Французин, а за Източен патриарх Венецианец и така е било до изгонването на латините от Византия. Още през същата тази 1204 година бил създаден съюз между Българите и Гърците.

В 1205 година на четиринадесети април българския цар Калоян в битката при Одрин, разгромява император Балдуин І Фландърски, който е бил и един от водачите на ІV кръстоносен поход. Той бил пленен и откаран в тогавашната столица на България Велико Търново и там той бил затворен в тъмница от цар Калоян и умира там като пленник на Българите. Тази битка е описана съвсем подробно от летописеца на ІV кръстоносен поход Жофроа дьо Вилардуен...

       Джовани Лотарио, граф Ди Сени... Това било светското име на папа Инокентий ІІІ, който станал папа в 1198 година. Този папа се е борил за върховенство на папската власт над светските владетели. Папа Инокентий ІІІ успял да принуди английския крал Джон Безземни, а и други европейски монарси да се признаят за негови васали. Папа Инокентий ІІІ е сложил началото на “Светата Инквизиция”. Той е бил и инициатора и на ІV кръстоносен поход, в който българският цар Калоян разбива и пленява император Балдуин І Фландърски в битката при Одрин. Същият този папа Инокентий ІІІ признава българския цар Калоян за Крал. Той изпраща кардинал Лъв като специален пратеник в България при цар Калоян, който през месец ноември 1204 година тържественно коронясал, по заповед на папа Инокентий ІІІ българския цар Калоян. Кардинал Лъв извършил тържествената церемония и дал на българския цар Калоян титлата Рекс (Крал) и всички кралски атрибути които придружават тази титла. Заедно с това на цар Калоян му била дадена и папската була, с която се потвърждавало неговото удостояване с титлата Крал от папа Инокентий ІІІ.   

За Балдуин І Фландърски има и легенда и в тази легенда се разказва за любовта между Балдуин Фладърски и Царица Ирина, жената на цар Калоян:

Балдуин І Фландърски е бил един едър и много красив мъж. Още когато го затворили в тъмницата, царица Ирина изявила желание да види страховития пленник, за когото чувала да се разказват много страшни неща. За Император Балдуин била построена специална кула, на хълма Царевец в столицата на България Велико Търново, с тъмница в нея. Там в тази тъмница затворили Балдуина. Когато още го водили Император Балдуин Фландърски видял красивата Ирина, съпругата на цар Калоян и веднага се влюбил в нея. А и тя Царица Ирина също много харесала чужденеца и поискала от съпруга си цар Калоян да и  разреши да посети Балдуин в тъмницата му. Цар Калоян решил да угоди на жена си и разрешил на Царицата да посети Балдуина. Когато влезнала в тъмницата при пленения Император, между красивата Ирина и Балдуин припламнала искрата на любовта и това погубило Император Балдуин І Фландърски. Царица Ирина, съпругата на Цар Калоян започнала често да посещава тъмницата на Балдуин. Тя обсипвала с нежни ласки пленения Император, който пък от своя страна отговарял на любовта на Ирина с още по-пламенна любов. Веднъж Цар Калоян вижда жена си Ирина в прегръдките на Балдуин. Той заповядал веднага след като си отиде Ирина, да бъде хвърлен Император Балдуин от Лобната скала. Така по този начин и от това място били изпълнявани смъртните присъди.

Когато научила за смъртта на Балдуин І Фландърски, тя царица Ирина, отишла в манастир, приела името Ксения и станала монахиня. Според някои от преданията Ирина ражда дете от Балдуин в манастира.

Според житието на преподобна Ксения, тя извършила много монашески подвизи и много добри дела. Преподобна Ксения или царица Ирина, все едно, се прославила и с това, че в столицата на новата Латинска империя Константинопол тя основала един от най-прочутите и великолепни манастири, който бил наречен от нея Пантократор или от гръцки на български това значи Вседържител. Така красивата царица Ирина заживяла сама с мислите си.

Нейната памет се е почитала от православната църква на тринадесети август по Юлианския календар. Такава е легендата за царица Ирина и Балдуин Фландърски драги ми читателю.

След това в 1207 година пак българите разбиват Италианския владетел Бонифаций Монфератски, който е крал на Солунското кралство и също е един от водачите на ІV кръстоносен поход. Бонифаций Монфератски е бил убит по време на сражение с българите. И на края в 1261 година Михаил VІІІ Палеолог отблъсква латинците от Константинопол и възстановява Византийската империя. Той сключва търговски договор с Генуа, а в 1274 година сключва и уния с папата. Но до тогава за Източноправославни патриарси били избирани само венецианци.

И така на престола на Свети Петър се възкачил венецианеца Анджело Корарио и приел името папа Григорий ХІІ. Всичко, което става след това е едно и също както и при другите папи. Папа Григорий ХІІ обещава, че ще се откаже от папския престол ако същото направи и папа Бенедикт ХІІІ в Авиньон. Започват се пак разни безсмислени преговори, след това идват обидите и от двете страни и т.н. до безкрай.

Папа Григорий ХІІ бил смятан за протеже на Балтазар Коса, защото Коса е станал кардинал преди него. Кардинал Коса поддържал Григорий ХІІ, а папата от своя страна се съветвал за всичко с кардинал Коса и го оставил да продължи службата си като папски легат в Болоня. Така всичко вървяло много добре и за папа Григорий ХІІ и за кардинал Балтазар Коса докато един ден те се скарали, понеже Балтазар Коса му казал в лицето какво мисли за него и папа Григорий ХІІ побеснял и това станало така.

Кардинал Балтазар Коса станал най-могъщия и влиятелен човек в католическата църква и всички кардинали, а и самите папи, гледали да бъдат в добри отношения с него. Гениалният му ум, големите знания и несметните богатства, които притежавал, а те били награбени още от пиратския занаят на Балтазар Коса, го правели недостижим. Кардинал Коса превзел град Форли и го прибавил към богатите папски енории, които папския легат управлявал така, че все едно това било негова собствена държава.

Балтазар Коса бил кардинала на когото папа Григорий ХІІ се доверявал напълно и го смятал за свой приятел. Веднъж папа Григорий ХІІ, заедно с Карл Малатеста, владетел на Римини и кондотиер на светия престол и кардинал Балтазар Коса, пътували за Тоскана.

Нашия герой Балтазар Коса бил много замислен, защото точно си припомнял сцената в дома на едноокия грозник Малчо. Още тогава той се усъмнил, но с всеки изминат ден започнал да се уверява, че нежния женски глас, който чул когато се изкачвал по стълбището му бил познат. А и това красиво, голо женско тяло, което му било познато до най-малката извивка, го накарало горчиво да се усмихва. Да... Той Балтазар Коса би дал живота си за това същество с това познато до болка тяло и този нежен глас, който не веднъж нежно му шепнел любовни слова. “Как можа Яндра да легне с този грозник?” си мислел кардинал Коса, защото наистина жената, която била в леглото на Малчо била Яндра дела Скала...

Балтазар Коса обичал с цялата си душа и сърце тази жена и въпреки, че той самия бил женкар и се забавлявал безразборно и ненаситно с любовници бил готов да жертва живота си за нея, за Яндра дела Скала, както го е правил многократно и то от обич към нея, а тя... “Легнала с този грозен, едноок гигант Малчо”. Веждите на кардинал Коса се навъсили още повече.

От тези тежки мисли го извадил папа Григорий ХІІ със силния си глас, който му говорел, че нямало значение за него къде ще бъде свикан църковния събор, но той бил папата и щял да свика събора не в Савона, а в Удине и че така щяло да бъде много по-добре за неговите хора.

Кардинал Коса изгледал презрително папа Григорий ХІІ и съвсем тихичко казал:

“На кого ги разправяш тия Ваше Светейшество? И мене ли искаш да заблудиш? Та ти изобщо не трябваше да издигаш нови кардинали и защо ти трябваше тази беля на главата. Вместо да бъдеш по-предпазлив ти постъпи против волята на всички нас, а това не е в твой интерес...” и т.н.

Папа Григорий ХІІ изгледал гневно кардинал Коса и заповядал на Карл Малтеста да арестува Балтазар Коса.

Балтазар Коса се засмял с тъжна, но жестока усмивка, скочил бързо на крака, хвърлил кардиналските одежди и застанал срещу папа Григорий ХІІ и Карл Малтеста облечен в ризница и със стилет в ръка. Пиратската кръв закипяла в него, обърнал се към Карл Малтеста и му казал, че са сбъркали и не е трябвало да се доверяват на “този коварен венецианец” и посочил с поглед към папа Григорий ХІІ без дори да произнесе името му.

След това Балтазар Коса заповядал на Малчо, който бил зад една завеса и бързо излезнал, да вдигне войските по тревога и казал на Малтеста, че ще изведе хиляда и петстотин войника срещу само петстотин на Малтеста.

След този показателен случай много църковници, а и някои историци, привърженици на папа Григорий ХІІ започват да говорят и да разпространяват версията, че кардинал Коса е направил засада на папа Григорий ХІІ, който бил на път за Тоскана, но това не е вярно. Ако кардинал Коса е направил засада на папата, то тогава папа Григорий ХІІ е нямало да може да отправи пет дни по-късно анатема срещу кардинал Балтазар Коса. Нямало е да може да свали от звание и длъжността “Папски легат” кардинала, а и да забрани на народа да изпълнява заповедите на кардинал Балтазар Коса.

Всичкото това папа Григорий ХІІ е направил, както казахме, само пет дни след този случай и то с папска була! А точно по това време кардинал Коса не е имал никакво желание да става папа и още по-малко, за тази цел да прави такъв шумен преврат, че чак да устройва разните му там засади, защото Балтазар Коса е бил предоволен от това което е бил и т.н.

Та към онзи момент Балтазар Коса е бил най-влиятелното духовно лице в цяла Италия, по-влиятелен и от самия Григорий ХІІ, а на всичкото отгоре и неимоверно богат. Кардинал Коса наистина решава да стане папа, но доста по-късно и то когато му е било вече удобно на него самия, а и пътя за тази цел му е бил съвсем разчистен. И за това ще стане въпрос, но какво става по-нататък в този разказ.

След като папа Григорий ХІІ издава папската була срещу кардинал Балтазар Коса и го сваля от длъжност, то кардинал Коса отива в град Лука и се среща там с другите кардинали. Те братята кардинали, виждали в лицето на кардинал Коса човека, който ще застане начело на движение срещу папа Григорий ХІІ. Кардинал Коса успява да склони кардиналите да се присъединят към него в борбата срещу папа Григорий ХІІ и да отидат при него в Пиза, където щели да бъдат в безопасност. След това кардинал Коса заповядал да свалят фамилния герб на папа Григорий ХІІ от всички държавни емблеми във всичките градове, които били под негово владение и се обявил за независим владетел на най-богатата папска епархия. В същото време папа Григорий ХІІ отправя анатема срещу неверните си кардинали, които са се присъединили към Кардинал Коса. Същото прави папа Бенедикт ХІІІ към непокорните кардинали, но братята кардинали не се обиждат, а напротив, те разлепили по стените на къщите в Пиза обявления с които обвиняват папите Григорий ХІІ и Бенедикт ХІІІ като виновници за разкола в католическата църква.

Положението между двамата папи става непоносимо и на края в 1409 година се стига до положението да се свикат не един, а три „Вселенски събора”. Единия в Перпинян, втория в Удине и третия в Пиза. На съборите в Удине и Перпинян щели да присъстват хората, които имали интерес разкола в църквата да продължава. Но събора в Пиза бил подържан от църковници и монарси на западна Европа, които желаели най-после този разкол в католическата църква да бъде прекратен. Естествено е че точно на този събор присъства и нашият герой кардинал Балтазар Коса.

Известния историк на католическата църква Йоханес Алцог описва този събор в Пиза така:

„До сега не е имало по-прекрасно и величествено зрелище от откриването на събора в Пиза. На 25 март 1409 година участниците в събора, след като изслушаха двамата видни теолози Пиер д`Егю и Жерсон, провъзгласиха събора за вселенски. Протестите на Бенедикт ХІІІ и Григорий ХІІ бяха отхвърлени, а самите те наречени злобни клетвопрестъпници, непоправими разколници и еретици отцепили се от християнството. Нито единият, нито другият можеше да бъде глава на християнството.”

А в същото време друг историк Марк Рениери пише: „Между кардиналите, които в миналото бяха привърженици на Григорий ХІІ, първо място заемаше Балтазар Коса, кардиналът на катедралната църква „Свети Евстатий”. Сега той бе станал главна опора на събора в Пиза, тъй като можеше да му предостави на разположение войска, пари и земя. Докато папа Григорий ХІІ бе принуден да търси убежище при Карл Малтеста, владетеля на Римини, Коса се държеше като пълновластен господар в Болоня, Форли, Фаенца, без да обръща внимание на заплахите и проклятията на папата. Именно той попречи на войските на неаполитанския крал Владислав да нахлуят в Пиза и да разпръснат събора.

Един човек, издигнал се тъй високо и стремящ се да се изкачи още по-високо, естествено, имаше много приятели и много смъртни врагове. Из цяла Европа за него се носеха най-противоречиви слухове.

Едни разправяха, че произхожда от старинно, знатно неаполитанско семейство, занимавал се с изучаване на изкуство и философия, по-късно се увличал от военното дело, отличил се в много сражения и най-сетне предпочел пред всичко друго служенето на църквата, бързо се издигнал и на това поприще, а папа Бонифаций ІХ го назначава владетел на Болоня и на съседните и райони, които той успява да спаси от опасността да бъдат откъснати и ги запазва във владение на папската държава.

Други твърдяха, че Коса още като юноша се занимавал с пиратство край бреговете на Сицилия и от тогава придобил навика денем да спи, а нощем да бодърствува, че като студент в Болонския университет лекомислено  се отнасял към занятията и водел твърде безнравствен живот. А когато Коса става свещенослужител, папа Бонифаций ІХ,  негов земляк, знаейки  способността му ловко да урежда всякакви дела, започва постепенно да го издига на все по-високи и по-високи постове и най-после го направя владетел на Болоня. Тук особено се проявяват военният и административният талант на Коса. Той става пълновластен тиранин, който никого не зачита и не уважава и по собствено усмотрение се разпорежда с имота и живота на гражданите.

Но, както и да е, гласовете на неговите приятели звучеха по-силно от гласовете на враговете му и само под негово ръководство хората се надяваха да бъдат изпълнени бъдещите решения на събора и да се отворят за новоизбрания папа портите на Рим (който се намираше под властта на краля на Неаполитанското кралство, приятеля на Григорий ХІІ)”.

Ето това се е писало за събора и за Балтазар Коса от историците, а в това време той се движеше из улиците на Пиза с червената си кардиналска мантия и правеше силно